До следващия семестър

Управляващите нямат интерес да изследват причините за липсата на осъдителни присъди за корупция по високите етажи

Пламен Енев
Пламен Енев / 09 March 2019 11:15 >
До следващия семестър
Източник: Shutterstock
Корупцията ще продължи да усещане, ако няма истинска воля за борбата с нея.
Борбата с корупцията по високите етажи никога не е била приоритет на властите у нас освен в предизборни кампании. И това твърдение няма нужда да се доказва просто защото  осъдителни присъди липсват. В последния си доклад за България по линия на т.нар. Европейски семестър Европейската комисия обаче за първи път втвърди тона по отношение на прането на пари, свързано с политици. В него директно се казва, че 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, включват местни политически фигури, но към тези случаи „не се предприемат необходимите правораздавателни действия“. Това е важно по няколко причини. Първата е, че все някой знае какво се случва, което е добре, защото секретният статут на ДАНС ограничава публичната информация за дейността ѝ. Втората е, че банките, като цяло, спазват задължението си да информират службите, когато трябва. Хипотезите защо нищо не се случва след това, са няколко.

От една страна, ДАНС, която служи за посредник и филтър между финансовата и правоохранителната система, може да не подава информацията на прокуратурата. Това е възможно, защото службата не е задължена да придвижва всеки сигнал към обвинението, както и не е длъжна да се мотивира защо не го прави. Друга опция е случаят да бъде предаден на прокуратурата, но тя да не успее да го доведе до осъдителна присъда. Може да бъде подадена некачествена или непълна информация, или пък прокуратурата по някаква причина да не изпипа обвинителния си акт, така че той да издържи съдебната процедура.

Какъвто и да е случаят, крайният резултат е ясен – няма осъдени политици за корупция. Това пък дава основание на някои цинично да заключават, че у нас корупцията не е въпрос на забогатяване след злоупотреба със служебно положение, а на усещане. ЕК казва и още нещо, което е добре да се знае – че управляващите не изследват причините, поради които сигналите не водят до осъдителни присъди. Но ДАНС и прокуратурата не трябва да бъдат сочени за единствения виновник – те все пак са инструменти на държавата, които не могат да следват самостоятелна политика. Да, те са независими, но не и безконтролни (поне на хартия). И двете институции би трябвало да са подложени на парламентарен контрол, но от страна на Народното събрание не се чува критика за дейността им. А и защо им е на партиите да изискват резултати – ако го сторят,  може хора от техните редици да се озоват зад решетките. Много по-лесно е да се имитира дейност, като например непрестанно приемане на антикорупционно законодателство, което после се оказва безплодно. Последният пример е намерението да се натоварят училища, детски градини, спортни клубове и адвокати да пишат планове за обучения на служителите си срещу прането на пари, което да залее с бумащина ДАНС.

И докато мастилото на последния доклад на ЕК още не бе изсъхнало, стана ясно, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган е купил луксозното имение, в което живееше досега, известно като Боянските сараи. Това е станало чрез ТЕЦ „Варна“, който Доган придоби миналата година срещу 3500 лв.

И така до следващия „силно критичен“ доклад на ЕК, който ще доведе до нова порция „хартиени“ мерки. Но от Брюксел правораздаване няма да дойде и не бива да чакаме.


Текстът е публикуван в брой 10/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ