Имитация на либерализация

Липсата на клирингова къща носи риск за доставките на ток на свободния пазар
КАПКА: Влизането на ВЕИ производители в борсовата търговия не промени нищо, тъй като техните количества са нищожни

Българският електроенергиен пазар трябва да бъде напълно либерализиран до 2021 г., което означава да не се определят цени за регулирания пазар, а потребителите да плащат консумираната енергия по борсови цени. Първата и задължителна част от това усилие е наличието на борсова търговия с електроенергия, която бе въведена от началото на 2016 г. чрез Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ), на която търгуват над 100 лицензирани търговци на ток.

В самото начало единствените предлагащи енергия на борсата бяха държавните производители като НЕК, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“. Но рязкото покачване на цените в края на 2016 и началото на 2017-а породи съмнения за картел между тях. От 1,5 г. насам законодателите задължиха всички производители на ток с инсталирана мощност над 4 MW да предлагат енергията си единствено на борсата. Това се отнася до всички нейни сегменти – двустранни договори, пазар „ден напред“ и заработилият от април т.г. сегмент „в рамките на деня“. Министерството на енергетиката твърди пред „Икономист“, че целта е да се постигне повече прозрачност и по-висока степен на конкурентност при търговията.

В резултат участниците – производители на борсата, станаха над 40. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определи прогнозни референтни стойности, въз основа на които производителите на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) да запазят преференциалните си цени. Те стъпват на цените, постигнати в предишен период на борсата.

МОНОПОЛ: Борсата е единственото място, на което има търговия, но без прозрачни цени

„За нас нищо не се променя по същество, защото цените ни са гарантирани, както и по-рано“, каза пред „Икономист“ Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Това е така, защото сега ВЕИ производителите получават премия, ако постигнатата на борсата цена е по-ниска от тази по дългосрочните им договори. Но и включването на целия ВЕИ ток не може дори да докосне монопола на държавните производители, когато става дума за количествата.

„Всички ВЕИ производители могат да предложат не повече от 200 – 300 МВтч дневно, а това не може да повлияе на борсовите цени, понеже е под 4 на сто от предлаганите количества“, посочи още Киряков.

Без яснота по двустранните договори
Промените в закона за енергетиката и новите правила за търговия с електроенергия постигнаха и друго – централизираха изцяло първичната търговия единствено на борсата. Дори законодателите вече говорят не толкова за либерализиран, колкото за централизиран пазар. Още повече че засега БНЕБ не подлежи на никаква регулация – борсата сама определя правилата, по които се търгува, както и таксите от участниците, които събира.

По същество БНЕБ представлява монополна платформа, чиято дейност не се регулира от никакъв орган, казаха пред „Икономист“ Мария Кръстева, изпълнителен директор на Асоциацията за свободен енергиен пазар (АСЕП), и Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ).

Същевременно отпадна задължението на БНЕБ да бъде страна по сключените сделки, и то при положение че цялата първична търговия се извършва на нейни платформи. Борсата има тази роля само при договорите от сегмента „ден напред“, който бил типичният борсов продукт, аргументират се от КЕВР.

В момента БНЕБ е единственият канал за продажба на електроенергия за свободен пазар. В резултат се увеличиха търгуваните там обеми, но поради по-високите обезпечения, такси за участие и осъществяване на сделките се увеличиха и разходите за участниците на пазара. Съществена разлика между българската и повечето европейски енергийни борси е, че в Европа за управление на финансовата страна по сделките се използва клирингова къща, която предоставя изгодни условия за извършване на сетълмента.

Липсата на клирингова къща у нас засяга най-много сегмента на двустранните договори, на който се договарят доставки на ток за 3, 6, 9, 12 месеца напред. По принцип това са контракти, които сключват големите енергийни консуматори, за да могат да планират дейността си. При отсъствието на клирингова къща, която да следи за изпълнението на договорите и да минимизира риска при нарушения, се поставят под риск самите доставки, твърдят търговците. Примерът с фалита на търговеца „Фючър енерджи“, който имаше договори с 5000 крайни клиенти, но не можа да им осигури енергия по тях, показва какво може да се случи и с други, посочват те.

Не се предвиждат неустойки, нито други наказателни мерки, които да възпрат страните по даден договор да го нарушат.

Липсата на т. нар. „централна страна“ по сделките – било то централен депозитар, или пък клирингова къща, прави пазара непрозрачен и несигурен, каза пред „Икономист“ и експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. „Причината е, че при подписан договор за дългосрочни доставки продавачът и купувачът могат да подписват анекси към него, с които цените да се променят под различни предлози. И тъй като няма задължение за участниците на пазара да обявяват това, цените, които борсата обявява, не са референтни, не са реални“, обясни той. Те могат да са с 15, 30 и дори 80 процента по-различни от заявените по първоначалния договор, но това няма последствия върху пазара.

Добавянето на анекси е нарушение, но може да се направи и няма кой да го санкционира, каза и Мария Кръстева.

Дори и цените, които се обявяват за „ден напред“, не са прозрачни, защото не е посочено колко сделки за какво количество са сключени, нито кои са продавачи и кои купувачи, посочи Мартин Георгиев. Това води до ситуация, в която от общо сделки за 100 МВт 10 са по цена 100 лв./МВт, 90 – по 50 лв./МВт, а средната обявена цена примерно е 65 лева/МВт. Кого обслужва тази средна цена, не е ясно. Освен това, когато за определено количество електроенергия купувачът е само една компания, цената не се обявява, посочи още Георгиев.

Всичко това води до ситуация, в която борсата не гарантира нито прозрачност, нито надеждност на доставките, единодушно смятат от АСЕП, АТЕБ и ИПИ.

Становището на енергийния регулатор, който обаче няма правомощия по отношение на дейността на БНЕБ, е, че наличието на клирингова къща би оскъпило още доставките, защото тя също ще събира такси за дейността си, а това било излишно на този етап. Ако залогът е справедлива и прозрачна търговия, една такса не би трябвало да е проблем. Но ако целта е да се имитира либерализация, тя е успешно изпълнена.

Материалът е част от специализираното приложение „Енергетика“ в новия брой на списанието. Приложението подготвиха Стела Ненкова, Емил Петров и Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 39/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.