Към либерализация чрез монопол Избрана

Експресните промени в правилата за търговия с ток с цел повече прозрачност всъщност ограничават пазара

новини икономика Към либерализация чрез монопол
Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Стела Ненкова

Стела Ненкова

редактор

В сравнително консервативния свят на енергетиката промените по принцип се случват бавно. Това е обяснимо предвид важната ѝ роля за икономиката и ако щете, за националната сигурност. В този контекст експресната промяна на правилата за търговия с електроенергия, инициирана в началото на този месец, изглежда неочаквана. Още повече че се прави по добре познатата стратегия на управляващите от последно време – с изменения в друг закон.

В самото начало на декември се оказа, че търговецът на ток "Фючър енерджи" (кандидат за купуване на активите на CEZ в България) е отстранен от пазара, защото не може да обслужи своите близо 5000 клиенти. На 6 декември Асоциацията на организациите на българските работодатели изпрати официално писмо до властите, в което призова цялата електрическа енергия извън регулирания пазар да се търгува чрез енергийната борса. Мотивите на работодателите са, че по този начин търговията ще става по прозрачен начин, което ще минимизира в бъдеще проблеми и възможни манипулации. Незабавно група депутати от мнозинството начело с Делян Добрев (ГЕРБ) внесоха предложения това да се случи и на следващия ден парламентарната енергийна комисия прие новите правила. Измененията се прокарват в преходните и заключителни разпоредби на изменението на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и би трябвало да действат от 1 януари следващата година.

Какво ще се промени

Новите правила за търговия с електроенергия всъщност са кратки и прости. Те предвиждат всички производители с инсталирана мощност над 5 МВтч да продават единствено на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ), с изключение на количествата за регулирания пазар на бита и малките фирми и на изкупуваната на преференциални цени по дългосрочни договори. Това означава, че производителите на ток вече няма да могат да продават на свободния пазар, организирайки собствени търгове. Тези с преференциални договори ще продават допълнителните си количества ток в борсовия сегмент „двустранни договори“, които са дългосрочни и с фиксирани цени.

Годишно в България се продават 39,8 ТвтЧ електроенертия, от които 6,7 ТвтЧ са за износ. Повече от половината от останалите малко над 33 ТвтЧ в момента се търгуват на свободния пазар, чрез двустранни договори между производители и търговци, които не ползват посредник. Между 5 и 12 на сто се купуват и продават на БНЕБ. Към момента основните производители, които продават енергията си на борсата, са държавните НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и някои от производителите на възобновяема енергия, чрез двустранни договори с търговци.

18 20 gr1

Новите играчи на борсата ще са преди всичко производители на енергия от възобновяеми източници, чието свободно производство (извън квотата им за регулирания пазар) не може да се предложи нито в сегмента „ден напред“ сега, нито в сегмента „в рамките на деня“, който ще заработи от 2018 г., тъй като не могат да се прогнозират. Всички двустранни договори за покупко-продажба ще продължат да съществуват, но ще се регистрират на БНЕБ и за тях ще се заплаща съответна такса.

В момента ВЕИ-производителите, които продават енергията си на борсата, се договарят с търговец, който продава свободната им електроенергия и накрая на съответния месец, според борсовите цени по дни и часове от денонощието, той се разплаща с тях. Когато става дума за по-дълъг период, цените между производители и търговци вече са фиксирани. „Досега те не минаваха през борсата, а бяха на свободния пазар, сега единствената промяна е, че ще се регистрират“, обясни пред „Икономист“ Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия.

Централизирани търгове

Допълнителното количество ток, което ще се търгува на борсата, не е малко, защото на ВЕИ-централи се дължат почти 20 на сто от инсталираните у нас мощности, посочи Мартин Георгиев, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ). Те обаче нямат голям избор, тъй като получават пари само по дългосрочни договори, които са с фиксирани цени. „По останалите – в „рамките на деня“ и „ден напред“, не знаят какви приходи да очакват, тъй като те стават ясни в края на месеца или съответния период, при който борсовите цени се осредняват и им се заплащат“, обясни Георгиев.

В действителност единственото, което ще се промени след 1 януари 2018 година, е, че ще има по-голяма прозрачност по отношение търговията, количествата и цените на електроенергията, защото всички операции ще минават през борсата, каза пред „Икономист“ експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. Той е категоричен, че основните играчи ще останат същите – държавните Национална електрическа компания, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. „Не може на борсата да излезе цялото количество, при положение че няма осигурено търсене. Рязкото спадане на цените при такава ситуация ще предизвика фалит на някои производители, тъй като плащанията при тях хем ще са по-малко, хем ще са отложени във времето“, посочи още той. Стойков припомни, че до този момент Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е взела мерки да увеличи търсенето, например като разреши на електроразпределителните предприятия да купуват от борсата ток за технологичните си нужди.

Опасностите от липсата

на конкуренция

Производителите, а и търговците, които и досега организираха собствени търгове за продажба на свободни количества ток, не одобряват тази промяна, защото смятат, че монополът на „единствен купувач“ се запазва, само че с разменени роли между НЕК и БНЕБ.

От ТЕЦ „Марица-изток 2“ казаха за „Икономист“, че смятат за неприемливо да съществува законово задължение на централата да продава свободните си количества електроенергия единствено на организирания борсов пазар, тъй като той е само един – БНЕБ. Смятаме, че това по-скоро е ограничително условие, което намалява гъвкавостта и конкуренцията при търговията с електроенергия, аргументираха се от държавния ТЕЦ. Според тях платформите за търговия по свободно договорени цени, в каквито са инвестирали и други производители, реално са довели до по-добри финансови резултати за тях и повече възможности за търговците. Това, че със сегашните промени тези възможности се закриват, е по-скоро ограничаване на свободната търговия с електроенергия, допълниха от централата. Оттам добавиха, че техните изчисления сочат, че около 65 на сто от свободната електроенергия се търгува с двустранни договори на свободния пазар, който от догодина ще бъде вкаран в БНЕБ. От най-големия производител и участник в борсовия пазар на електроенергия АЕЦ „Козлодуй“, който винаги е настоявал за по-висока квота за продажба на свободния пазар, казаха, че като участници в борсовата търговия ще спазват новите правила на централизирания борсов пазар, както и тези, които определя БНЕБ, без да ги коментират.

18 20 768x432 2

Председателят на КЕВР Иван Иванов БТА

Задължението всички производители да предлагат енергията си на борсата е временна мярка, която трябва да изсветли търговията, аргументира промяната шефът на регулаторната комисия Иван Иванов. В България количествата ток, които се търгуват през организирания пазар са под 10 %от общите, докато в съседна Турция са над 30 на сто, даде пример той.

Според Иванов увеличеното предлагане на електроенергия на организирания борсов пазар ще минимизира и възможните манипулации при сделките. Като друг плюс шефът на енергийния регулатор изтъкна решаването на проблема с цените на тока за технологични нужди на компаниите. Сега те се определят от КЕВР и производителите негодуват, че са под себестойност, а с промените ще зависят от търговията на борсата.

18 20 gr2

Според Асоциацията за свободен енергиен пазар (АСЕП) предлаганите правила би трябвало да се отнасят само за производители, в чийто капитал участва държавата, защото така ще може да се проследи ефективността на управление на публичните средства. За останалите участници обаче вменяването на такова задължение е недопустимо, тъй като е вмешателство в стопанските взаимоотношения и е несъвместимо с принципите на свободния пазар и свободата на договаряне. От АСЕП посочват още, че ако в промените не се запише, че те влизат в сила за договори, сключени след 1 януари 2018 г., може да се стигне до ликвидна криза на пазара, тъй като вече има сключени дългосрочни контракти между производители и търговци, които ще трябва да се изпълняват при различни от предвидените в тях ценови условия.

Всъщност подобен централизиран борсов пазар на електроенергия в рамките на ЕС има само в Румъния, посочи Мартин Георгиев. Там обаче Европейската комисия в момента е инициирала проверка, която се отнася до монополното положение на пазара, както и до оказана държавна помощ, каза още Георгиев. Реално това е възможно да се получи и у нас, тъй като Българската фондова борса, която предстои да придобие собствеността върху БНЕБ, е наполовина частна (държавата чрез Министерството на финансите държи 50,05% от капитала на БФБ, останалите акционери са български и чужди физически и юридически лица).

Според зам-председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов, който е и сред вносителите на поправките, ситуацията в Румъния е по-различна. „Там има установена конкретна злоупотреба, при която е налице опит за насочване на търговията в определени часове, в зависимост от цената“, каза той пред „Икономист“. По думите му у нас това няма да се случи, защото всеки производител и търговец ще може да избира на кой сегмент да търгува. Николов смята, че няма да има основание за санкции от Брюксел, и по отношение на непозволена държавна помощ, тъй като след придобиването на БНЕБ от страна на фондовата борса, мажоритарен собственик ще бъде държавата. Депутатът от ГЕРБ призна, че промените може да предизвикат известна волатилност на пазара, но припомни, че така се е случило и когато започна да работи борсата в началото на 2016 г., като след това колебанията в цените се изравнили.

Финансова тежест

за участниците

Докато платформите за търговия, които имат някои производители, не изискват такси и други плащания, БНЕБ налага годишни плащания от приблизително 12 хил. лева, което е регистрационна такса за участие, както и такса за всеки изтъргуван МВтч, която варира от 0,14 до 0,32 лв. Право да ги определя и изменя има единствено БНЕБ, която иска и банкови гаранции за участие в търговията, които започват от 50 хил. лева, посочи още Мартин Георгиев. Това се отразява и на крайната цена на тока, обобщи той.

Централизацията на пазара, ако в него не са включени производителите с диференциални цени и тези с дългосрочни договори за изкупуване, води и до възможности за манипулации, при които търговците знаят кой какви цени предлага преди приключването на търга и съобразяват офертите си с тях, посочват още от АСЕП.

Тъй като в момента няма механизъм как да бъдат елиминирани тези опасности, а също и не е ясно как ще се промени моделът на изкупуване на ток по преференциални цени, от АСЕП предлагат промяната да стане, след като вече е ясно как ще се прилагат у нас „договорите за разлики“, защото те поставят останалите производители в неравностойно положение на пазара.

КЕВР обвързва балансиращата енергия

с борсовата цена

Участниците в борсовата търговия трябва да използват пределната цена на балансиращата енергия като горна граница на подаваните от тях оферти за покупка от борсата на пазар „ден напред“, смята КЕВР. В редица случаи, при борсови цени над 200 лв./МВтч, търговците са занижавали регистрираните графици, като по този начин са симулирали недостиг в системата. В много случаи този предварителен недостиг е водил до използване от страна на независимия преносен оператор на целия резервиран диапазон за регулиране нагоре, в т.ч. и целият студен резерв, което застрашава сигурността на електроенергийната система, от една страна, а от друга – води до значително по-високи разходи за останалите пазарни участници, аргументират се от КЕВР.

Затова от регулатора предлагат винаги цената за небаланси да е по-неблагоприятна от тази в сегмента „ден напред“, но да е стимулираща за производителите на балансираща енергия с резервен капацитет. КЕВР е определила, че най-високата цена на балансираща енергия при недостиг не трябва да надвишава 2,5 пъти цената на пазара „ден напред“, а пределната цена при излишък да е 0,00 лв. Така средногодишната цена няма да надхвърли 81,8 лв./МВтч, а цената за МВтч при недостиг ще може да достигне таван от 204,5 лв./МВтч.

От АСЕП обаче смятат, че цените за балансираща енергия трябва да покриват единствено разходите за производство. Затова опитът на КЕВР да обвърже цената на тока при недостиг с борсовата, би довело или до изкуствен дефицит на пазара, или до контролирано високи цени на БНЕБ.


Текстът е публикуван в брой 50/2017 г. на списание "Икономист" от 15 декември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................