Властта и медиите да внимават с паниката!

Вместо да преборят коронавируса, да не сломят психиката на хората

iconomist
iconomist / 27 March 2020 09:00 >
Властта и медиите да внимават с паниката!
Източник: Shutterstock.com
Иво Атанасов
Три са най-честите случаи, в които медиите усилват тревогата от коронавируса: неволно, неизбежно и нарочно. Първият е изцяло в ръцете на журналистите и може да бъде избегнат. В неделя в "Денят започва" по БНТ 1 проф. Олег Хинков слиса аудиторията с твърдението, че през пролетта на 2009 г. само за месец в България са починали 4 хиляди души от свински грип, и то предимно млади хора, най-вече родилки и бременни жени. Нямаше как да не настръхнем от перспективата сегашната далеч по-опасна зараза да помете несравнимо повече човешки животи.

Ако водещият Георги Любенов знаеше, че ражданията у нас са 65 – 70 хиляди годишно, или малко над 5 хиляди месечно, щеше да пресметне, че през въпросните 30 дни са си отишли повече от половината от средномесечния брой родилки и бременни. А такъв мор не помним, и не защото ни е слаба паметта. Само че той каза "Добре!", сякаш нищо особено не е чул. С което занули интереса към темата за плачевното състояние на реанимациите, развита с професионализъм и болка от проф. Хинков. На зрителя му беше трудно да вниква в по-нататъшния диалог, след като съзнанието му беше подплашено.

Екипът на предаването можеше да каже в слушалките на водещия, че съобщеното число е смущаващо. Можеше да види в сайта на Националния статистически институт, че за цялата 2009 г. починалите у нас от грип и пневмония общо са 1585 и няма как само за един месец да са 4000. Или да направи справка в данните на Световната здравна организация, че България е декларирала 40 смъртни случая от свински грип. Странно защо това не беше сторено. Но още по-учудващо е, че цели четири часа по-късно в обедната емисия "По света и у нас" твърдението за четирите хиляди бе излъчено отново! А през това време шокиращата бройка бе опровергана в сайтове и социални мрежи. Удивително е как в неделния предобед обществената телевизия не следеше развитието на новината, съобщена тъкмо в нейния ефир, и дълги часове не внасяше корекции. Паник ефектът бе постигнат, без да е търсен, без да е имало каквато и да е злонамереност от страна на БНТ. Подценяването на влиянието и мудни реакции са в основата му.

При втория тип ситуации медиите не могат да бъдат укорявани, защото не са автори на посланията, а само техни разпространители. През януари авторитетни медици ни внушаваха, че рискът китайската болест да стигне до България е нулев. В края на февруари дори началникът на Националния оперативен щаб ген. Мутафчийски ни уверяваше, че грипът тип "Б" е далеч по-опасен от коронавируса. Това са официални изявления на отговорни длъжностни лица в условия на криза, които медиите не можеха да не излъчват, дори и да си даваха сметка, че така се демобилизират и гражданите, и властите, доколкото и едните, и другите все в някаква степен се съобразяват с указанията. Пък и според чл. 17 на Закона за радиото и телевизията операторите не носят отговорност за съдържанието на разгласените сведения, когато те са: получени по официален ред; цитати от официални документи; точно възпроизвеждане на публични изявления.

Връх на въздействието засега е емоционалното изявление на живо на ген. Мутафчийски от 14 март, че ще загубим човешки животи, и то на тези, които най-много обичаме, които са ни създали и отгледали. То разклати психиката на голяма част от възрастните, посочени за рисков контингент, но не дисциплинира младите. Ако не си съзнателен по силата на своята същност, едва ли ще станеш по-съзнателен, като те уверят, че няма да боледуваш, а само ще пренасяш вируса. Седмица по-късно бе обявено, че 83 на сто от заразените са не над, а под 60 години, като почти една трета са в диапазона 40 – 49 години. И това е логично – получилите успокоение се пазят по-малко и вирусът ги сполетява. Ето как държавата непремерено и медиите невинно се превръщат в основни сеячи ту на паника, ту на безотговорно поведение, като нито едното, нито другото помага срещу заразата.

При третия вид случаи "заслугата" е изцяло на медиите, които в надпреварата за по-голяма аудитория увреждат психиката на немалка част от своята аудитория. Такъв е ефектът от показването на стотиците празни легла в "Арена Армеец". Картината се възприема не като: "Спокойно, взели сме всички мерки!" от страна на властите, а като: "Какво се мотаете, откога ви чакам!" от страна на смъртта.

Според "Галъп" 86 на сто от хората у нас реагират с тревога и даже панически на епидемията. Ето защо медиите трябва да информират по щадящ начин. А когато официални лица всяват подозрително спокойствие или непропорционален страх, да балансират с филми и музика, с образователни и забавни предавания. Зрители, слушатели и читатели ще им бъдат нужни и след извънредното положение. Както и на управляващите, които и да са те.

Текстът е публикуван в брой 11/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ