Усеща се като 2009-а

ГЕРБ е опасно близо да повтори грешките от първата си криза

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 26 March 2020 10:50 >
Усеща се като 2009-а
ДЕЖАВЮ: Финансовият министър Владислав Горанов за момента се придържа към мерки, прилагани преди 12 години от кабинета "Станишев"
Годината е 2009. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) съобщава, че е подписала меморандум с ГЕРБ да се работи за ускорено влизане в еврозоната и за запазване на финансовата стабилност в България. Някои казват, че с подобни ходове най-голямата бизнес организация павира пътя на новосформираната партия и нейния лидер към властта, където те се закрепиха в 10 от последните 11 години. Изминалата седмица ни даде основание да си спомним за грешките, които първото правителство на ГЕРБ направи в икономическата и фискалната политика на страната. Което е по-страшно – напомнянето дойде с тревожно усещане, че урокът не е научен и старите грешки ще се повторят. Днес, въпреки че сме изправени пред дълбока – и да се надяваме, краткотрайна – рецесия, отново посланията за справяне с непосредствените проблеми на икономиката се замърсяват с говорене за приемане на еврото, без да се държи сметка при какви условия може да стане това, и най-вече готови ли сме.

За да е ясен паралелът, трябва да се припомнят основните грешки на ГЕРБ, направени преди едно десетилетие.

Въпреки че рецесията беше отминала, когато ГЕРБ спечели изборите, първото правителство на Бойко Борисов се захвана да ограничава бюджетния дефицит. Последваха съкращения на държавни разходи, главно инвестиционни, спиране на плащанията по вече изпълнени обществени поръчки. Крайната цел на тези действия беше България да покаже, че спазва формалните критерии за допускане в режима на валутните курсове (чакалнята на еврозоната).

С надеждата, че ще ни допуснат там, а до някоя и друга година ще сменим лева с евро, управляващите опитаха неуспешно да ограничат бюджетния дефицит, излагайки домакинствата и бизнеса на брутално забавяне на паричното обращение. Директното спиране на разплащанията към бизнеса стигна 1% от БВП. Заради дефицити в социалната система и други "икономии" ГЕРБ практически приспа бизнеса и доверието, че в България може да се прави бизнес.

А можеха просто да признаят дефицит за 2009 година, да организират неговото финансиране и в 2010 година да се влезе с нови сили. Вместо това с действията си управляващите сринаха потреблението и заради неизпълнението на плана за приходи възобновиха лошата практика на тройната коалиция да бавят възстановяването на ДДС. Така през 2010 – 2013 година безработицата продължи да расте, за да достигне в края на този период двойно по-големи размери, отколкото в най-тежките месеци на кризата (виж графиката).

Причина за това беше сгрешената цел да станем част от еврозоната, преди да сме подготвени за нея. Това, което тогавашният финансов министър Симеон Дянков отказа да проумее, беше, че докато доходите на българите не се повишат, и то устойчиво, до по-близки нива със средните в еврозоната, никой няма да ни пусне.

Известно и доказано от историята и трудностите по пътя на новите ни напъни към валутния съюз е, че в името на нещо, което нямаше как да ни се позволи, кабинетът "Борисов 1" депресира дългосрочно икономиката. Освен че не влязохме в никаква чакалня, пострадаха системите на здравеопазване и социални грижи, въоръжените сили и сигурността. Нарочно не споменавам емиграцията, защото е малко вероятно тя да би се повлияла и при провеждането на една по-социална политика.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ