Точка на пресичане

Може ли спортното постижение без науката

Яна Касова
Яна Касова / 01 December 2019 11:35 >
Точка на пресичане
Източник: Gulliver photos/Getty images
Кипчоге бяга под „закрилата“ на пейсмейкърите си
Докъде е човешката граница и кога навлиза науката в спортното постижение. Спортът и науката вървят ръка за ръка повече от шест десетилетия, оттогава, когато започнаха да се формират национални отбори и любителите започнаха да преследват целенасочено високи резултати. Оттогава, когато двата свята на Изтока и Запада започнаха да мерят постиженията си на спортното поле.

Днес спорт без наука няма. Дори любителите купуват най-модерните маратонки, разработка на големи изследователки екипи, за да бягат по-удобно. А професионалният спорт се обслужва от цели армии научни екипи.

С много пари

А в търсене на скок отвъд човешките възможности се плаща много за наука. Елиуд Кипчоге (Кен) два пъти беше водеща фигура в проекта да разбие доскоро смятаната за непрeодолима граница от 2 часа в маратонското бягане на 42.195 км. И за двата опита бяха нужни милиони, за да се обезпечи реализацията на предизвикателството. През октомври Кипчоге успя да слезе под 2 часа – 1.59:40 часа.

Преди осем месеца Кипчоге започна да тренира целенасочено за „Предизвикателство Ineos 159”, подсигурено с 19 милиона долара от собственика на Ineos британеца Джим Ратклиф, който заема 110-о място в класацията на милионерите на Forbes. А докато Кипчоге работеше за физическата и психическата подготовка за бягането, американският учен Роби Кетчел и шефът на колоездачния отбор Ineos Дейв Брейлсфорд бяха въвлечени в търсене на отговор на въпроса как да помогнат на кениеца да стане първият човек, слязъл под 2 часа в маратона. Това постижение обаче няма да бъде официален световен рекорд на 42.195 км, защото бе подпомагнато с допълнителни действия. Кипчоге е №1 във вечната ранглиста в дисциплината с 2.01:39 часа.

Кетчел и Брейлсфорд започват да чертаят стратегията с мястото – часовият пояс трябва да е близък до този на Кения, за да се избегне ефектът на климатизацията. А и атмосферните условия да са идеални – температура между 7 и 14 градуса, влажност на въздуха под 80% и вятър по-малко от 2 м/сек, без валежи, да има и публика. Така се стига до Виена с два варианта за бягане – 12 или 19 октомври по обиколка от 9.6 км по авеню Hauptallee на популярния Пратер.

И тогава науката

навлезе в действие

След избора на трасето екипът на Кетчел, извел колоездачния Ineos (до миналата година Sky Team) до три победи на Тур дьо Франс, инсталира сензори по Hauptallee за наблюдение на условията. Измерванията показаха отлични условия – скорост на вятъра под 1 м/сек. И въпреки това Кетчел не беше доволен. Изхождайки от обширните си познания по аеродинамика от кариерата си в професионалното колоездене, той се зае да намери начин да ограничи още повече въздействието на вятъра. Американецът създаде план за подреждане на 41 въртящи се пейсмейкъра (бегачи, които подпомагат основния атлет) на Кипчоге – число, което включваше величия в бягането като световния вицешампион на 5000 м Селемон Барега, олимпийския шампион на 1500 м Мат Кентрович, братя Хенрик, Филип и Якоб Ингебритцен, многократния медалист от световни първенства Бернард Лагат и други. Кетчел използва компютърна програма, за да проучи предимствата на повече от 100 възможни формации, в които бегачите да се позиционират. Оптималната форма, дори за комбинираната колоездачна сила на Кетчел и Брейлсфорд, беше нещо ново – обърнато V.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ