Защо е трудно да се затворят Мариците

Запазването им до 2030 г. е въпрос на национална сигурност, но още отсега трябва да има ясен план-график с какво се заменят

iconomist
iconomist / 06 March 2020 17:12 >
Защо е трудно да се затворят Мариците
Боян Рашев,
управляващ партньор, Денкщат България

Трите големи топлоелектрически централи (ТЕЦ) в Маришкия басейн имат общо 14 блока и 3200 МВ мощност и работят както като базови, така и като регулиращи и пикови мощности. Подхранвани от лигнитните мини наоколо, те са сърцето и моторът на електроенергийната ни система. 

Лигнитните въглища в Маришкия басейн се нареждат сред най-мръсните горива на планетата. Съдържат твърде малко полезна енергия на тон, но имат ужасно много пепел, вода и сяра. Всъщност те са повече тиня или разлагаща се биомаса, отколкото въглища. Само 28% от топлинната им енергия се превръща в ток с много висок въглероден интензитет, над 1,2 тона СО2/мВтч (3 – 4 пъти повече от газови централи), което ги прави изключително уязвими откъм климатичните политики. Огромни територии са буквално унищожени заради добива им и отпадъците от ТЕЦ-овете. Ако решението дали да се ползват е трябвало да се вземе в пазарни условия или днес, добивът им вероятно никога не би започнал. Обаче през 60-те години на миналия век България не е имала алтернативни източници на енергия, нито екологията е имала особено значение. Така че са започнали и на всичкото отгоре са успели. А това само по себе си е невероятен технологичен подвиг, зад който стоят страшно много усилия и труд.

Днес Маришкият басейн е икономическият мотор на област Стара Загора, която се радва на най-големия ръст на БВП на човек в страната след 2007 г. Средните заплати в общините Раднево и Гълъбово са доста над тези в София. Около 12 000 души са заети пряко в мините и ТЕЦ-овете, а общо около 92 000 са свързани с комплекса. Тези хора няма да останат дълго без работа, ако се затвори един ТЕЦ или се съкратят 1/3 от заетите в мините например. Но със сигурност няма да намерят заетост със сравнимо заплащане и стандартът на живот в целия регион ще спадне.


Ролята на трите централи

Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ е най-голямата (8 блока; 1620 МВ мощност) и единствената централа в България, свързана и на трите основни нива на напрежение (110, 220 и 400 kV) и регулира честотите им. Без нея няма ток! В МИ-2 работят около 2400 души. Финансовите ѝ загуби започват с популистките решения на правителството да намали изкупните цени на енергията от ТЕЦ-а за регулирания пазар през 2013 г., продължават с възникването на задължение да плаща за 78% от емисиите си в третия период на работа на Европейската схема за търговия (от само 16% преди това), минават през подаряването на студен резерв на частни оператори в топли отношения с властта и достигат катастрофални размери заради СО2 квотите в последните 2 години. Днес само разходите за СО2 квоти са равни на общите приходи на ТЕЦ МИ-2, тоест климатичните политики са непреодолим фактор за нея.

Двете американски централи, МИ-3 на ContourGlobal (4 блока; 908 МВ) и МИ-1 на AES (2 блока; 690 МВ), са най-големите инвестиции в българската енергетика през XXI в., които страната ни е принудена да направи, за да компенсира затварянето на малките блокове в АЕЦ “Козлодуй“ през 2007 г. Първата представлява дълбока реновация на стара ТЕЦ, а втората – напълно нова мощност на гола поляна. Двата ТЕЦ-а осигуряват средно 18 – 20% от тока на страната, и то точно в моментите, когато системният оператор (ЕСО) има най-голяма нужда от него. Блоковете им са доста по-маневрени от всички други големи мощности. МИ-3 може да изменя мощността на отделните блокове до 3 МВ/мин, а МИ-1 – до 6 МВ/мин. Двата ТЕЦ-а са на световно ниво по отношение на екологичните си технологии и резултати. Нивото им на сероочистване е според най-добрите налични техники – движи се около 98%. Въпреки това няма как да се постигнат заветните 320 мг/м3 просто защото абсолютното количество сяра в нашите лигнити е ужасно високо. Наличното пречистване обаче е достатъчно, за да се минимизират ефектите от замърсяването.


Дотации

Американските ТЕЦ-ове са под постоянна атака, че ни ограбвали. Не съм виждал договорите им, нито знам точно какво се е случвало около подписването им. Обаче знам, че през 2019 г. двата ТЕЦ-а общо получават като допълнителни плащания 31% (около 500 млн. лв.) от Фонд „Сигурност на енергийната система“ и генерират 18% от тока в страната. ВЕИ без големите ВЕЦ (слънце, вятър, мини-ВЕЦ и биомаса) поглъщат 68% (1,13 милиарда лв.) от разходите на Фонда (49% за производителите и 19% за компенсации на ЕРП), а генерират около 8% от тока в страната. 

Забелязвате ли „лекия“ дисбаланс? Освен това американските централи произвеждат ток с висока пазарна стойност, когато той е най-нужен на системата – например при вечерния пик или в голям студ. А вятърните и слънчевите централи получават плащане за всеки вкаран в мрежата киловатчас независимо дали системата в този момент има нужда от него, или не. Това прави огромна разлика, за която малко хора си дават сметка.

Важно е да се знае и че АЕЦ „Белене“ не е реалистична алтернатива на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Един 1000 МВ блок е равен на 5 х 200 МВ само в математиката, но не и в реалната енергетика, където множество малки и гъвкави блокове са нужни за регулиране на системата.

Накратко, добивът на лигнит и трите големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн са гарант на енергийната сигурност на страната. Запазването им в краткосрочен план е въпрос на национална сигурност. Българското правителство трябва да направи всичко възможно да подсигури бъдещето им поне до 2030 г., като използва дерогации за емисиите на серни и азотни оксиди и механизми за плащане на капацитет. 

В същото време то не може да остане глухо за стремежа на Европа да спре използването на най-мръсните горива, а лигнитът е безспорен лидер сред тях, затова няма бъдеще. България трябва да излезе с ясен план-график за постепенно ограничаване на добива на лигнити след 2030 г., като не трябва да бъдат изключвани никакви потенциални заместващи горива – газ, биомаса, отпадъци, геотермална енергия, батерии, водород и даже малки модулни ядрени реактори са възможни алтернативи, които трябва да бъдат сложени на масата и внимателно анализирани. Решения винаги има, но трябва да сме наясно, че те задължително ще бъдат придружени с по-високи цени на тока.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ