Газовата карта на Борисов

При 90% резервиран за руски газ капацитет на българските власти ще им е трудно да докажат, че това не е транзитен проект

Пламен Енев
Пламен Енев / 17 January 2020 13:48 >
Газовата карта на Борисов
На откриването на "Турски поток" Борисов бе застанал между шефа на "Газпром" Алексей Милер (с микрофона) и Путин, под благосклонния поглед на Ердоган

След като в един ден българският премиер Бойко Борисов участва в първата сесия на Стратегическия диалог България – САЩ в София и в церемонията по откриването на "Турски поток" в Истанбул, той обяви, че е приятел с всички. Под всички имаше предвид президентите на Русия, САЩ и Турция Владимир Путин, Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган, както и ЕК. Той бе горд от постигнатото след дипломатическия си ажиотаж, защото, от една страна, обяви включването на България в проекта за терминал за втечнен природен газ в Александруполис (20% от дружеството, което ще го оперира) и обеща да договаря преференциални цени на американски втечнен газ, а от друга, увери Путин, че изграждането на продължението на "потока" през българска територия върви със скорост от 5 км на ден. Малко след това обаче този оптимизъм бе помрачен от Вашингтон и Брюксел. Говорител на ЕК обяви, че тя няма да допусне монополно използване на газопровода, което ще е нарушаване на газовата директива. В интервю за БНР пък заместник държавният секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл директно обяви, че Америка е против "Турски поток". С поправка в американския закон за бюджета и отбраната през 2020 г. от декември са предвидени санкции срещу фирмите, участници в "Северен поток - 2" и "Турски поток". Предстои Държавният департамент и американското министерство на финансите да конкретизират компаниите, които ще бъдат санкционирани по "Турски поток", но на България може да й се размине, защото изпълнител на българското трасе е "Аркад", който може да бъде подминат заради прекалено тесните икономически отношения между САЩ и Саудитска Арабия.

Борисов започна да гради от миналата година линия на защита с настояването, че това, което се строи в момента у нас, не е продължение на "Турски поток", а разширение на вътрешната газоразпределителна мрежа. Спецификата на проекта е такава, че това трудно ще бъде възприето от Вашингтон и Брюксел. Втората тръба на "Турски поток" е за 15,75 млрд. куб. м газ годишно, колкото и първата, която функционира и която всъщност откриха Борисов, Путин, Ердоган и сръбският президент Александър Вучич. Разклонението през България е предназначено да транзитира "синьо гориво" към Сърбия и Унгария, както и за вътрешното потребление на България, което е около 3 млрд. куб. м на година. Тъй като около 90% от капацитета е резервиран за руски газ, на българските власти ще им е трудно да убедят партньорите си, че това не е транзитен проект. Оттук следва и нарушение на европейското енергийно законодателство, което изисква 50% от капацитета да е свободен за други доставчици. Ако пък изпълним това задължение, то сметките може и да не излязат, защото инвестицията за "Балкански поток" (както Борисов предпочита да нарича продължението на "Турски поток") е за над 3 млрд. лв. По-голямата част от тях са осигурени от изпълнителя "Аркад" и ще бъдат връщани в период от 10 години от транзитните такси, които "Булгартрансгаз" изчислява на около 300 млн. лв. годишно.


Всички тези усилия и голяма доза риск се оправдават от управляващите с твърдението, че така "ще останем на газовата карта на Европа". Но защо се наложи да оставаме там? В следновогодишния махмурлук повечето хора сигурно са пропуснали новината, че от 1 януари тази година България промени входната точка на руския газ за вътрешни нужди, който вече не идва от Трансбалканския газопровод през Украйна и Румъния, въпреки че Русия и Украйна удължиха действието му с 5 години, а от Турция. "Булгартрансгаз" има действащ договор за транзит с "Газекспорт" до 2030 г., който предвижда сигурни приходи от 1,2 млрд. долара в транзитни такси по правилото "транзитирай или плащай". Според анализатора и бивш посланик в Москва Илиян Василев отказването от тези вземания е било неотменимо условие от страна на "Газпром", ако България иска да влезе в очертанията на "Турски поток", който заедно със "Северен поток-2" има за цел да заобиколи Украйна, което е геостратегическа цел на Кремъл. Евентуално оправдание за подобен ход би могла да бъде несигурността за осигуряване на вътрешното потребление, ако тръбата, идваща от Украйна, пресъхне, което не стана. А промяната на входната точка показа, че газ може да идва от Турция, която има четири терминала за втечнен газ и е на пътя на каспийското гориво, както и от Румъния, която има собствен добив. Ако искахме по-голяма сигурност, можеше да побързаме и за връзката Комотини - Стара Загора. Повече от 9 г. след подписването на меморандума между България и Гърция за междусистемната газова връзка между двете държави тя не е готова, въпреки че има финансиране и е проект от национално значение. Забавянето идва в рязък контраст с бързането за продължението на "Турски поток", което всъщност се изразява с разхвърляне на тръби в полоси, докато заварените участъци са едва около 40 км от общо 464 км трасе от Провадия до границата със Сърбия. Връзката с Гърция е важна, защото е с капацитет 3 млрд. куб. м, който може да достигне до 5,5 млрд. куб. м годишно. Тя ще се захранва от 1 млрд. куб. м на година с азерски газ, както и с още около 500 млн. куб. м втечнен през терминала в Александруполис. Дали ще е американски, или не, няма значение – в момента цените на втечнения газ са по-ниски от този на руския тръбен. Сега "Булгаргаз" плаща на руския доставчик по 22 евро за мегаватчас газ, докато на спот пазарите котировките миналата седмица бяха около 13 евро. С разширението на съществуващото газохранилище и изграждането на второ може да се подсигури както вътрешното потребление, така и количества за т.нар. хъб "Балкан", който не може да функционира, тъй като няма количества. "Газпром" отказва да се включи, а и защо да иска, след като е защитил интереса си.

Въпросът е какъв е българският интерес. Той не може да е нещо много по-различно от осигуряване на доставките на възможно най-изгодните цени. Да се откажем от "чисти" 1,2 млрд. долара и да изплащаме 3 млрд. лв. през следващите 10 г. (минимум), някак не се вписва в тази концепция.


Текстът е публикуван в брой 2/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ