Капиталът поглежда на север Избрана

София убедително води сред бизнес локациите в страната, но Русе, Плевен и Шумен разкриват потенциал за инвестиции

Споделяне

Стела Ненкова

Стела Ненкова

редактор

Развита инфраструктура и логистика, наличие на инвестиции, производство и услуги и свързаност между тях, високо ниво на образованост на населението и развит пазар. Произтичащите от тях ниска безработица и сравнително високо заплащане, както и привличане на още работна сила в тези райони са характерните черти на икономическите центрове в България, констатира в свое изследване Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

Най-добре продължават да се представят София и Пловдив, но проучването, както и отчетеното от Българската агенция за инвестиции (БАИ), показват, че в Северна България се зараждат нови дестинации, които привличат инвестиционните потоци. Данните разкриват потенциал в райони като Шумен, Русе и Плевен.

Икономическите центрове в България са 20, разнообразни по големина, териториален обхват и секторен профил. Те покриват една трета от територията на страната, но в тях се произвеждат 86% от продукцията по данни за 2015 г. Това означава, че около 2/3 от страната е икономически неактивна, ако се изключат неголям брой „оазиси“, в които се генерират останалите 14%, констатира изследването на Института за пазарна икономика.

Характеристика на икономическите центрове е ежедневната трудова миграция от по-малки населени места към центъра, като положителното в този случай е, че малките селища не се обезлюдяват или това става много по-бавно, отколкото при останалите, коментира пред „Икономист“ старши икономистът от ИПИ Десислава Николова.

Наличието на повече и по-големи икономически центрове на юг от Стара планина не е новина, както и ролята на инфраструктурата за развитието. Последното предопределя една от основните разлики в характеристиките на икономическите центрове в Южна и в Северна България. Първите обхващат повече на брой общини в периферията си и освен това плавно преливат едни в други. Докато в Северна България икономическите центрове са по-скоро икономически оазиси с по-висока инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е агломератът от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – Варна, Шумен и Търговище. Те обхващат общо 17 общини, като 10 от тях попадат в икономическия център около Варна.

Новите икономически локации
Това са Шумен, Русе и Плевен, смятат както от ИПИ, така и от БАИ. По данни на инвестиционната агенция към Плевен има заявен инвеститорски интерес за изграждането на нов завод за автомобилни части, потенциален интерес за производство на електромобили, както и интерес от 2 компании, свързани със самолетостроене. От БАИ не уточняват размера на инвестициите, тъй като за тях все още се водят преговори.

Оттам отбелязват също тенденция инвеститорите все повече да се насочват към Русе, Плевен и Шумен, а не толкова към икономическите зони около София и Пловдив. От Института за пазарна икономика обясняват тази тенденция с желанието на инвеститорите да оптимизират разходите си за труд, които са по-високи в обособените вече центрове.

В този, формиран около Столичната община например, заплатите са вторите най-високи в страната (1174 лв. средна брутна месечна за 2015 г.) след тези в малкия и специфичен център в Козлодуй, в който високото заплащане в ядрената централа дава значително отражение върху средните заплати в региона. В София освен това има концентрация на високообразовано население и най-голям дял на висшистите – около 1/3 спрямо средно 20% за страната.

Големите
Софийският икономически център е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него. Столичната община се отличава и с наличието на вторично ядро в лицето на Перник, което е уникална особеност само на този център. Това се обяснява с факта, че Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към София, при това в много големи размери.

В икономическия център около столицата се произвеждат 43% от общата продукция за страната по данни за 2015 г. , като този дял се очаква да продължи да нараства. Той обхваща 18 общини и в него работят около 1/3 от наетите в икономиката. Най-големият икономически център в страната е привлякъл 55% от всички преки чуждестранни инвестиции в икономиката до края на 2015 г. Очаквано тук безработицата е най-ниска – 3,5% през 2016 г.

Другите относително големи центрове са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна, но са далеч от мащабите на Софийския. Като обем произвеждана продукция и брой заети трите заедно успяват да стигнат едва малко над половината от тези за широкия икономически център около София, а чуждите инвестиции с натрупване са около една трета от столичните. Показателно е, че вторият като обем произвеждана продукция, център Пловдив, е близо пет пъти по-малък по този показател от Софийския.

Центърът около Пловдив обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството в страната. Благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни обаче Пловдивският център има един от най-високите темпове на растеж на продукцията за последните пет години – през 2015 г. тя е била с 39% повече спрямо 2011-а. Това е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия икономически център около Русе.

Магистрално развитие
Изследването на ИПИ показва тенденция към плавно преливане на икономически центрове по протежението на развитата транспортна инфраструктура на юг от Стара планина. Ако се наложи картата на автомагистралите и първокласните пътища с тази на икономическите центрове, ще се види, че се препокриват, казва Десислава Николова.

Например център "София" в източна посока се прелива в център "Пазарджик", който от своя страна прелива в център "Пловдив". Малко пὸ на юг е център "Хасково" – със сравнително бързо растящо ядро, но без периферия – който вече официално се позиционира като част от "Тракия икономическа зона" край Пловдив.

Основният двигател за връзката и преливането на тези центрове са двете магистрали "Тракия" (от София до Бургас) и "Марица" (свързваща "Тракия" с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).

Споменатият агломерат от центрове в Югозападна и Южна Централна България започва да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 г. бе съобщено, че „Тракия икономическа зона“ ще се разширява към Бургас, и бе подписан меморандум за включване на територията на Бургас към зоната. Така че появата на един икономически суперцентър в Южна България по оста София – Пазарджик – Пловдив – Хасково – Бургас не би бил изненада.

Следвай модела
Според използваната от ИПИ методология в района около Стара Загора се обособяват четири икономически центъра – Сопот, Казанлък, Стара Загора и Раднево, като към тях може да се прибави и Гълъбово. Тяхната териториална близост и инфраструктурна и икономическа свързаност ги прави част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора, където се обособява Индустриална зона "Загоре". Очакваме зона "Загоре" да бъде първият опит за репликиране на успешния модел на „Тракия икономическа зона“, казват от ИПИ.

В същото време оазиси от типа на Раднево показват риска от това едно предприятие да определя местната икономика на района (в случая мини „Марица-изток“), така както е атомната централа за Козлодуй, предупреждава Десислава Николова. Досегашната практика показва, че извън съответното предприятие има висока безработица и ниски доходи, което води до бързо обезлюдяване.

На север са разположени други два икономически центъра с потенциал за развитие – Габрово – Севлиево и Велико Търново. Недостатъчната инфраструктурна свързаност с останалите центрове обаче засега е пречка за развитието им, отбелязват от ИПИ.

Всъщност инфраструктурната свързаност и активността на местните власти в привличане на инвестиции и на работна ръка е основният шанс за развитието на икономически неактивните зони. Алтернативата е засилваща се миграция и трайно обезлюдяване.

Инвестиции
През 2017 г. и началото на 2018-а са сертифицирани и са в процес на сертификация 55 инвестиционни проекта на стойност 1,176 млрд. лева, от които се очакват нови близо 8 хиляди работни места, по данни на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Очакванията са в рамките на тази година да бъдат сертифицирани още 14 инвестиционни проекта за 276 млн. лева, основно в производство и IT.

Показатели
Три са основните критерия, които показват дали дадена локация се е превърнала или се превръща в икономически център – висока трудова заетост, привлечена трудова миграция и дял в произведената продукция. Ако са налице поне две от тези условия, има основания да се смята, че това е икономически център, обяснява старши икономистът на Института за пазарна икономика Десислава Николова.

От ИПИ прогнозират продължаваща тенденция на концентрация на икономиката заради продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори, които вероятно ще подхранват тази тенденция на концентрация на икономиката. През 2000 г. в икономическите центрове са живеели 59% от населението, а през 2016-а този дял е с 3 процентни пункта по-висок. Центровете съсредоточават близо 75% от работещите, две-трети от инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) и над 80% от чуждестранните инвестиции и общата произведена продукция.

Текстът е публикуван в брой 4/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................