Зелената икономика има нужда от добивната индустрия

Секторът е ключов играч в състезанието на добавената стойност, казва Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика

Пламен Енев
Пламен Енев / 15 August 2019 19:30 >
Зелената икономика има нужда от добивната индустрия
– Може ли без добивна индустрия?
– Краткият и практичен отговор е – не. Добивната индустрия е основополагаща за съвременната икономика и в някакви обозрими рамки е почти невъзможно да си представим света без нея. По-сложният отговор може да бъде потърсен във великолепната книга на Джулиан Саймън The Ultimate Resource, писана в далечната 1981 г. и обновена през 1996 г. Основният аргумент на Джулиан Саймън, формиран в отговор на страховете, че природните ресурси рано или късно ще се изчерпят и ще последва тежка криза, е, че всъщност най-важният (the ultimate) ресурс не е физически обект, а човешкият ум или капацитетът на хората да откриват и да се адаптират. Природните ресурси не просто няма да се изчерпят скоро, но те са на практика безкрайни и неизбежно ще бъдат използвани от хората в търсене на по-добър живот.

Напредъкът на технологиите и преходът към зелена икономика ще задават рамката на развитие и на тежката промишленост в дългосрочен план. Това обаче може да бъде и голям плюс за родната добивна индустрия – средното съдържание на мед в един електромобил е между 3 и 4 пъти по-високо спрямо това в колите с класически двигатели. Зелената икономика има нужда от мед, а България е един от най-големите износители на мед в света – през 2017 и 2018 г. износът на мед е в рамките на около 5 млрд. лв. на година, или около 9% от целия износ на страната. Ето как една водеща индустрия, която освен всичко останало вече е направила нужните инвестиции и се е модернизирала, може да се възползва от посоката, в която е тръгнала световната икономика.

– Доколко браншът на добивната индустрия е жертва на митове?
– Очевидно е, че добивната промишленост създава поминък. На първо място, за десетките хиляди директно заети в сектора, които получават почти двойна заплата на тази, която биха получили в много други индустрии. На следващо място за всички бизнеси, които гравитират около добивните компании, и в крайна сметка и за тези, които живеят в градовете, където има голям работодател от добивната индустрия.

Съвременната икономика е състезание на добавената стойност – този, който успява да има висока добавена стойност, има своя шанс да достигне качеството на живот, което наблюдаваме в богатите западни страни.

Силната ни добивна индустрия е ключов играч в това направление. Добавената стойност в промишлеността е в рамките на 13 хил. евро на един нает на година, като варира от 6 – 7 хил. евро на година в традиционни сектори като производството на облекло и мебели, до малко над 20 хил. евро в производството на компютърните технологии. На този фон добавената стойност на един нает в добивната промишленост е 24 хил. евро на година, като варира от 20 хил. евро в добива на въглища до 45 хил. евро в добива на метални руди.

Митовете и легендите играят своята роля в сектора особено спрямо големите и модерни компании, които искат да инвестират и да се развиват и в същото време да спазват всички норми – последното е нормално за всеки с дългосрочен хоризонт. Важно е обаче да се уточни, че тези митове са ефективни тогава, когато намерят политическа или административна подкрепа. Затова винаги казваме, че политическата среда е особено важна за подобни инвестиции, чийто хоризонт е няколко десетки години.

Преди 2 – 3 години, базирайки се изцяло на родния опит, проследихме пътя на златото от откриването на находище до потенциалния добив на първия грам злато. Открихме, че у нас за подобно начинание трябват 10 – 15 години и поне 50 млн. лв. инвестиция. Мащабът на такова усилия и зависимостта му от какви ли не политически лица и администрации го прави потенциална жертва на митове и легенди. Но ако проследите икономическите новини от Крумовград и от Трън (на второто бе отхвърлено предложението за добив на злато, бел. ред.) ще си отговорите на въпросите. И въпреки това секторът продължава да е силен и да инвестира.

– Как се отразява наличието на предприятие от добивната индустрия на територията на дадена община на благосъстоянието на населението ѝ?
– Преди няколко месеца публикувахме интерактивна карта на средните заплати по общини в България. Тя бързо се превърна в хит, тъй като много ясно показа значението на тежката промишленост за икономиката на страната. Най-високата заплата в България през 2017 г. е отчетена в община Челопеч – добивът на злато води до средна заплата от 2178 лв., или над два пъти над средната за страната. Следват Козлодуй – заради ядрената централа, Раднево и Гълъбово – заради енергийния комплекс, Пирдоп – заради медодобива, и Девня – заради силната базова индустрия. Чак след това идва столицата София, която е следвана от Панагюрище – отново с голяма минна компания.

Ето че най-високата средна заплата в страната не е в големите областни градове, а в малките градчета със силна индустрия и голям работодател, който променя средата значително. Фокусът наистина не трябва да е само върху заплатите, а и върху инвестициите в населеното място. Вижте например разликата между драмата с болниците в Северозапада, където общините нямат ресурс да помогнат и липсват големите инвеститори, и болницата в Панагюрище, която преди години беше придобита от минната компания, модернизира се до неузнаваемост и днес здравеопазването е най-бързорастящият сектор в малкото градче.

Регионалното развитие – независимо дали говорим за спорт, здравеопазване, или градска среда, е въпрос преди всичко на активни заинтересовани страни и наличие на капитал. Общините в България нямат нужния собствен ресурс и са почти изцяло зависими от трансферите от държавния бюджет. Затова и промяната в средата се случва там, където има големи компании, които виждат смисъл в това да работят с местната общност и да инвестират в по-добро качество на живот. Средногорието е страхотен пример в тази посока.

– До каква степен иновациите в сектора са важни за неговото оцеляване?
– Когато говорим за иновации, хората инстинктивно си мислят за ИКТ сектора, стартъпи и т.н. Всъщност технологичният напредък дава огромен отпечатък и в тежката индустрия. Водещият мотив винаги е по-висока ефикасност – разбирай по-добър резултат при по-ниски разходи, но към това се добавя и следването на екологичните норми, което също се постигна с мащабни инвестиции. Големите играчи в България, тези, които са силно представени и на международните пазари, правят тези инвестиции и затова са успешни през годините.

Материалът е част от специализираното приложение към бр. 32 на списание "Икономист" - "Добивна индустрия". Броят можете да закупите в разпространителската мрежа от петък, 16 август. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ