Брекзит – дори това да не ви се харесва

Вариантите остават много, но не предлагат съдържателно решение, а само протакане на безизходицата

iconomist
iconomist / 29 March 2019 08:45 >
 Брекзит – дори това да не ви се харесва
Европейски съвет: На 21 март лидерите на 27-те членки на ЕС дадоха на Великобритания два срока за Брекзит – 12 април и 22 май
Проф. Георги Димитров

Ако смятате, че Нострадамус се е преродил в наши дни като Давид Черни, значи редовно и внимателно следите политическия живот в Европа през последните години. В началото на 2009 г. по повод чешкото европредседателство пред сградата на Съвета на ЕС в Брюксел бе представена провокативната артинсталация „Ентропа“. Българите тогава, гневни от изобличаването на обществената ситуация в страната като свързани помежду им червени и сини „турски тоалетни“, не се впечатлиха от сатиричното резюме за Франция, покрита изцяло от плаката „Стачка“. Това вече е факт, дори отдавна вече не е новина. А пък Великобритания я нямаше изобщо. И това пророчество също е на път да се сбъдне.
На 21 март премиерът Тереза Мей изкопчи от добронамерените си партньори в ЕС многовариантна отсрочка за излизането на страната ѝ от Съюза:

а) ако не приемат (вече дважди отхвърления от британския парламент) договор за излизането им, то ще бъде отложено за 12 април вместо 29 март; но британците задължително до тази дата трябва да кажат какво ще направят в крайна сметка;

б) ако, по някакво чудо, приемат договора, ще могат да уреждат излизането чак до 22 май;
в) ако продължат в упорството си да не знаят какво всъщност искат – както им припомни самата Мей миналата седмица, 29 март ще е датата, от която нататък Обединеното (засега) кралство ще напусне без договор;

г) ако предложат някакво ново, много малко вероятно в този момент, радикално предефиниране на цялостната политическа ситуация – отказ от подаденото заявление за напускане (в разрез с резултата от референдума), насрочване на извънредни парламентарни избори или дори нов референдум, то отсрочката може да се продължи още по-дълго, но Мей настоява, че не бива британците да гласуват за новия състав на Европейския парламент.

Вариантите остават много и всяко следващо взето решение не ги намалява, поне засега. Тъкмо защото не предлагат съдържателно решение, а само протакане на безизходицата.
Нищо от станалото дотук обаче не променя неизбежността на крайния резултат, от който всъщност важни са последиците:

– Най-оптимален е сценарият, при който страната напуска ЕС с постигнатото споразумение, поради което поражението върху интересите на бизнеса на Острова и на Континента са минимизирани, а още по-важно е запазеното достойнство и добри отношения между партньорите като основа за бъдещите им делови, дипломатически и военни връзки. Проблемът е, че нищо от направеното от британските парламентаристи до този момент не отвежда към този изход.

– Страната напуска ЕС без договор, а последиците са изключително тежки за бизнеса и голяма част от европейските и британските граждани, защото британските парламентаристи за две години и половина не направиха нищо за постигане на реалистично, взаимноизгодно споразумение, а никой не може да знае какво ще стане от тук нататък. Всички добре разбират това, но то не изглежда да е проблем за мнозинството в парламента, което в рамките на месец хем двукратно отхвърли договора за уреждане на отношенията на Обединеното кралство с ЕС, хем си забрани „да приема излизане от Съюза без споразумение“. За да стане комедията завършена, Мей най-сериозно възнамеряваше да иска напук същото трети път, но пък се оказа, че прецедентното право не го позволява… Т.е. фигуративно казано, „ние сами си причиняваме това, което изобщо не искаме да ни се случи“.

– Страната в крайна сметка остава в ЕС, което е най-лошият възможен вариант, ако не гледаме тясно само към икономическите изгоди от подобно решение. Защото след толкова протяжен цирк времето и усилията на политиците, а и на цялата администрация, включително в страните – членки на ЕС, ще се окажат пропилени напразно. Последиците са неизбежни – всеки следващ път, когато британците застанат зад някоя смислена евроинтеграционна идея, който и да е политически безотговорен субект, от която и да е страна, ще е в правото си да ги гледа в очите и да пита: „А вие защо само ни разигравахте с Брекзит?“. След всичко направено дотук няма как британците да имат онова достойнство и политическо влияние, които ги правеха особен, но и особено ценен член на Съюза.

Ако някой иска да разбере как се стигна до Брекзит, задължително трябва да види чудния едноименен филм с Бенедикт Къмбърбач в главната роля на политическия стратег, мотивиран да разруши отвратителното, лицемерно политическо статукво, но сам нямащ отговор в какъв свят ще живеят от тук нататък децата им.
При все това да не забравяме, че именно от България дойде сякаш най-разумното решение. На 11 юни миналата година говорителят на Европейската комисия резюмира проблемната ситуация много ясно:
„Да живее кравата Пенка! Тя на практика показа, че няма страшно да напуснеш ЕС и да се върнеш в него“.
Британците сами се докараха до това за тях да се говори по този начин.

Текстът е публикуван в брой 13 /2019 г. на списание "Икономист" от 29 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ