Държавата не трябва да мисли за наука само в критични ситуации

Новите учени на България са млади, амбициозни хора, ангажирани с иновации, казва вирусологът доц. Стефка Крумова

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 26 May 2020 12:01 >
Държавата не трябва да мисли за наука само в критични ситуации
Доц. Стефка Крумова.
За младите учени в България се знае малко, за да не кажем почти нищо. В страната обаче има млади хора с принос в различни области, които работят в институти и научни организации и създават ценен продукт. Тези учени са истински национален капитал, заради който сп. „Икономист“ откри рубрика „Младите учени на България“. В нея представяме младите личности в науката и разказваме за тях. В избора на героите ни помага експертен съвет – Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката, проф. д.б.н. Евдокия Пашева, главен научен секретар на БАН, и проф. д-р Марин Христов, изп. директор на Сдружението за научноизследователска и развойна дейност към „София Тех Парк“ АД.

– Как решихте да се занимавате с наука?

– Моята основна страст винаги е била биологията, както и медицината. От дете исках да работя в област, в която да мога да помагам на хората и да създам нещо, с което да имам принос в науката, да научавам и разкривам нови неща, непознати за другите. Повечето мои връстници искаха да се занимават с по-комерсиални и доходоносни професии и не разбираха моите стремежи. Благодарна съм на родителите ми, че не ме възпряха в тези ми планове. Така че, когато реших да се занимавам с наука, това беше една романтична мечта и дълго време мислех, че това няма да е начинът, по който ще изкарвам прехраната си.

– Има ли във Вашата област „щастливо съвпадение“ между фундаментална и приложна наука?

– Да, това е реално съвпадение. Но в по-голяма степен в чужбина, където големи университети и организации работят съвместно с бизнеса и са възможни уникални открития. За радост, забелязвам, че и в България напоследък фундаменталните и приложните изследвания започват да се развиват паралелно. Това, разбира се, е свързано с  финансиране от различни грантове. Дълго време науката в нашата страна беше спряла. Когато казвахме наука, думата се свързваше единствено с БАН и с нещо химерно. Сега обаче, благодарение на проектите на много колеги, учените възстановиха авторитета и  самочувствието си. Научихме се как да бъдем конкурентоспособни, да мислим за иновации и проекти, да търсим партньори, в т.ч. чуждестранни.Научна кариера
2009 г. – става бакалавър по „Молекулярна биология“ и магистър по „Вирусология“ от СУ „Св. Климент Охридски“. 
2011 г. – назначена за биолог в НРЛ „Морбили, паротит, рубеола“, в  отдел „Вирусология“ на НЦЗПБ.
2012 г. – защитава докторат в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей, София.
2012 г. – специализация на СЗО по „Молекулярни методи за диагностика на морбили и рубеола“ в Института по обществено здраве в Билтховен, Нидерландия.
2013 г. – печели конкурс за главен асистент в направление „Вирусология“ на НРЛ „Морбили, паротит, рубеола“.
2014 г. – специализация „Молекулярно-генетични методи за диагностика на морбили, паротит,  рубеола, парвовирус В19“ в Института по обществено здраве в Люксембург.
2014 г. – специализация „Лабораторен качествен контрол на работа“ в Тирана, Албания.
2015 г. – назначена за завеждащ НРЛ „Морбили, паротит, рубеола“.
2017 г. – придобива медицинска специалност „Вирусология“ в Медицинския университет, София.
2018 г. – печели конкурс за доцент в направление „Вирусология“ на НРЛ „Морбили, паротит, рубеола“.
Участва в над 10 научни проекта, в т.ч. и международни.
Ръководител на четирима дипломанти, успешно защитили в направление „Вирусология“. Консултант на успешно защитил докторант по вирусология.
В момента ръководител на редовен докторант по вирусология.
Чистата, фундаментална, теоретична наука е рядкост в повечето случаи. За да бъде разбрано едно изследване, то трябва да намери своята реализация в практиката, да достигне до обществото, дори до бизнеса.

– Бихте ли описали най-общо работата на лабораторията, която ръководите?

– Националната референтна лаборатория „Морбили, паротит, рубеола“ към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) е лаборатория с референтни функции в страната по отношение на диагностиката на вируса на морбили, паротит и рубеола. Тя е част от Европейската лабораторна мрежа на Световната здравна организация (СЗО) за диагностика и надзор на морбили и рубеола. Тя е и единствената лаборатория у нас, която получава ежегодна акредитация от СЗО за диагностика на морбили и рубеола. Тази акредитация е свързана с преминаване на няколко етапа на контрол на качеството на работата от страна на СЗО. 

– Какво означава да си национална референтна лаборатория? 

– Ние сме надзорен орган над останалите лаборатории в страната по отношение на морбили, паротит и рубеола. Контролираме всички над 70 лаборатории в страната, в т.ч. частни лаборатории, лаборатории в ДКЦ, МЦ, МБАЛ, УМБАЛ, РЗИ, които извършват диагностика на тези три вируса. Освен това НРЛ задължително  изследва, потвърждава, отхвърля всички регистрирани у нас случаи на морбили, паротит и рубеола, както и потвърждава резултатите на други лаборатории, извършващи такива изследвания. 

В НРЛ извършваме уникални изследвания за страната, като доказване на вируса на морбили, паротит, рубеола и парвовирус В19 в различни клинични материали от пациенти чрез молекулярни методи (RT-PCR, PCR, секвенционен анализ). 

Например миналата година имаше взрив от морбили, който продължава и досега, регистрирани бяха 1461 случая, от които 1123 лабораторно потвърдени. Всички те са изследвани при нас. Само НРЛ може да даде положителен лабораторен резултат за морбили и рубеола в България, както и генетично да определи пътя на внасянето на тези инфекции в страната.

– На кого дължите най-много за развитието си като учен?

– На първо място, на близките си. След това – на моите научни ръководители, на институцията, в която работя – Центъра по заразни и паразитни болести, и в частност на неговия директор проф. Тодор Кантарджиев, който ми даде възможност за развитие и ми гласува доверие. Работя в НЦЗПБ от 10 години, от 5 години съм завеждащ НРЛ „Морбили, паротит, рубеола“, от почти 2 години съм доцент. Успях да стана доцент на 34 благодарение на професионалния път, който ми даде НЦЗПБ. Благодарение на Центъра и на спечелени няколко гранта към Министерството на образованието и науката успях да отида на обучение в институти в Холандия и Люксембург, откъдето да почерпя опит и да въведа нови методи в нашата лабораторна практика, уникални за страната, създадох приятелства и контакти, които ми помагат в научни начинания и публикации.

– Вирусолозите сега сте „на мода“ поради пандемията от Covid-19. Това може ли по някакъв начин да е от полза за работата Ви?

– Да, това е така. За съжаление, във връзка с наистина критична ситуация за целия свят, в т.ч. и България, всички научиха за вирусологията като наука, разбраха за нас и какво правим, изпитаха нужда от повече квалифицирани кадри в тази област. Това ще бъде от полза при субсидирането на нашата работа и създаването на по-добри условия на труд и реализация. Вярвам, че все повече млади хора ще бъдат привлечени от нашата специалност. Малко са университетите в страната, които обучават вирусолози, а през последните години все по-малко са биолозите, завършващи  магистратура по вирусология. Същата е и ситуацията с медицинските кадри – медицинската специалност „Вирусология“ също не е много  предпочитана. Аз съм една от последните завършили тази специалност, преди близо три години. 
Продължава на стр. 2
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ