България не иска да спира тютюневите милиони

Страната ще настоява за продължаване на държавната помощ за бившите тютюнопроизводители, но няма доказателства, че те се отказват

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 21 February 2020 09:20 >
България не иска да спира тютюневите милиони
КЕШ: За производството на тютюн в рамките на тази година ще се платят нови 72 млн. лв., които ще стигнат до производителите в първите месеци на 2020 г.
Златният дъжд от десетки милиони левове, които всяка пролет хазната излива, за да се развива алтернатива на тютюна в земеделието, е напът да секне. За такъв развой има много предпоставки. Най-важната е, че ЕК не предвижда такава помощ за следващия програмен период (2021 – 2027 г.). Другият значителен аргумент е, че няма доказателство, че тези средства водят до смяната на поминъка на тютюнопроизводителите, защото те не са длъжни да спрат отглеждането на тютюн. На практика мярката играе ролята на субсидия за тютюна за тези, които биват подпомагани, но продължават с отглеждането на културата.

Спирането на помощите за намиране на алтернатива ще се отрази на конкурентоспособността на родните тютюнопроизводители, признава Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите в България. Пред "Икономист" той посочи, че регионалните конкуренти на страната са балкански държави, които не са членки на ЕС и получават щедри субсидии. "Производителите в тези страни не се интересуват от продажната цена, защото печелят дори само от субсидията, която получават. Т.е. без подпомагане нашият бранш е обречен", категоричен е Филев.

По тънък лед
На практика през този март българските тютюнопроизводители ще кандидатстват за последен път за помощ затова, че хипотетично няма да се занимават с тютюн и през 2020 г. Общият размер на тази помощ е 72 млн. лв., които ще бъдат изплатени през пролетта на 2021 г. Миналогодишните стимули в обем 76 млн. лв. трябва да се изплатят до края на този месец. Според източници от земеделското министерство родната позиция е за запазване на т.нар. "преходни национални помощи" в земеделието и след 2020 г. за всички страни членки. Тя е била изразена от министъра на земеделието Десислава Танева по време на заседание на Съвета на аграрните министри на ЕС. Всъщност България се опитва да върви по тънък лед в преговорите си с Брюксел, защото не иска директни субсидии за тютюна, а за запазване на статуквото, което негласно позволява парите да се получават дори и от тези, които не са се отказали от тютюнопроизводството. Към момента страната ни получава подкрепа за предложението си от Румъния, Унгария, Полша, Словакия, Гърция и изненадващо дори от Прибалтийските държави. За да "мине" българският замисъл, предстоят сериозни преговори и постигане на две трети мнозинство от страните в ЕС, посочи източник на "Икономист".

Пред защитата на българската позиция обаче има сериозен проблем. Държавата ни няма надеждни доказателства, че изливаните милиони за алтернатива за тютюн реално са дали резултат. При одобрението на помощта бе разрешено тя да се изплаща от 2014 г. до края на 2020 г. на близо 41 000 тютюнопроизводители. Това са тези, които през 2007, 2008 и 2009 г. (т.нар. "референтни години") са се занимавали с този поминък. От 2014 до 2020 г. всяка година те получават субсидия, която са получавали средно аритметично за трите референтни години, като помощта намалява с по 5% годишно. Парадоксалното е, че макар че помощта е за преминаване към алтернативен поминък, няма забрана фермерите, които я получават, да се занимават с тютюн. И около 5000 от тях реално го правят. Т.е. предстоящите за разплащане 76 млн. лв. субсидии ще отидат при малко над 5000 човека, които и сега нижат тютюн, и до още 37 000, които реално са се отказали. "При защитаването на тази държавна помощ ЕК не изисква от България да измерва резултата от нея. Именно затова няма убедителни доказателства, които да покажат, че парите са довели до алтернатива на тютюна, за каквото са давани", коментира източник на "Икономист" от фонд "Земеделие".

С приетите през 2016 г. изменения в Закона за тютюна и тютюневите изделия се въведоха два регистъра. Един на субекти, които изкупуват тютюнева суровина, и втори – на производителите. В него за 2016 г. има регистрирани 6107 тютюнопроизводители, които през миналата са около 5000. Това според Цветан Филев показва, че схемата работи и действително тютюнопроизводители намират алтернатива. Разбира се, съществува хипотетичната възможност голяма част от тези 37 000, които не са в регистрите, да се занимават с отглеждане на тютюн в Гърция или на друго място. Цветан Филев обаче посочва, че по данни на неговата асоциация голяма част от тютюнопроизводителите наистина са намерили алтернативи. Той твърди, че колегите му от района на Русе, Разград, Шумен, Търговище, Добрич и Силистра са се ориентирали към овощни градини. "Но едно дърво започва да плододава след четвъртата година. Именно затова са изразходвани средствата, за да компенсират липсващите доходи от новия поминък", убеждава той. Друга част от тютюнопроизводителите от Североизточна България и Централна северна България преминали към зърнопроизводство, животновъдство, билкопроизводство и лавандула. "Но в Южна България, Източни Родопи, в Кърджали, Смолян, в Благоевград и общините Сатовча, Гърмен, Гоце Делчев, Хаджидимово – там алтернативата на тютюна се нарича тютюн. Това са райони с нископродуктивни почви и наклонени терени и нищо друго не вирее", категоричен е Цветан Филев. Именно за тези райони той смята, че продължаването на подпомагането е жизненоважно.

Генерално погледнато, не може да се каже, че схемата не е свършила работа – дори напротив. Броят на българските тютюнопроизводители се е сринал 8 пъти от 2013 г. до сега – от близо 42 000 на 5000. Размерът на засетите площи е намалял близо 3 пъти – от 176 176 дка на около 60 000 дка.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ