По пътищата ще ги познаете...

Проблемите с винетките могат да се решат бързо, стига да има политическа воля

iconomist
iconomist / 26 February 2020 14:04 >
По пътищата ще ги познаете...
Източник: БТА
Освен за винетките, правителството няма ясна визия и по отношение на тол системата
Петър Мутафчиев*
В края на 2018 г. правителството на Бойко Борисов взе решение за кои пътища да се плащат винетни такси. Още тогава възникна напрежение - защо за Северната скоростна тангента трябва да се плаща, а за Южната дъга на околовръстния път на София - не. В следващите месеци премиер, кмет и пътна агенция обявяваха различни намерения за таксуването по тангентата. И разбираемо след тези разнопосочни сигнали започна хаосът. Обяснимо в някои селища започнаха и протести.

На този фон регионалният министър Петя Аврамова отново съобщи за възможността всички общини да могат да сключват споразумения с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за освобождаване на пътищата от винетна такса. В този случай обаче общините сами ще трябват да плащат за поддръжката на пътищата. А общините пари за целта нямат.

До тук наблюдаваме взаимно изключващи се решения, нареждания и послания, от които нищо не разбираме. И точно тук трябва да се зададе един сериозен въпрос – има ли България правителство? Имат ли София и други големи градове кметове, които да решават проблемите на хората? Защото отново бяхме свидетели, че вместо правителството и премиерът лично да вземат конкретни мерки и да оправят целия хаос и каша, която е създадена именно от това правителство – премиера нахока директора на АПИ, който изпълняваше това, което са му възложили именно те – премиер и министър.

Нещата могат да бъдат променени с воля и разбиране
А нещата лесно могат да бъдат променени стига да има воля и разбиране, че в края на краищата това е ангажимент на българския премиер, на българското правителство, на този министър на регионалното развитие, който дава съвети на общините какво точно трябва да направят. В един момент трябва да се създаде принципна политика за таксуване и същевременно за издръжка, ремонт и изграждане на новите пътища от републиканската пътна мрежа и, разбира се, четвъртокласната пътна мрежа, която е ангажимент на всички общини.

Как трябва да се регламентира плащането на винетки? Защо в две съседни селища едното ще плаща, а другото не? Разбира се, че този въпрос няма отговор, след като е нямало логика, когато са определяли списъците. Необходима е ясна промяна на закона, в която да се въведат принципи във връзка с републикански пътища, които минават през територията на общините, ако съответно това остава ангажимент на общината и тя ще поддържа тези пътища, то държавата да намери средства, които да осигури на общината за да ги поддържа, така че да не се плащат съответно винетки. Вторият вариант е това решение на Министерския съвет да бъде променено, като се очертаят териториите на пътищата, които са в общината и в самото населено място, и за тях да не се удържа винетна такса – тогава всички граждани ще могат наистина да се чувстват свободни да пътуват вътре в населените места, в големите общини без да са застрашени от това, че ще бъдат обявени за нарушители с електронното таксуване.

Проблемът с винетките е от години, но може да се реши за дни
Разбира се, ако има политическа воля, има държавност в България, ако има отговорни институции и работеща администрация, целият проблем с винетките може да приключи за няколко дни. Този проблем не е от днес, а от години – откакто съществува винетната система не могат да се разберат правителство и общини кой да плаща за ремонта и поддръжка на пътищата. Например в Бургас се наложи табелата на Бургас да я преместят в Сарафово, за да не плащат жителите на Сарафово винетна такса, за да пътуват до града. Тогава винетната система важеше и за автобусите, и по същия начин тези, които обслужваха градския транспорт до Сарафово трябваше да използват съответно винетка. Така че, намират се решения, но не е въпросът на решение "на парче", а на принципи. Държава се гради с принципи. И трябва да се знае, че след като е в територията на общините, то тогава там няма да се плаща винетка. Но за тези пътища съответно трябва някой да осигурява пари за ремонтите и поддръжката. Много е неприятно, когато ремонтът на пътя се определя в зависимост от собствеността. Например извършва се ремонт на пътя от Бургас до Варна, който минава покрай морето и изведнъж на Сарафово АПИ спира да прави ремонт, като казва от там нататък да го прави общината. И ако в подобни случаи не са стиковани нещата, обикновено се създава впечатление, че никой не си е свършил работата до край.

Парадоксите на тол системата
Проблемите с районите на таксуването за винетната система са много лесно решими. Аз имам много по-големи притеснения за това, което ще се случи с тол системата. Правителството няма ясна визия, какво прави там и какви средства може да очаква, кои са справедливите такси, които трябва да бъдат наложени не само на личните автомобили на гражданите, но и на товарните и пътнически превозни средства, каквито са камионите и автобусите на частните и на държавните компании. От там нататък трябва да се види каква е социалната цена и какви са средствата, които ще осигурят за пътищата.

В момента с тази тол система, която от МРРБ предложиха, е заложен сложен парадокс – камионите, които строят магистралите, т.нар. големи прицепи, които товарят по 20 тона, а пътуват по пътища втори, трети и четвърти клас пътна мрежа – те няма да плащат никаква тол такса. Причината е, че точно това правителство прие валидно за момента решение, според което тол системата ще бъде само на 3000 км републиканска пътна мрежа, без да се знае каква пътна такса ще плащат другите товарни превозни средства, които няма да ползват тази пътна мрежа. Защото един камион, натоварен с инертни материали не върви по автомагистралата и много рядко по първи клас пътна мрежа, напротив, той използва точно тези второкласни и третокласни пътища , които са с много по-малко товароносимост, много по-лошо състояние и много по-бързо се разбиват.

За съжаление, ние си задаваме въпроси, защото държавата не се управлява добре. Ами нека този, за когото народът е гласувал да я управлява, да го прави така, че да е в интерес на гражданите, да е в интерес на България. Един пример - когато говорим за тази тол система трябва да си даваме сметка какви ще са разходите. Ние 4 години вече говорим, че това е система с над 20% разходи, тоест ако се събира годишно 1 млрд. лв., от тях 200 млн. лв. ще отиват само за организацията на системата и за фирмите, които ще я поддържат. Ами 200 млн. лв. са 2000 км изградени нови пътища. За каква държавност, за какво държавническо мислене става дума? Най-логично е да направим системата, която ще бъде най-евтина на българските граждани, но ще носи най-много пари на АПИ и на държавата.

Разбира се, най-изгодно е да ползваме публично-частно партньорство за строителство и поддържане на пътища, където ще намерим най-евтиния ремонт, който ще се направи и най-качествено. Въвежданата от правителството тол система обаче не позволява използването на публично-частно партньорство. Явно подобни политики не се харесват на сега управляващите и за това сме на това дередже.

*Авторът е председател на Форум за Балкански транспорт и инфраструктура, бивш министър на транспорта
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ