От фермата до масата на зигзаг

Девет години след узаконяването на директните продажби от малките ферми те трудно надхвърлят 10% от пазара. Новите опити да разширят дела си включват въвеждане на браншови стандарт, планинско лого, производство на ишлеме

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 05 September 2019 16:33 >
От фермата до масата на зигзаг
ИЗИСКВАНЕ: Кравите, произвеждащи мляко по "Планински продукт", трябва да са прекарали две трети от живота си в планината

България е уникално място за производство на чиста храна, на нишови продукти, на храна с автентичен вкус – подобни послания под една или друга форма са отправяли всички управляващи земеделския сектор през последните години, а и не само те. През 2010 година беше създадена и законова рамка, която трябваше да стимулира развитието на малките семейни ферми и да облекчи пътя на продуктите им до потребителите.

Девет години по-късно т. нар. фермерски продукти трудно надскачат 10% пазарен дял – по оценки на анализатори, защото нито земеделското министерство, нито статистиката ги мери отделно. И все още са на етап пилотни мерки за увеличаване на разпознаваемостта им и скъсяване на пътя им до купувачите.

Планински продукт

Етикет, върху който грее планина с три върха, с вплетен националният трибагреник и надпис "Планински продукт". Още не сте го виждали, но той хипотетично е факт от 7 юни т.г., откогато фермерите от планинските райони могат да го ползват. Целта е потребителите да знаят, че храната им идва от планината, където животните са отглеждани сред чиста среда, а не от цехове с вносна суровина.

За да използва логото, фермерът трябва да отглежда животни и да преработва добитата от тях суровина в планински регион, се посочва в наредба на земеделското министерство от май т.г. (виж изискванията в карето).

Логото може да се ползва и от фермери, които продават директно от фермата. Самото то е собственост на министерството и за разлика от познатите вече стандарти БДС за млечни стоки, "Стара планина" за колбасите, "България" за хляба, зад него не стоят конкретни бизнес асоциации.

Прощъпалникът на стандарта е буксувал 2 години. "Администрацията закъсня с въвеждането на този стандарт. На пазара на ЕС подобни продукти с това лого има от години, но все пак инициативата ѝ сега е крачка в правилната посока", коментира пред "Икономист" Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Членовете на асоциацията ще започнат да използват стандарта "Планински продукт" от началото на следващата година.

Липса на ентусиазъм цари и сред производителите на мед. "Министерството на земеделието изпълни просто един еврорегламент, и дотам. То не популяризира стандарта и това е причината много от фермерите досега да не са чували за него", коментира производителят на пчелен мед Петко Симеонов. Самият той от този месец започва да използва логото "Планински продукт" за меда си.

Инициативата за въвеждането на евростандарта, който е пожелателен, не е на земеделското министерство, а на бившия евродепутат от БСП Момчил Неков. "От 2014 г. подобен стандарт се прилага за продукти на пазарите на Румъния, Германия, Италия и Австрия. Целта е да се даде тласък и пазарни предимства на хората, които развиват земеделие в трудни региони. Затова заедно с Министерството на земеделието разработихме наредба за стандарта в края на май т.г.", обясни пред "Икономист" Неков. Идеята на Европейската комисия е след определен период от прилагането на логото да измери дали фермерите от планинските региони получават реални пазарни предимства чрез него и ако е така, да направи общо, унифицирано графично лого за всички планински продукти, така както има общо лого за продуктите със защитен географски произход на пазара на ЕС. В стратегията на Брюксел за развитие на стандарта е включена и възможност за изработване на схеми за субсидиране на фермерите, ако логото проработи.

Но за да се случи това в България, със сигурност е необходима информационна кампания и сред фермерите, и сред потребителите. В същото време авторът на наредбата и държателят на логото – земеделското министерство, планира да прави такава тепърва, като не се ангажира със срокове във времето. Затова едва ли е чудно, че в регистъра на производителите по стандарта за планински продукт, качен на сайта на министерството, в началото на септември фигурираха само 2 фирми – за производство на домати и краставици, регистрирани на един и същи адрес в Мездра.

Формализмът в действията на българската администрация си личи и в сравнението – швейцарското правителство например рекламира и извън страната си нов стандарт за чисто мляко още преди влизането му в сила (виж карето).


Браншови стандарт


Надежда за промяна се възлага и на инициативата на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите за създаване на браншови стандарт, като целта е първите продукти по него да се появят на пазара догодина. "Стандартът ще е за млечни и месни стоки и чрез него 2300-те фермери, членуващи в нашата асоциация, ще гарантират, че предлагат първокачествено овце и козе мляко и месо, дошло от пасищата на България", посочи Симеон Караколев. Според него огнищата на чумата по свинете, с които в момента се бори страната, са "още един знак, че трябва да се диверсифицира суровината", както и че не е нормално в България агнешко да се яде предимно по Великден и Гергьовден, докато в съседна Гърция например да присъства целогодишно в менюто.

Първоначално продуктите по стандарт ще се произвеждат на ишлеме в преработвателни предприятия в Омуртаг и в Хасково. Асоциацията е отворена за взаимодействие и с други инвеститори.

Според Караколев разликата между новия браншови стандарт и лансирания преди няколко години "Стара планина" е в липсата на качествена суровина за предишния, на което се дължи и слабият му успех. "Стандартът "Стара планина" се оказа пълен провал. Сега е задължителен за училища и детски градини, само и само за да се пробутват скъпите продукти", смята Караколев. Шефът на асоциацията казва, че в училищата трябва да влязат продукти с гаранции не само за производството им, но и за качеството на суровината. И откроява тенденцията в европейските държави и в САЩ пазарни предимства да печелят храни от животни, гледани на пасища.

Да промениш модела

Опит на бизнеса да промени в крачка модела на директни доставки от фермата е идеята кооперативи да произвеждат на ишлеме свои млечни и месни продукти.

Най-голямото ограничение пред фермерите от 2010 г. насам е, че те могат да продават продуктите си единствено в областта, в която е разположена фермата им, както и в една съседна. Заради сравнително раздробеното териториално деление на България обаче това силно стеснява потенциалните им пазари.

След многократно настояване на бизнеса земеделското министерство преди една година е подготвило промени в наредбата, така че географските рестрикции да отпаднат, но Европейската комисия не ги е одобрила с мотива, че така се губи смисълът на доставките директно от фермите. Затова сега малките производители се насочват към работа с индустриални мандри или колбасарски цехове, които да произведат на ишлеме продукти от тяхната суровина, в които гарантирано няма да има соя, палмово масло или други заместители на месото.

 

ПЪРВЕНЕЦ: Агнешкото месо е най-продаваният продукт директно от фермата, главно по Великден и Гергьовден
Източник: Shutterstock

Едва тази година Министерството на земеделието защити и държавни помощи за мобилни мандри и доилни инсталации, на финалната права е нотифицирането и на помощ за мобилни кланици. "Тези държавни помощи са едно от липсващите парчета от пъзела, което да даде възможност на фермерите да повишат качеството на продукцията си", каза Симеон Караколев.

От 3 до 31 юли фермери можеха да кандидатстват за закупуване или изграждане на доилни инсталации. Бюджетът е общо 1 млн. лв., отделната субсидия не може да надхвърли 25 000 лв., като фермерите трябва да осигурят поне половината от средствата по проекта. С парите могат да се закупят или изграждат мобилни или стационарни доилни инсталации, мивка, хладилник, както и апарати за изкуствено захранване на новородени животни.

Бюджетът на помощта за догодина също е 1 млн. лв.
Още през февруари пък бе направен първият прием по мярката за изграждане на мобилни мандри, с общ бюджет 1,5 млн. лв. И там субсидията покрива 50% от стойността на проектите, но не може да надхвърли 60 000 лв.

Помощта за мобилните кланици, за която се чака одобрението от Брюксел, ще е общо за 2,5 млн. лв. и 90 000 лв. таван на субсидията за проект.

Според асоциацията на овцевъдите и козевъдите това е шанс по-голямата част от средствата от труда на фермерите да остават при тях, а не във веригата от прекупвачи. "Не мога да приема килограм овче сирене да струва 20 лева в магазина, а литър мляко, от което се прави, да се плаща на фермерите по 1 лев", дава пример Караколев.

Бяха направени и стъпки за увеличаване на предлагането на български плодове и зеленчуци в големите хипермаркети. До края на 2020 г. сдружения на производители ще могат да кандидатстват за машини за охлаждане, съхранение и опаковане на плодове и зеленчуци. Общият бюджет по тази мярка, одобрена от ЕК през март т.г., е 7,2 млн. лв., а единичната субсидия не може да надхвърля 120 000 лв. за проект. Приемът на проекти за първата половина от тези средства показа интерес, надхвърлящ в пъти бюджета, обяви наскоро земеделският министър Десислава Танева. За този сектор се предвижда още една държавна помощ, с бюджет 1 млн. лв., за да могат производителите да покрият Global G.A.P. – стандарта, който до края на тази година ще стане задължителен за плодовете и зеленчуците в хипермаркетите. Най-общо чрез него се контролира остатъчното ниво на пестициди в зеленчуците и гарантира, че всички масиви в една ферма се третират с едни и същи препарати за растителна защита. С него се въвежда задължителна хигиена при прибиране на реколтата, вкл. задължение за работно облекло, тоалетни във фермата и т.н. Разходът за покриване на стандарта за всяко стопанство е различен, но като цяло браншът не е доволен от размера на държавната помощ за въвеждането му.

Критерии за "Планински продукт"
- Пасящите животни поне една четвърт от живота им трябва да са отглеждани на планински пасища, а останалите – поне две трети да са били в планински регион.
- Минимум 60% от фуражите за храна на преживните животни трябва да са осигурени от планински регион. За останалите изискването е поне 50 процента.
- Клането на животни, както и разфасоването и обезкостяването им, трябва да се извършва в планински регион или до 30 км извън границите му.
- Пчелините на производителите на мед също трябва да са регистрирани в планински региони.

Опит за статистика


Опитите да се разбере каква част от пазара заемат директните продажби, са буквално мисия невъзможна. "Статистика по този показател липсва. Наши наблюдения сочат, че най-голям е делът при агнешкото и овчето месо. При произведени 10 000 т във фермите през 2018 г., едва 2000 – 2200 т стигат до кланиците, останалото месо се добива и продава във фермите – 6000 т се продават, а другото е за лична консумация", каза пред "Икономист" доц. Божидар Иванов, председател на Института за аграрна икономика. Само около 20% от произвежданото мляко се декларира като продавано от фермите, а при зеленчукопроизводителите процентът е под 10 на сто.

Наблюденията на института са, че директните продажби от години варират между 10 и 20%, като в повечето са към долната граница.

Как го правят швейцарците


От лятото посолствата на Швейцария, вкл. в България, рекламират нов стандарт в полза на потребителя и околната среда. От 1 септември производителите на мляко в Швейцария могат да поставят нов етикет за качество Swissmilk Green, ако са покрили 10 критерия. Сред тях и детайлът, че във фуражите, с които хранят животните си, не трябва да е влагано палмово масло.

Новият стандарт влиза в сила заедно с "Харта за устойчиво мляко в Швейцария". Под нея са се подписали около 40 организации на млекопроизводители. Сред критериите за поставянето на новото лого са пасищно отглеждане на животните, лимитиране на употребата на антибиотици, обучения за хуманно отношение към животните. За да се гарантира грижа към околната среда, се изисква 7% от площта на фермата да бъде развита за гнездене на птици или други форми за стимулиране на биоразнообразието.

Производителите на мляко в Швейцария, които отговарят на критериите, ще получат три сантима допълнително към цената за килограм мляко (в момента тя е около 60 сантима на килограм). Бонус цената фермерите сами са договорили с изкупвачите на суровината, без да разчитат на субсидия от държавата.

Проблеми със стандартите


Стандартът "Стара планина" беше въведен през лятото на 2010 г. с идеята да се налагат продуктите от истинско месо, а не със заместители като соя. Нямаше изисквания дали месото е вносно, или произведено в България, нито за начина на отглеждане на животните. Още от началото някои от най-големите месопроизводители започнаха да го използват, а цените на продуктите с логото "Стара планина" бяха доста по-високи от останалите. Няколко месеца след въвеждането му обаче министерството обвини фирми, работещи по стандарта, че влагат соя. Паралелни проби в Германия показаха, че наличието на соя е под 2,5 милионни части от процента и най-вероятно се дължи на остатъци по машините от предишни партиди, но доверието в стандарта у потребителите беше разклатено.

При БДС за млечните продукти пък е разрешено влагането на сухо мляко, което обикновено се внася от Германия и е по-евтино от произведеното в страната сурово мляко. Допустимата квота на сухо мляко в киселото мляко по БДС е 20%, в сиренето от краве мляко – 30%, а в кашкавала - до 25%.

През тази година само 33 месопреработвателни предприятия са декларирали, че ще преработват колбаси по стандарта "Стара планина". За сравнение през първите една-две години от въвеждането му броят им беше над 70. От 260 мандри в страната 45 произвеждат по БДС, като бройката не се променя през годините.

Защо вегани стават касапи в САЩ

Докато Европа залага на стандарти и лога, за да осигури по-добра грижа не само за потребителите и околната среда, но и за самите животни, в САЩ се забелязва нова тенденция – вегани и вегетарианци откриват месарници и се превръщат в касапи, разказва в. "Ню Йорк Таймс". Целта на любителите на растителната храна е да гарантират пълноценен живот на говедата, които така или иначе ще бъдат заклани. Собствениците на такива магазини купуват месо само от ранчо, които отглеждат животните си на големи пасища и им осигуряват свеж въздух и трева, както и нужното движение. Този тип животновъдство е в ярък контраст с индустриалното фермерство, което произвежда по-голямата част от суровината на страната и е критикувано за нехуманно отглеждане и умъртвяване на животните и прекомерна употреба на антибиотици.

Текстът е публикуван в брой 34/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ