Зелената сделка – бич или възможност за икономиката

България може да се възползва от новия европейски пакт, но трябва да е много активна

Емил Петров
Емил Петров / 09 January 2020 17:24 >
Зелената сделка – бич или възможност за икономиката

Намаляването на производството на ток от въглища ще даде перспектива пред все още непопулярни сред обществото технологии като добилото лоша слава напоследък изгаряне на отпадъци. През последните месеци горенето на отпадъци в някои централи стана скандално, защото не се извършва по регламентиран начин от пригодени за това инсталации, но то е трайна мярка и в най-новата стратегия на ЕС за кръговата икономика. Заложените цели са, че 60% от ресурсите трябва да бъдат повторно оползотворени или рециклирани, 10% да се депонират, като останалите 30% са предвидени за изгаряне. "Зависи каква технология се използва, какъв е операторът и какъв е отпадъкът. Ако процесът се контролира ефективно, отпадъкът е с добро качество. това е начин да се извлече остатъчната стойност от суровини, които са останали, след като е преминал процесът по сортиране и рециклиране", обяснява Иван Паспалджиев от "Денкщат". Той допълва, че няма как без ядрена енергетика, горене на отпадъци и газификация да се постигне енергийна сигурност в новите условия. Но експертът обяснява, че те ще трябва да отговарят на все по-строги екологични изисквания, както се загатва в пакета „Устойчиви финанси“ и очакваните в него критерии за екосъобразност на инвестициите. Също така ВЕИ и енергийната ефективност очаквано ще имат все по-значима роля и България трябва да се възползва максимално от възможностите, които това предоставя.

След климата втората най-важна тема в Зелената сделка е кръговата икономика – всеобхватен модел, който не се отнася само до рециклиране и оползотворяване на отпадъци. Основната ѝ цел е свързана с производството на стоки и услуги, които изискват по-малко ресурси и оказват по-малко негативно въздействие върху околната среда. Очаква се потребителите да бъдат облагодетелствани. Сред бъдещите мерки са преустановяване на т.нар. планирано остаряване на продукти, въвеждане на право на поправка, така че да може максимално дълго време един продукт да остане в употреба. "Отворен остава все още въпросът за това как компаниите ще се справят с всички нови регулации за екодизайн и ресурсна ефективност, тъй като на този етап българският бизнес не е готов", казва Николай Михайлов.

АМБИЦИЯ : Планът на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен цели да превърне ЕС в глобален климатичен лидер


Боклукът от Европа не е само за горене. Заради по-евтината работна ръка България може да привлече и инвестиции за изграждане на автоматизирани производства за оползотворяване на отпадъци. Наскоро край гр. Елин Пелин гръцка компания пусна завода си за рециклиране на т.нар. пластмасови торбички, което се извършва с най-модерната инсталация от този вид в Европа. Това екологично производство може да служи за пример и на други държави. Една от най-големите организации за оползотворяване на отпадъци има у нас предприятие за рециклиране на отпадъци, които идват от Западна Европа.

"Това е бизнес и ако се прави според всички изисквания на закона, ако се спазват регулациите и има добри технологии и опитни специалисти, не е повод за притеснение, а по-скоро полза, че като икономика успяваме да се възползваме от него. При това Зелената сделка подкрепя точно такива решения", допълва Михайлов.

Конкретните мерки към плана все още не са обявени, което прави трудна прогнозата как ще се отрази той на българската икономика, но някои тенденции могат да се очертаят. Димитър Бранков смята, че Зелената сделка ще доведе до още по-голямо засилване за мерките за енергийна ефективност в предприятията, транспорта и бита, на търсене и прилагане на нови решения за производство и съхранение на енергия, включително на новите водородни технологии. Но е категоричен, че е необходимо ефективно единодействие на всички засегнати – предприятия, финансиращи институции, образователна система, посредници в трансфера на технологии, изпълнителна и законодателна власт и други. "Зелената сделка ще засегне практически всеки икономически сектор в Европа. Изрично се акцентира на строителство, тежка индустрия, земеделие, транспорт, търговия, финанси, кохезионна политика… Ако България не иска за сетен път да изостава, трябва активно да се възползва от възможностите и посоката, които пактът задава", категорични са експертите от "Денкщат".

Евродепутатът Радан Кънев (ЕНП), който е един от най-активните по темата родни политици, смята, че Зелената сделка може да бъде и голям шанс за България и за нашата икономика. Но само ако страната извърши серия от действия, като например инвестиции в научна и изследователска дейност и иновации в енергетиката и индустрията; незабавно включване в Европейската платформа за справедлив преход на въглищните региони; подготвяне и представяне пред ЕК и инвестиционния сектор на амбициозни пилотни проекти за нови енергийни и индустриални технологии; разработване на програми и проекти за следващия финансов период 2021 – 2027, които да гарантират адекватно справяне с предизвикателствата от преминаването към нисковъглеродна икономика.

Поемането от ЕС на ролята на климатичен лидер няма да е лесна задача. Допълнителните инвестиции в декарбонизация и създаване на по-дълготрайни продукти могат да доведат до спад на конкурентоспособността на европейските икономики. Затова ЕС смята да въвежда екологични стандарти за всички стоки, които се продават на нейната територия, и ако вносът не ги покрива, ще бъде облаган с допълнителни мита. Целта е този механизъм да убеди държавите извън ЕС да възприемат подобни стандарти. В един идеален свят се очаква да се случи точно това, защото европейският пазар е най-големият, но в несигурната ера, в която живеем, отговорът може да бъде тарифни войни и още несигурност.

Текстът е публикуван в брой 1/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ