Гражданска конфискация в действие Избрана

КОНПИ ревизира окончателно съдебно решение по приватизационна сделка, за да запорира имущество на издателя Иво Прокопиев

Споделяне

Iglika Goranova

Иглика Горанова

редактор

 

 

Превишава ли Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) правата си и до каква степен? Това е основният спор във връзка с решението на органа по гражданска конфискация да запорира банкови сметки, имот в Созопол и 40 дружества на бизнесмена и издател на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев и съпругата му Галя Прокопиева. Комисията беше обвинена от пет извънпарламентарни партии – "Да, България", ДСБ, "Зелените", ДЕОС и БЗНС, че изпълнява политически поръчки с цел да затвори устата на неудобните медии. „Този орган е използван като бухалка за репресия. Всички тези атаки продължават вече 7 – 8 години, а целта е именно да бъде подчинена редакционната политика на малкото останали независими медии у нас”, каза самият Прокопиев. От КОНПИ отрекоха и обвиниха Прокопиев в безпрецедентен медиен натиск.

Казусът
Комисията, която е на подчинение на парламента и чиято дейност беше отбелязана като положителна в последния мониторингов доклад на ЕК за правосъдието, наложи запор на Прокопиеви за близо 200 млн. лв. Запорите и възбрани върху сметки, дялове във фирми и 32% идеални части от вила край Созопол на обща стойност 199 051 065 лв. са утвърдени в края на ноември от Бургаския окръжен съд.

Сравнение на разходите с доходите установило несъответствие в доходите от 14 млн. лв. на Прокопиев.  КОНПИ е разровила сделката с "Каолин" от 2012 г. за 150 млн. лв. и се е върнала към  някогашната приватизация от 2000 г. на предприятието. 150 млн. лв. от 2012 г. са послужили като причина да се провери приватизацията, за да се оцени законността им.

"Проверихме продажбата на "Каолин" АД през 2012 г. Така установихме, че нарушенията са извършени още при приватизацията на предприятието през 2000 г. и впоследствие при добива на подземни богатства. С действията си Иво Прокопиев е ощетил държавата, защото е нарушавал концесионните договори, не е заплащал данъци за добив на подземни богатства. Най-важното е, че съдът мисли като нас”, обясни на специален брифинг шефът на КОНПИ Пламен Георгиев. Нарушенията според КОНПИ са: включването на брата на Прокопиев в мениджмънта на "Каолин" само месец преди приватизацията и липсата на разяснения за работниците как могат да се възползват от възможността да станат акционери в предприятието, което е дало възможност „на свързани с Прокопиев лица да се намесят”. „Изненадвам се, че не е търсена наказателна отговорност на тези лица“, заяви Георгиев.

Срещу решението на КОНПИ за запор е гласувал един от членовете на комисията – Лиляна Терзиева, която е представител на президентската институция в комисията (назначена от Росен Плевнелиев). Останалите трима членове са посочени от парламента, а председателят – от премиера. Според Терзиева Прокопиев е признат за невинен от съда по казуса "Каолин" и затова комисията няма правомощия да се занимава с този въпрос.

Отговорът
Аргументите на КОНПИ преповтарят обвинителния акт от 2000 г. на прокуратурата по "Каолин", като комисията игнорира последвалите съдебни решения, контрира Прокопиев. Той подчерта, че два пъти в последните години е правена пълна данъчна ревизия на доходите на него и съпругата му и резултатите и двата пъти са, че те надхвърлят оценките на притежаваното от тях имущество.

Целта на атаката е да се запуши устата на независимите медии и да се убие тяхната икономическа база, заяви Прокопиев. Той определи случващото се като груба политическа поръчка и директно визира премиера Борисов, който се явява работодател на шефа на КОНПИ. "Борисов не харесва да има независими медии", каза издателят на "Капитал" и "Дневник". В същото време призна, че е търсил съдействие от премиера на среща с него, но не го е получил.

Според шефа на КОНПИ обаче наложените обезпечителни мерки не засягат функционирането на засегнатите фирми и изплащането на заплати. "Няма обезпечителни мерки срещу "Икономедиа". Има мерки в една минимална част в една от фирмите, на които е собственик г-н Прокопиев – запорирани са 13,5% на един от мажоритарните собственици", заяви Георгиев.

Прокопиев предупреди още, че случващото се с него е показателно за „възможностите“, които се отварят при евентуално отпадане на давността за ревизиране на приватизационни сделки. Подобна ревизия на законите би създала огромна правна несигурност за над 10 000 приватизирани предприятия, каза той.

ivo.prokopiev

Иво Прокопиев и неговият адвокат Георги Атанасов, Източник: БТА

Злоупотреба с право
По мнение на юристи, до които "Икономист" се допита, скандалното е, че в основата на решението на КОНПИ за запор е приватизация отпреди 20 години. Още по-недопустимото е, че по нея вече имаше дело, приключило с оправдателна присъда от Върховния касационен съд през 2004 г.

"В случая може да се говори за злоупотреба с право, защото след като ВКС се е произнесъл, не е в компетенциите на КОНПИ да ревизира приватизацията отново”, коментира Иван Брегов от Института за пазарна икономика. Според него в наказателното законодателство е предвидено при нововъзникнали обстоятелства прокуратурата да може да възобновява проверки по такива стари сделки, но това не може да се прави от КОНПИ. Прогнозите на други юристи, с които "Икономист" разговаря, са, че съдът, пред който Прокопиев ще обжалва решенията на комисията, най-вероятно ще отмени запорите на КОНПИ. После Прокопиев може да съди България в Европейския съд за правата на човека, а глобата ще платят данъкоплатците.

Докато Прокопиев защитава правата си обаче, той ще губи пари и дейността му ще бъде възпрепятствана. В следващите три месеца издателят на "Капитал" и "Дневник" трябва да докаже законността на доходите си и ако не успее да го направи, КОНПИ ще пристъпи към отнемане на запорираната част от имуществото му.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................