Лобизмът като политическа игра

ГЕРБ и Патриотите сами си създават скандали като тези за цигарите и горивата, за да могат да са едновременно и управляващи, и опозиция

iconomist
iconomist / 13 July 2018 09:09 >
Лобизмът като политическа игра
Източник: БТА
Управляващата коалиция ГЕРБ - "Обединени патриоти", както и малката патриотична коалиция се разтресоха из основи в последните дни. Три мелодраматични случки окончателно разсъблякоха царя до голо, защото всеки дърпа до скъсване своето лобистко парче.

Първо ГЕРБ се опита да вдигне драстично акциза на цигарите без горене с безумна аргументация, предложена от шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Така щели да се осигурят едни 30 млн. в бюджета допълнително, а и големият производител на новия продукт щял нещо много да забогатее, ако остане със сегашния си малък акциз. А дали тези изделия са далеч по-малко вредни – още не било съвсем доказано, въпреки че независими изследвания го доказват. Ама другаде в ЕС имало и по-висок акциз за тях – да, но има и по-нисък и България е в златната среда.

ВМРО скочи против, премиерът скочи срещу патриотите, накрая за няма и 24 часа всички дадоха заден. Да рече човек, че се борят за Бюджет 2019, за политики, че се спори по неразрешими дилеми за справедливост – нищо подобно. Прост, ясен и лесно решим случай, ако има изобщо какво да му се решава. Но при такъв урбулешки напън няма как да разубедиш публиката, че ГЕРБ не лобира да запази пазара на производители и търговци на традиционни цигари, а ВМРО едва ли е застанала невинно само зад справедливостта.
Втората мелодрама клокочеше по-отдавна и избухна окончателно през тази седмица – Законът за горивата, който цели да изхвърли от пазара дребните търговци. Тук острието на ГЕРБ, макар формално да се води от Патриотите, е Емил Димитров-Ревизоро. На собствениците на малки бензиностанции се налагат драстични изисквания за високи уставен капитал и банкови гаранции, за обем на данъчни складове и резервоари за гориво. Проектът е на министерството на икономиката, но не на цялото правителство, събрал е подписи от разноцветни депутати, вкл. от "Обединени патриоти", но Валери Симеонов е твърдо против и публично го уличава в лобизъм в полза на големите дистрибутори на горива. Разбира се, Симеонов пък е лобист на малките, или поне невинен техен защитник като ВМРО на цигарите без горене.
А ВМРО пък лъсна покрай нелепата смърт на млад охранител на ремонтите и строежите в бившия Партиен дом. Тя освети социалната зам.-министърка Султанка Петрова и пряко свързана с нея охранителна фирма, в която работил загиналият младеж. Парламентът е наел строител, който пък си е наел охранителната фирма, която е собственост на бащата на внучетата на Петрова и е управлявана от съпруга й. Ама договорът с парламента бил сключен още на 21 април 2017 г., когато, по думите на партийния шеф на Петрова – Красимир Каракачанов, тя е е била "абсолютно никой". Никой ли? Султанка Петрова е била съдружник във фирмата, а няма и месец след договора с парламента – от 15 май 2017 г., е назначена за зам.-министър. Преди това пък е депутат и шеф на женската организация на ВМРО. Никой, пък с конфликтни интереси.
Разбира се, при политически скандал винаги е виновна комуникацията. Но понеже сега това не е външен проблем на управляващите с обществото, започва усилен ремонт на вътрешната комуникация. Цветан Цветанов я оправя с Патриотите, а Волен Сидеров – между ВМРО и НФСБ.

Но всичко това е само политическа игра. Истинският лобизъм бяга от скандали – той е тих и потаен. Колкото и да не можем да надценяваме интелектуалното ниво и уменията на голяма част от управляващите – чак такъв бунак никой не е. Със сигурност всеки е успял добре да нагоди интересите си. Възможно е и да се е стигнало до тежки антагонизми на интереси и сега просто да виждаме върха на айсберга. Но коалиционните партньори ги държи един общ интерес – да са единствената арена на всички частни и обществени интереси, за да останат политически безалтернативни. Те просто са обречени един за друг – без ГЕРБ Патриотите ще са вече почти никои и надали ще останат заедно. Без Патриотите ГЕРБ няма с кого да управлява, дори да спечели отново избори. Но за да останат заедно на власт, не трябва да бъдат пробити отвън – от БСП или от новопоявили се политически алтернативи. А всякакви решения, облагодетелстващи или засягащи интереси, носят взрив за политически пробив отвън.

Затова управляващата коалиция трябва да поеме в себе си колкото се може повече политически конфликти и дори сама да ги създава. Трябва дори да играе ролята едновременно на управляващ и опозиция. Патриотите – опозиция на ГЕРБ, Валери Симеонов – опозиция на Красимир Каракачанов, а ГЕРБ – отстъпчиво опозиционен управляващ.

В различни тематични конфигурации ролите могат да се сменят до постигането на политически консенсуси. И те вече са в ход. Акцизът върху цигарите без горене далеч няма да е толкова драстичен, изискванията към малките търговци на горива се намаляват в пъти спрямо първоначално предвиденото, дори Султанка Петрова може да остане на поста си, но не защото Каракачанов, а защото организации на хора с увреждания я бранят.

Чисто управленският резултат, постигнат накрая с толкова мелодрама, можеше да го има от самото начало, ако законопроектите бяха умерени и балансираха различните интереси. Но това не е целта на задачата – чисто управленски при ГЕРБ-ОП се случва твърде малко. Важна е властта – като цел сама по себе си и като средство за всичко останало.

Текстът е публикуван в брой 28/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit