Новият изтребител пак се загуби зад хоризонта

След „последното“ трето отлагане е почти невъзможно да се стигне до подписване на договор до края на годината

iconomist
iconomist / 30 March 2018 12:16 >
Новият изтребител пак се загуби зад хоризонта
Симеон Николов
директор на Център за стратегически изследвания

В края на март военният министър Красимир Каракачанов за трети път отложи проекта за нов тип боен самолет, макар че се закани, че този път ще е за последно.
След сагата с временната парламентарна комисия през 2017 г., която измести военната експертиза с политически цели и блокира почти финализиран проект, топката бе върната в полето на министъра на отбраната. На 15 декември той заяви, че ще поиска становище от парламента как да продължи процедурата за покупка и дали да разшири обсега на потенциалните продавачи. Въпреки че Решение 234 от 1 април 2016 г. за проекта даваше ясни отговори по всички въпроси, а временната комисия не предяви конкретни изисквания. Опитът на комисията да спори по включването на схемата за плащане бе неуспешен, защото тя бе ясно дефинирана в писмо от министъра на финансите. Предвиждаха се 3 основни критерия и 7 основни изисквания. Този момент е важен, защото на 24 февруари имаше второ отлагане със срок краят на март, а на 23 март министърът изтъкна отново като причина за третото поред отлагане определянето на новите критерии за избор.
Междувременно много по-бързо бе придвижен проектът за възстановяване на летателната годност и интегрирана логистична поддръжка на 15 самолета „МиГ–29” за 81,4 млн. лв. И на 21 март бе подписано рамково споразумение с РСК „МиГ” за 48-месечна поддръжка. Отделянето на толкова средства за по-голям брой стари самолети от предвижданото, които са с ограничен лимит летателни часове (80 на самолет), и то преди закупуването на нов тип боен самолет, увеличи песимизма за скорошното модернизиране на ВВС.
Промените за новия тип боен самолет все пак са в положителна посока. Ще се поискат оферти както за нови, така и за стари (втора ръка) бойни самолети. Разширен е и кръгът от възможните типове бойни самолети, макар и от същите страни – САЩ, Португалия, Швеция, Италия. Новото е, че ще бъде поискана оферта и за нов F-16, както и за американските F/А – 18Е/F Super Hornet. Предвидената сума остава същата – 1,5 млрд. лв. за 8 бойни и 1 учебен самолет, но проблемът с ДДС, който провали проекта за 2 нови кораба, може да сведе и тук възможностите до закупуване само на втора ръка изтребител.
Отлагането досега обаче прави почти невъзможно да се стигне до подписване на договор до края на годината, което ще означава, че заделените пари и тази година няма да бъдат усвоени. Ясно е, че отново ще бъдат пренасочени за други нужди, за което винаги има съмнения в лобизъм.
Така отново стигнахме до същите решения и финансови възможности. Не са ни по джоба самолети като „Юрофайтър“ и F/А-18Е/F Super Hornet. Отново се насочваме към „трета ръка” изтребител от Португалия с 15 години остатъчен жизнен цикъл, при 40 г. на нов. Само производителят на „Грипен” предлага 100% офсет, но лобито на F-16 игнорира факта, че това е финансова възвръщаемост от голям национален интерес. А и сроковете за доставка дори на стар самолет са 3 – 4 години, както показва примерът с Румъния, следват и 1 – 2 години усвояване.
Подозрението за умишлено отлагане е основателно, защото досега бяха блокирани три проекта за нов изтребител – през 2009, 2012 и 2015 г. Освен това при военните министри Велизар Шаламанов и Николай Ненчев експертна група в МО отстояваше крайно несъстоятелната теза, че вместо да изразходваме милиарди за купуване на самолети, можем да поискаме съюзническа подкрепа за еър полисинг (въздушно патрулиране). Нищо че бойната авиация не е създадена само с тази цел, а е основен вид въоръжени сили, осигуряваща бойните действия и на сухопътните и военноморските сили. А и така практически се обричахме да се лишим от авиация и от летци.
Това поведение, съчетано с намаляване на военния бюджет от 2,3% през 2007 г. до 1,3% от БВП, днес доведе до невъзможност да се изградят нови оперативни способности и до неизпълнение на поетите ангажименти към НАТО, което означава отслабване и на общите способности на Пакта и подронване авторитета ни като партньор, който за 14 години членство консумира, но не генерира сигурност.
Причините за тъпченето на място могат да се търсят на две нива:
1. На повърхността на текущите събития: изместване на военната експертиза от политически боричкания; парализиране свободата на министъра на отбраната с политически натиск и финансови бариери; действия на лобисти за определен тип боен самолет и неофициални сондажи с потенциалните доставчици.
2. В дълбочината на протичащите в България процеси: липса на култура на политическия елит в отбранителната политика през последните 15 години; отсъствие на политическа воля и поемане на отговорност за трудни, но крайно необходими решения; липса на приемственост между правителствата. И

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 30 март, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ