Държавата тегли до 9 млрд. лв. нови заеми

Актуализацията на бюджета – признаване на умерени щети с готовност за най-лошото

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 31 March 2020 00:57 >
Държавата тегли до 9 млрд. лв. нови заеми
Източник: БТА
Две неща се четат между редовете на подготвяната бюджетна актуализация. Правителството признава, че България ще влезе в рецесия и приходите няма да се изпълнят. Затова иска позволение да управлява в условията на бюджетен дефицит. И макар да залага прогноза за недостиг на 3.5 млрд. лв., което е 2.9% от прогнозирания брутен вътрешен продукт, кабинетът иска разрешение да изтегли до 9 млрд. лв. нови заеми.

Ако изтеглените нови заеми достигнат актуализирания си таван от 10 млрд. лв. (един милиард вече е изтеглен), то държавният дълг ще се повиши с 8.3% от брутния вътрешен продукт само в рамките на една година. Планираното увеличение на задлъжнялостта обаче надвишава тройно очаквания дефицит и показва, че управляващите допускат още по-лошо развитие на икономиката от това, за което официално се подготвят. Ако се реализира по-лош сценарий, предстоящата актуализацията на бюжета няма да е единствена, защото за по-голям дефицит ще трябва пак да се търси разрешение на парламента.

„В контекста на предлаганото увеличаване на дефицита (3,5 млрд. лв.) и осигуряването на допълнителен капитал за ББР (700 млн. лв.), което общо възлиза на 4,2 млрд. лв., както и за гарантирането на достатъчно ликвидни фискални буфери в случай на по-негативен от очаквания сценарий, се предлага увеличаването на лимита за поемане на нов държавен дълг по чл. 68, ал. 1 от ЗДБРБ за 2020 г., като текстът „2,2 млрд. лв.“ се заменя с „10 млрд. лв“. В тази връзка е и предвидено увеличаване на разходите за лихви по държавния бюджет в размер на 70 млн. лева“, се казва в пресъсобщение на правителството след извънредното заседание в понеделник вечерта.

Контекст
Заявката е драстичен обрат от досегашната позиция на правителството. Само в рамките на миналата седмица премиерът Бойко Борисов първо отричаше тегленето на нов заем, а после смени тона и започна да обяснява, че не желае да натоварва идните поколения със задължения и накрая допусна все пак да направи компромис.

Експерти по публични финанси, които са структурирали дългови емисии като част от предишни правитлства, коментираха, че кабинетът допуска няколко грешки с представянето на намеренията си.

Първата и най-сериозна грешка е, че се посочва толкова голяма сума, която няма никаква вързка с официално публикуваните допускания. Това според специалистите щяло да покаже на пазарите колко сериозни са притесненията на правителството и те да се възползват от тях, като поискат по-висока лихва. Вместо това, правилният подход би бил кабинетът да изтегли един по-малък заем и в течение на годината да предложи още една или две емисии. В това отношение броят на бюджетните актуализации не би бил проблем, защото и миналата година бяха направени три.

По-сериозният пропуск на правителството е загубата на повече от месец ценно време, в което можеше заемите да се изтеглят при по-изгодна лихва. Още около 20 февруари стана ясно че епидемията от коронавирус ще удари международнат търговия и особено тежко Италия. Държавата е едновременно втори по-важност търговски партньор на България и сред основните икономически сили в еврозоната, а в момента и източник на нестабилност с колабиралата си икономика и свръхзадлъжнялостта на публичния си сектор. В последната седмица на февруари се появиха и първите публични коментари, че коронавирусът ще предизвика трус, съпоставим с фалита на „Лемън Брадърс“ през 2008 г.

Павителството отдавна е определило банките дилъри на евентуален външен заем и четирите международни финансови институции са вписани в закона за бюджета. С по-далновидно планиране, управляващите биха могли още миналата година да си заложат по-висок лимит за дълг и да организират предлагането за две-три седмици, изпреварвайки пазарните сривове и спешните интервенции на Европейската централна банка.

Подобна грешка допусна и първият кабинет „Борисов“ с бюджета за 2013 година. Тогава отново имаше нереално нисък лимит за нов дълг от само два милиарда лева. Той беше достигнат още през февруари и преди парвителството да се сменени със служебно, фискалният резерв падна под законовия минимум от 4.5 млрд. лв. Впоследствие актуализацията на кабинета „Орешарски“ опита да оправи тази грешка, но бе посрещната с критики и обсада на парламента. Урокът обаче не бе научен и днес ГЕРБ повтарят грешката си отпреди седем години.

Какво се актуализира
Разчетите при изготвения базов сценарий очертават неизпълнение на годишните прогнози по приходите в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др.

Освен неотложните разходи по превенция на разпространението на COVID-19, приоритет са и мерките за подкрепа на икономиката и заетите. За запазване на работните места в страната правителството предложи и след обсъждане в Съвета за тристранно сътрудничество бе приета т. нар. мярка „60/40“, състояща се в поемане от страна на държавата на 60 на сто от осигурителният доход на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен от въведените извънредни мерки за овладяване разпространението на заразата от корона вирус. За обезпечаване на необходимия ресурс по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ се предлага увеличаване на трансфера от държавния бюджет за бюджета на ДОО в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.

Така в държавното осигуряване най-вероятно се залага нов буфер, или прозира още една грешка в планирането. Сегашният бюджет на Фонд „Безработица“ от 438 млн. лв. е заложен при прогноза за безработица от 4.1%. Докладите за изпълнение на бюджтите на ДОО от предходни години показват, че прогнозата за безработица винаги е била приблизително точна, на разходите за обезщетения и социални помощи винаги са надхвърляли планираното. Това е много вероятно да се случи и през тази година, когато се очакват масови освобождавания на служители. В същото време правителството очаква нетно увеличение на разходите от 1 млрд . лв. заради програмата за подпомагане „60:40“. Това означава, че или бюджетът на ДОО ще се нуждае от допълнителни средства на по-късен етап, или че заложеният милиард за подпомагане по схемата „60:40“ няма да се изхарчи и от него ще останат резерви.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ