Димитър Цоцорков: Мечтая за една по-образована и критична България

Красимира Георгиева
Димитър Цоцорков: Мечтая за една по-образована и критична България

– Става дума за проекти извън България?
– Да. Нашият географски фокус е Западна Европа, Северна Америка и Канада – това са регионите, които за нас са с приемлив риск.

– Насочвате се към силно конкурентни пазари, а загърбвате рискови, но може би по-печеливши, като Африка например?
– Преди 10 години, след едно мащабно проучване, утвърдихме стратегия за развитие. Нашата компания е голяма минна компания за България, но на световната сцена е средно голяма и за такъв тип компания не е оправдано да влиза на рискови пазари, с много голяма волатилност. Познаваме колеги от Европа, които са по-големи от нас и претърпяха сериозни финансови загуби от инвестиции в Африка и в Латинска Америка. Въпреки че един проект в Африка изглежда апетитно по отношение на запаси, на маржове, нашата цел не е на всяка цена да увеличим краткосрочния финансов резултат, защото знаем, че това обикновено води и до увеличаване на рисковете, което понякога не можем да менажираме, особено в чужбина.

– След като стеснявате географски възможностите за нови проучвания, как тогава удължавате живота на находищата?
– Използвайки съвременни технологии, които ни позволяват да добиваме ресурс от по-бедни руди. Разбира се, когато този процес има икономическа логика. Така увеличаваме запасите от същото находище, удължаваме живота на мината и добавяме стойност за местната общност, защото същият регион ще бъде икономически активен по-дълго време. Да построиш една мина наново, изисква огромни ресурси и е голям риск. Затова е по-добре да се удължи животът на вече построеното, което също става с едни много сериозни инвестиции. Като екип и като акционери сме приели, че в името на удължаването на живота на мината, което е дългосрочна визия, се отказваме от краткосрочни, бързи финансови печалби.

Хоризонтът ни на развитие вече е поне до 2040 година, като така удължихме срока на експлоатацията с почти две десетилетия спрямо първоначалния проект. Но затова през последните 20 години сме вложили около 1,3 милиарда лева в програмите ни за дългосрочно устойчиво развитие.

– В тази връзка опитът Ви в Трън на какво Ви научи?
– Научи ни, че някои хора много лесно могат да се поддадат на истории, които не са подкрепени с факти и данни, вместо да се вслушват в експертни мнения. Видяхме колко лесно могат да се разпространяват всякакви слухове, дори че фирма като "Асарел" щяла да наема на работа нелегални емигранти, които да тормозят възрастните хора. Такава среда е поле на изява на многобройни фондации, които умеят да въздействат емоционално с историите си на хората. В случая едни неправителствени организации разказаха едни небивалици, които афектираха местното население. Ние решихме, че по никакъв начин няма да изпадаме в конфронтация с местните хора. Те вече виждат как Брезник се възражда, как се подобрява стандартът на живот. Както казва хубавата българска поговорка, в Трън сами ще се убедят, че на лъжата краката са били къси.

Иначе ние имаме около 9 геологопроучвателни проекта в България – за нещастие страната е богата на малки и бедни находища, с нисък марж. Така че нашите инвестиции ще отидат там, където хората оценят ползите от един голям проект, както в Панагюрище, ползите от един инвеститор, който спазва безусловно всички закони и прави даже повече от изискваното по закон. Капиталът отива там, където е желан. А нашата компания е образец за "бяла" компания, която няма нищо общо със сивия сектор.

– Как ще повлияе на минната индустрия позеленяването на Европа, новата политика на Европейския парламент?
– О, за нас като индустрия това е много добре. Всички електромобили или ветрогенератори се нуждаят от мед. Някои анализатори предвиждат до 20 – 30% увеличаване на търсенето на мед.

Друг е въпросът, че някой трябва да плати за новата екологична политика на Евросъюза и това обикновено са хората и компаниите. Като образцова компания си плащаме всичко, с което се товари индустрията. Лошото е начинът, по който се прилагат тези зелени политики, но това вече е политическа тема.

– В България или в Европа?
– В Европа. Западните държави са богати и могат да плащат за тези политики, но България не е от най-богатите и те ще струват скъпо на държавата. Не се оплакваме, а и като цяло малките държави нямат голям избор.

– Изброихте някои от социалните инициативи, компанията е известна и с други – кой е основният мотив да отделяте толкова внимание на местната общност? Това, че сте започнали в родния Ви край Панагюрище, ли е водещото?
– Основният е, че хората в една компания – при нас 95 – 96% от тях са от местната общност – не могат да са щастливи и успешни, ако живеят в нещастна среда. Това е нашият опит. Аз съм оптимист и виждам как това е заразително и други компании и успели хора също правят такива неща. Дай Боже, да са все повече и повече и ако във всяка община има по една такава компания, цяла България ще стане, може би не като Швейцария, но като Германия.

– "Асарел-Медет" е сред първите компании, които започнаха да развиват дуалното обучение…
– Даже първата, както отбелязаха наскоро от дирекция "Професионално образование" в Министерството на образованието и науката. През май 2019 г. се дипломира първият випуск в Панагюрище. Дуалното обучение дава възможност на младите хора да си останат по родните места, с добър стандарт на живот, а не да бягат в чужбина. В "Асарел" имаме много успешни примери на млади хора, които са преминали през дуалната система и част от тях останаха на работа при нас.

– Това ли е начинът, чрез който може да ограничаваме ефекта от демографската криза – грижата за общността, да образоваме хората, за да останат?
– Това е един от стълбовете. Според мен най-важното е образованието. Разбира се, и здравеопазването, защото хората продължават да не се грижат по добър начин за своето здраве, но това е свързано и с нивото на образованост, както и с достъпа до качествено здравеопазване. Културата също е много важна – имаме няколко фондации, с които подкрепяме културни събития.

Това според мен са трите стълба. И е важно хората да разберат, че не трябва да инвестираш в търсенето на преки пътища към печалбата, това не е правилният подход. Ако вложиш усилия в образование, в упорита работа, успехът ще дойде. Разбира се, повечето хора нямат търпение, но трябва да ги възпитаме – с примери, с обучение. Нещата не стават с магическа пръчка, но аз съм оптимист.


– В едно интервю цитирате думите на баща Ви, че смисълът на човешкия живот е да оставиш света по-добър след себе си. Каква България си представяте след 10 години?
– България, в която хората са по-образовани, по-търпеливи, по-информирани и по-критични. Изумен съм, че повечето хора безкритично вярват на това, което са чули, което им говорят по телевизията или са прочели в социалните мрежи. Човек трябва да може да преценява дали едно нещо звучи логично, или не. Когато хората са по-образовани, когато могат на база на критичното мислене да филтрират фалшивите новини, тогава те са по-отговорни за себе си.

Представям си и една по-силна демокрация, което означава да има силни закони, които да те учат, че трябва здраво да работиш 5 – 10 години, и тогава ще имаш нещо. Според мен нещата ще се променят, защото съвременните методи на обучение, които навлизат, образоват хората повече и по-бързо.

След 10 години си представям и една по-патриотична България. Иска ми се хората да оценят колко хубаво място е България, да оценят колко много се е подобрила в последните 20 години. Ако могат да видят отстрани колко са се подобрили нещата, ще имат и повече самочувствие. Да, може по-бързо, може и още по-добре, има много негативни неща – но и на Запад ги има. Ако хората спрат да се оплакват и видят, че като цяло тенденцията е добра, нещата ще тръгнат по-бързо в правилната посока.

1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ