Защо (не) България

Чужденците в страната удвояват броя си напук на емиграцията

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 10 January 2020 09:10 >
Защо (не) България
СВОБОДА :Възможността българите да пътуват, работят и учат в чужбина е сред най-важните фактори за развитие на предприемаческа култура

"България е най-доброто място за чужденци, работещи на Балканите", съобщиха в края на миналата година медиите. Новината е от ежегодното проучване на internations.org, компания, която предлага онлайн услуги за експати*. По показателя "лични финанси" България е на трето място в света. Това показва, че цените тук са достатъчно ниски и със заплатите, които получават от международните си работодатели, експатите са щастливи.

За този първи за годината брой опитахме да съберем мненията на чужденци, решили трайно да се установят в България, защо са избрали страната ни. Контрастът между преуспяващите тук чужденци и дирещите избавление зад граница българи е шокиращ, но трябва да се преодолее, за да започне страната да привлича и самите българи.

Значима съвкупност
За десет години, от 2009 до 2018 г., броят на постоянно установените у нас чужденци се е увеличил почти два и половина пъти. В България живеят 85 895 постоянно пребиваващи граждани на чужди държави, като 86% от тях са граждани на Европейския съюз. От останалите 14%, чужденци от трети страни, най-голям е делът на тези, които са получили разрешение да пребивават, защото са сключили брак с българи – 3792 души. 1600 души са получили разрешително да работят, а други 1200 – да учат у нас. В графата "други" са официалните причини за над 5000 души да останат в България.

След като в последните две години броят на потърсилите хуманитарен статут бежанци и мигранти рязко намалява, е нормално да се заключи, че расте този на хората, пристигнали по работа, да учат или да създадат семейство. И че България наистина става привлекателно място.

Една от най-очевидните причини чужденците да се чувстват добре е, че те разполагат с повече пари от българите. Последното периодично се експлоатира от националистическите партии – чужденците вдигат цените на имотите, чужденците ще изкупят земеделските земи, и т.н. Това, на което не се обръща внимание, е какво точно пречи на българите да постигнат успеха, на който чужденците се радват в България.

За целите на този материал "Икономист" разговаря с повече от двуцифрен брой чуждестранни граждани – предприемачи и хора, наети на работа.

Общото при всички успешни истории е, че хората са намерили начин да комбинират своите умения с възможностите, които България предлага. Втората ключова съставка на успеха са контактите с чуждестранни клиенти. В последното българите имат основание да завиждат. Без значение какъв е бизнесът, когато името ти завършва с източноевропейско окончание, чуждестранните клиенти са по-предпазливи. Да се създаде репутация обаче не е невъзможно. Най-лесно това става в сектора на информационните технологии, където резултатите от интелектуалния труд се виждат незабавно. По-трудно е в производствения сектор, но и там не е невъзможно. В този случай по-ниските цени са ключови, защото те карат клиентите да обмислят доставки от българска фирма. "Клиентите са доволни дори и ако им се предложи с 10% по-ниска цена. Не се налага да правим по-големи отстъпки, защото ако цената е значително по-ниска, губиш респекта им и се чудят с цената на какъв компромис е постигната отстъпката", коментира Тибо Патюрл, френски архитект, основал в София студио за триизмерни визуализации. Той открива България още като студент по програма "Еразъм", но остава и след това, основавайки свой бизнес.

Предизвикателства
Почти всички от попитаните се оплакват, че под някаква форма са се сблъскали с корупционен натиск. Тук всеки решава да се адаптира по собствен начин. Докато едни недоволстват и търсят правата си по законен път, други предпочитат да си платят и да продължат напред. Бизнесмен със сериозен бизнес и 10-годишен опит в страната коментира, че първото, което научил на български, е изразът "20 лева", с който се откупва за превишена скорост. "Често се случва и да има два вида правила", казва Франсис Стюарт, пристигнал у нас преди седем години, за да работи по проекта за златодобив в Крумовград. След като миналата година комплексът официално бе открит и усилията на Франсис вече не са необходими ежедневно, той решава да остане в България, но вече като предприемач. В момента е инвеститор в столичен коктейл бар и в бранд за младежки дрехи.

На натиск не се поддава и Матиас Цайтнер – германец с опит в доста държави, преди да дойде в България. У нас избира Банско, а бизнесът му е да предлага споделено офис пространство. "България е по-слабо регулирана и в някои отношения по-слабо развита спрямо Германия. От това произтичат и много възможности. За съжаление, бюрокрацията и корупцията ограничават някои от тях. Срещал съм много българи, които вярват, че възможностите за бизнес зад граница са по-добри точно по тези причини. Но ако човек се вгледа внимателно, и в Германия не всичко е перфектно, а ми се струва и че българите стават по-големи оптимисти за страната си", е мнението на Цайтнер.

ВСЕ ПОВЕЧЕ :Освен големи международни компании България привлича и чужденци, които основават свои малки предприятия

Всички чужденци, с които "Икономист" разговаря, са се сблъсквали с упоритостта и ината на българите. Понякога това е помагало, но по-често е създавало проблеми. Въпреки това всички смятат, че българските работници почти не отстъпват на хората със сходни професии в други държави. Това, което трябва да се повиши, са уменията в специфични дейности и когато решението не се предлага от образователната система, фирмите сами отглеждат своите специалисти.

Тибо Патюрл например се затруднява да намери човек, който едновременно да говори свободно френски, да разбира от архитектура и от визуализации. В края на миналата година Франсис Стюарт и партньорите му пуснаха няколко обяви с оферти за работници във фирмата им за дрехи, като всяка от тях бе с четирицифрено заплащане.

Изводът за България
Ако има една най-важна поука за българите, без значение работници или предприемачи, това е свободата за придвижване. Възможността да пътуваме, да се учим и да работим в чужбина е шанс за придобиване на умения и за създаване на контакти и репутация. За икономика, която изнася близо две трети от брутния си продукт, този извод е очевиден за бизнес средите. Той обаче е ключов и за останалите хора, за родителите, които отглеждат деца днес, и за младите, които тепърва ще се развиват като професионалисти.

* Експат – човек, който по една или друга причина не живее в страната си

1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ