Страхове от Ориента

Рецесията в Турция трудно ще може да се избегне, но рисковете за България са минимални

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 06 July 2018 16:33 >
Страхове от Ориента
Източник: Shutterstock
АМБИЦИИ: Желанието на турския президент Ердоган да овладее и централната банка е най-сериозното притеснение за чуждестранните инвеститори
Едно от неписаните, но емпирично изведени правила на икономиката сочи, че държавите трябва да поддържат валутни резерви, с които да покрият стойността на стоките, които се внасят за период от три месеца. Ако покритието на вноса падне под три пъти от средномесечната стойност на вноса, държавата става уязвима за атаки срещу валутния курс и като цяло навлиза в опасна територия на макроикономически дисбаланси, които вещаят криза. Точно този риск надвисва над Турция, а като дестинация за 8% от българския износ нейните проблеми изискват внимание и от българските политици, макар засега рисковете пред страната ни да изглеждат незначителни.

След като в продължение на пет години Турция успешно поддържаше ниво на резервите, които покриват над пет пъти средномесечния внос, от началото на годината нещата започват рязко да се променят. С резерви от 83 милиарда долара към края на първото тримесечие Турция вече покрива точно четири пъти стойността на вноса, а с дефицит по текущата сметка в размер на 6,5% от БВП за последните 12 месеца по всичко личи, че резервите ще продължат да се свиват и перспективите пред най-силната икономика в Югоизточна Европа стават все по-мрачни.

На този фон възможност за глътка въздух и меко приземяване представляваше опцията за президент да бъде избран конкурентът на Eрдоган – Мухарем Индже. Това обаче не се случи и след като овладя политическата власт, Реджеп Таип поглежда все по-смело към овладяване на централната банка. А политици директно да определят монетарната политика, е най-плашещото за чуждестранните инвеститори и днес мнозинството от икономическите прогнози не спорят дали турската икономика ще влезе в рецесия, а кога. Спорно е също дали корекцията ще дойде като резултат от зрелостта в държавното ръководство, или ще се индуцира от международните пазари – като отказ да рефинансират падежиращите дългове на Турция и разпродажба на облигациите с дългосрочен падеж. Ето какво се казва в анализ на Unicredit Group, посветен на Турция от края на юни: "Има потенциал за обрат на предприетото наскоро монетарно затягане от централната банка и призивите на господин Ердоган за понижаване на лихвите може да се реализират точно както той обяви в речта си по случай изборната си победа. Заплахите към централната банка обаче вероятно ще изплашат инвеститорите в момент, когато апетитът към финансови активи във възникващите пазари е нисък. Ако централната банка на Турция понижи лихвите, разпродажбата няма да може да се изключи, защото веднага ще се активират очаквания за покачване на инфлацията. В условия на объркана монетарна политика приземяването на турската икономика може да бъде твърдо и стабилизацията по всяка вероятност ще наложи външна подкрепа“.

Според експертите на Unicredit Group Дан Букша и Любомир Митов, дори ако се позволи на централната банка да запази високите лихви, това може да се окаже недостатъчно за избягване на твърдото приземяване, ако макроикономическата политика не се промени. В такава ситуация най-сериозен риск е икономическото забавяне да се бори с фискална експанзия, което означава увеличаване на държавните разходи и бюджетните дефицити. Последното обаче също ще бъде сериозно затруднено, тъй като фискалната политика и в момента стимулира търсенето, но занапред няма да може да влияе със силата, която има в момента, смятат икономистите.

Подобни рискове притесняват и бизнеса в Турция, като според Турската индустриална и бизнес асоциация (една от най-големите бизнес организации в южната ни съседка) страната се нуждае от смяна на модела на растеж, който в момента се базира върху потребление, финансирано с кредити.

Асоциацията обръща внимание и на големия държавен дълг, който вече стига 53% от брутния вътрешен продукт и напомня за ситуацията от 2011 г., когато за последно Турция мина през криза.

Рисковете за България
За разлика от еврокризата, при която дълговете на Гърция, Италия, Испания, Ирландия и Португалия забавиха икономическия растеж в целия Европейски съюз, този път европейската икономика, и в частност българската, изглеждат далеч по-слабо заплашени. Причината е, че най-вероятно няма да се стигне до спасяване на Турция като длъжник, и дори това да стане, то няма да е проблем само на Европа. В същото време икономическите връзки на България с Турция са така устроени, че дори да има по-сериозна криза, компаниите, които изнасят за Турция, могат да останат относително незасегнати. Причината е, че основна част от износа ни към южната ни съседка се състои от междинни продукти, които след допълнителна преработка се реекспортират на пазари извън Турция. Така, дори да има спадане на търсенето на турския пазар, то няма да засегне българските износители в сериозна степен. Експертите, до които „Икономист“ се допита, са единодушни, че минимален ефект за България при евентуален лош сценарий за Турция ще има, но той няма да е силен и растежът би се забавил минимално.

По-тревожно към въпроса се отнесе председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Според него е много вероятно България да избегне шока от тежко приземяване в Турция, но нe изключва отделни компании да преживеят болезнено свиване на търсенето на турския пазар.

Отражение върху българския външен дълг също не се очаква да има, тъй като българските еврооблигации се търсят от местните пенсионни фондове. „Ако някой от чуждестранните инвеститори, притежаващи български дълг, реши да продава, то веднага ще се намери търсене за предложеното количество и доходността по книжата няма да се повиши“, коментира главният икономист на една от петте най-големи български банки.

Евентуален катастрофичен риск е, ако влошаването на инвестиционния климат в Турция изпрати сигнал към компаниите да се въздържат от вложения и в други страни от региона. „Това би било малко вероятно, ако България беше привлекателна за чуждестранните инвеститори, но не това е случаят. Другото притеснение, което не трябва да се отхвърля напълно, е непредсказуемостта на турската държава и рискът, който крие отказът да се задържат мигрантите от Близкия изток и Африка“, смята бивш финансов министър.

Реализацията на такъв риск обаче отново няма да бъде само български проблем и с решаването му ще се занимава целият Европейски съюз. Затова и към момента очакванията са, че икономическите проблеми на Турция ще си останат турски, без да се пренесат към Европа.

Текстът е публикуван в брой 27/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit