Какво се обърка покрай Иво Христов

Влизането на началника на президентския кабинет в евролистата на БСП изкушава премиера с грешни ходове да вбие клин между Румен Радев и опозицията

Борис Попиванов
Борис Попиванов / 29 April 2019 09:47 >
Какво се обърка покрай Иво Христов
От "Дондуков" 2, та на "Позитано" 20: На 20 април в Южния парк в София "БСП за България" представи листата си за евровота. Бившият началник на кабинета на президента Иво Христов (вторият отляво) ще е кандидат-евродепутат заедно с Румен Гечев, Деница Златева и Момчил Неков
Пленумът на Националния съвет на БСП от 14 април, подредил листата на червените за евровота, роди много изненади. Но като че ли съществува единодушие, че най-голямата изненада бе влизането на началника на президентския кабинет Иво Христов в листата под номер четири. Всичко останало - от "завръщането" на Сергей Станишев до „възшествието“ на Петър Витанов, бе смятано за по-малко вероятно или доста невероятно, но в никакъв случай не се изключваше предварително. Иво Христов сякаш беше единственият, който изобщо не бе калкулиран в сметките на медии, анализатори и политици.

Излязоха разнообразни тълкувания. При всичките им нюанси те могат да се сведат до три. Първи вариант: Корнелия Нинова се е разбрала с Иво Христов без знанието или въпреки неохотата на Румен Радев. Втори вариант: Корнелия Нинова се е разбрала с Румен Радев, който дава сигнал към левицата, публичен жест на подкрепа за опозиционната кауза. Трети вариант (най-радикалният): Корнелия Нинова и Румен Радев имат свой план за действие след ГЕРБ и номинацията на Иво Христов бележи стъпка към осъществяването му.

Нямаме еднозначни доказателства за никоя от трите версии. Но трябва да кажем, че те могат да се намират в развитие и дори да се преливат една в друга. А също, че не по-маловажни от достоверността им са реакциите, които провокират. По реакциите ще ги познаете. Именно поведението на политиците, възприели едно или друго тълкувание на четвъртото място на Иво Христов, променя реално политическата картина.

След като знакова фигура от "Дондуков" 2 директно става кандидат за изборна длъжност на "Позитано" 20, закономерно изникват два въпроса. Слагаме ли (временно) край на т.нар. президентски проект? По-силен или по-слаб се оказва като последица опозиционният лагер?

Първият въпрос съдържа провокативна теза, която е простичка, но звучи убедително. За да направи партия, президентът трябва да разчита на най-близките си хора. Щом те отиват в други партии, със или без негово одобрение, значи възможност (или желание) за собствена президентска партия няма. Идва внушението, че мнозина са очаквали от Радев да представлява нова алтернатива, а вместо това се връщаме към старата алтернатива, към БСП. Провокацията е изразена в неизказан призив за действие. Президентът следва да се почувства подтикнат да направи нещо, за да запази репутацията си и да докаже, че може да създаде проект и напразно го подценяват. Радев обаче знае, че има ресурс от политическо време и всяко бързане би излязло скъпо струваща грешка. Самото публично присъствие на държавния глава, благодарение на целенасочените му усилия, е напомняне за необходимостта от промяна. И то се усеща ясно, защото голяма част от българското общество не разполага с друг институционален авторитет и няма накъде другаде да отправи надеждите си – поне на този етап. Колкото до "проекта", той всъщност не е конструиран от Радев, а от опонентите му. За него говорим често, защото те не спират да го коментират. Радев само периодично им помага с по някоя реплика. Няма причини обаче да им помага и с конкретни начинания. Всеизвестно е, че идващите избори са партийни и вниманието на публиката ще бъде концентрирано върху партиите. Есенният вот за местна власт има предпоставките да бъде твърде локален, за да изпъкнат националните фактори. Така че президентът, каквото и да замисля, не го е предвидил за 2019 г. С други думи, няма такъв президентски проект, на който да слагаме край с пленума на БСП.

По втория въпрос сме свидетели на засилена реторика от страна на ГЕРБ, която далеч предхожда споменатия пленум. Сега управляващите казват, че с номинацията на Иво Христов президентът се е саморазобличил, че е политик от опозицията, човек на червените, но не и обединител на нацията. Но това го повтарят вече повече от година и от него не могат да произведат новина. Радев не губи, когато го подозират, че е много мощен, защото зад него стои голяма партия. Нито обществото би се смаяло, защото помни как действащият президент Петър Стоянов обясняваше, че е седесар, а действащият президент Росен Плевнелиев декларираше лоялността си към ГЕРБ и техния лидер. По реакциите на лидера Бойко Борисов можем да съдим, че той се е ориентирал към третото тълкувание на казуса "Иво Христов". Премиерът явно подозира, че Нинова и Радев имат план, и то срещу него. Първоначалните изявления на Борисов бяха показателни. В тях той откри две линии на настъпление – срещу Иво Христов, за да припомни как навремето той е отричал днешните си колеги от БСП ("чеверме социалисти"), и срещу Радев, когото обвини направо в подготовка на военен преврат. Опасенията от комбинация Нинова-Радев с междинно звено Христов тласкат Борисов към хаотични маневри. Той се опитва да вбие клин между БСП и Иво Христов, като настрои социалистите срещу кандидата им, и да плаши всички, включително БСП, с предполагаемите свръхамбиции на Радев.

Засега Борисов не успява. Положението и на Радев, и на опозицията е достатъчно деликатно. Но с грешките си премиерът може да им даде много по-добри перспективи.

Текстът е публикуван в брой 17/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ