Холивуд се глобализира

За пръв път голямата награда взе неанглоезичен филм, а напомпани с очаквания американски продукции останаха с малко или никакви отличия

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 18 February 2020 09:44 >
Холивуд се глобализира
Холивуд, Калифорния: Корейският режисьор Понг Джун Хо получи Оскари за оригинален сценарий, за чуждестранен художествен филм, за режисура и за най-добър филм
92-рите годишни награди на Американската филмова академия са наистина исторически. За пръв път голямата награда взе филм, който не е на английски език. А категорията "филм на чужд език" бе преименувана на "чуждестранен филм".

Южнокорейският "Паразит" грабна 4 от 6-те си номинации за "Оскар" – освен за най-добър филм той бе отличен със статуетки за най-добър режисьор, най-добър сценарий и най-добър чуждестранен филм. Режисьорът Понг Джун Хо вече отнесе вкъщи "Златна палма" от Кан за тази лента. Тя представлява социална критика, която дори на пръв поглед не изглежда "политически коректна" – бедните не са добрите, а лошите. Семейство постепенно обсебва богаташки работодатели и къщата им, преструвайки се, че не са свързани помежду си, а после открива, че и техните предшественици не са били нещо по-различно. Богаташкото семейство обаче също не са морални светци или само жертви, а изпразнени от съдържание хора. Та, иде реч не само за класовото отчуждение, а за убийственото и самоубийственото отчуждение от човешките устои на живота.

Друг социален филм, разголващ до краен предел обществения разпад – "Жокера", получи най-много номинации за "Оскар" – цели 11, но спечели само в две категории. Може би най-безспорната награда бе призът за най-добър актьор на Хоакин Финикс. Той свали 24 килограма и се научи да кашля като охтичав, за да изиграе блестящо ролята на психичноболен клоун. Филмът взе и наградата за най-добра музика.

Филмът с 10 номинации и спечелени 3 е поредният антивоенен филм, но за войната, на която се обръща по-малко внимание, въпреки че скоро светът отбеляза един век от нея – Първата световна. "1917" на Сам Мендес завладява с антивоенния си сюрреализъм главно чрез неповторимата операторска работа на Роджър Дийкинс, снимал вече 9 филма с братя Коен. Той взе статуетката за операторско майсторство, защото визуалното повествование в "1917" е сякаш на един дъх, в един само кадър.

Филмът за Втората световна, за нацизма, Холокоста и съпротивата, е "Джодо Заека", получил 6 Оскарови номинации, но не и такава за най-добър филм – а можеше, защото е изключително оригинален. Занимава се по много удачен начин с една все още дълбока за цялото човечество травма – той е и ироничен, и гротесков, и комиксов, и хуманистичен. Революционна е дори самата идея Хитлер да се явява под формата на безобиден приятел дух на главния герой – малкия Джоджо. В крайна сметка филмът получи "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий – на Тайка Уайтити, по книгата "Ограничаващи небеса" на Кристин Льойненс. Дори Скарлет Йохансон не успя да вземе награда за поддържаща женска роля. Но пък втрещи всички на церемонията по награждаването, като извади от деколтето на ослепителната си рокля на дизайнера Оскар де ла Рента манерка с формата на банан и отпи от нея.

За сметка на това Брад Пит взе "Оскар" за поддържаща мъжка роля в "Имало едно време в Холивуд" на Куентин Тарантино – поредното "холивудско селфи", както се изразява кинокритикът проф. Божидар Манов. И ако 160 минути могат да задържат вниманието на зрителя заради Брад Пит и Леонардо ди Каприо, то "Ирландецът" на Мартин Скорсезе трудно успява да пребори досадата въпреки Робърт де Ниро и Ал Пачино – все пак това са цели три часа и половина много приказки и чат-пат гърмежи. Въпреки че имаха щедрите по 10 номинации (все пак Холивуд гласува за Холивуд), само първият филм взе два Оскара – за най-добри декори и за поддържаща мъжка роля на Брад Пит. Според някои това, че "Нетфликс" е продуцент, е препънало "Ирландеца" за наградите на Академията, както стана и на Златните глобуси.

Все пак Холивуд най-сетне се глобализира – не гледа само в пъпа си, а и не държи постоянно пръста си в него.

Текстът е публикуван в брой 6/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ