Политиците я създадоха, те да решат съдбата ѝ

Работата на съвместната комисия със Северна Македония за история и образование бе едностранно суспендирана от участниците от Скопие. България изглежда губеща

iconomist
iconomist / 13 December 2019 09:00 >
Политиците я създадоха, те да решат съдбата ѝ
За последно: На 28-29 ноември 2019 г. Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония заседава в София. След края на втория ден от заседанието в резиденция "Бояна" двамата съпредседатели на комисията проф. Драги Георгиев (Северна Македония, вляво) и проф. Ангел Димитров (България) дадоха брифинг, на който стана ясно, че гостите от Скопие поне 6 месеца няма да участват в комисията
Костадин Филипов
Някак си така се получи, че представата за българо-македонските отношения се свежда най-вече до работата на Съвместната експертна комисия за история и образование. Тя бе създадена съгласно Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Република Македония, подписан от премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев на 1 август 2017 г. в Скопие. Създадена бе от политиците и ако трябва нейната работа да бъде прекратена, политиците са тези, които трябва да го сторят.

Такива са правилата на дипломацията. А още повече на доброто съседство и на приятелството, което тъкмо Борисов и Заев се опитват да утвърждават. Вярно, за тези две години и няколко месеца тяхната роля се свежда преди всичко до продължаващите символни прояви между двамата премиери. Те заедно положиха цветя пред паметниците на цар Самуил в София и на Гоце Делчев в Скопие и Благоевград, заедно се качиха и на американски самолетоносач в Средиземно море.

В историческата комисия заедно работиха български и македонски историци – 9 заседания до края на ноември, спазвайки реципрочността при домакинствата и ритъма "една среща на всеки месец". На 9-ото заседание в София любопитството към нейната работа бе фокусирано не толкова върху резултатите от експертния дебат, а към това дали все пак констатираното от предишните две-три заседания втвърдяване на позицията на историците от Скопие ще бъде преодоляно. Изявленията, които направиха съпредседателите на комисията проф. д-р Ангел Димитров от българска страна и проф. Драги Георгиев от македонска, дадоха основание за още повече песимизъм, отколкото надежда за успех и постигнати договорености. А още по-малко – скорошни.

Останахме с впечатление, което беше потвърдено и от изказаните мнения от български участници пред медиите, че има известно връщане назад. Дори някои вече договорени позиции по общата история между България и Северна Македония са били подложени на преразглеждане, по мнението на същите участници, без някакви сериозни научни основания за това от страна на техните колеги от Северна Македония. Нещо повече, македонската част на комисията едностранно е решила да не участва в нови заседания до изборите на 12 април – с аргумента, че това би било нейно пряко участие в предизборната кампания в Северна Македония. Което означава поне пет месеца – до май 2020 г., работата да бъде замразена, двете страни да не се срещат и да коментират фактите и документите и на основата на техния експертен научен анализ да утвърждават героите и събитията от общата ни история, които съвместно да отбелязваме и честваме. А аргументът за неучастие в изборната кампания е достатъчно несериозен, тъй като официалният старт на кампанията е един месец преди изборния ден 12 април. Какво, това означава ли, че януари, февруари и март ще бъдат пропуснати само заради предположението, че резултатите от работата на експертния орган могат да наклонят везните в една или друга политическа полза? Или че членовете на комисията от Северна Македония, заедно или поотделно, ще се пуснат активно в една чисто политическа битка, каквато са изборите? Не им е там мястото.

Заедно, но поотделно: От авиобаза Катания-Сигонела в Сицилия премиерите Борисов и Заев и техните делегации отлетяха на борда на самолетоносача "Хари Труман", където имаха отделни посетителски програми


Въобще тази обвързаност на резултатите от експертния дебат и политическо поведение изигра лоша шега. Повече на българския премиер Борисов и по-малко на неговия колега Заев. Борисов си позволи да обвърже своята подкрепа за евроинтеграцията на Северна Македония с това дали учените в комисията ще му дадат някакви положителни резултати, или не. Ако приемат, че Гоце Делчев е българин, да речем, той ще каже "да", когато става дума дали Скопие ще получи дата за начало на преговорния процес за членство в Европейския съюз. С тези си изявления и закани Борисов сам влезе в клопката, защото за всички е ясно, че България в лицето на премиера няма да спре Северна Македония за НАТО и за ЕС. Въпреки консолидираната позиция, изработена при президента Радев и утвърдена от Народното събрание с условията, които Скопие, а и Тирана, трябва да изпълнят. И въпреки вербалните спорадични заплахи от страна на министъра на външните ни работи Екатерина Захариева, които често будят смях сред сериозните дипломати. И вижте какво стана – въпреки че комисията не даде аргументи в ръцете на Борисов за разбирателство и търсене на общото в историята ни, напротив, той бе най-системният и твърд лобист за Северна Македония. Както на заседанията на Съвета на ЕС на 17 и 18 октомври в Брюксел, така и по време на срещата на върха на НАТО в Лондон в началото на декември. На всичко отгоре и на самолетоносач заедно със Заев. В отговор на тази подкрепа групата от Скопие в комисията заяви, че до май няма да идва на срещи или да ги организира. Нещо като "дайте си ни куклите, вземете си парцалките". Несериозна работа, вън от съмнение.

Наскоро имах възможност да попитам един от членовете на българската част от съвместната комисия със Северна Македония – член- кор. проф. д-р Иван Илчев кога, според него, започна тенденцията на втвърдяване на позицията на техните колеги от Скопие. Даже му предложих две хипотези – едната, която е доста популярна, е, че това е започнало от момента, в който е дошло време да се обсъжда чий и кой е Гоце Делчев. Това е било прието от учените от Северна Македония като знак за удар от българска страна върху основополагащия камък на тяхната национална македонистична доктрина. Падне ли този камък, пада цялата конструкция. Другата хипотеза е по-политизирана и допуска, че втвърдяването на позицията е започнало, когато е станало ясно, че колкото и да ги подкрепяме за ЕС, дата за преговори няма да получат. С други думи, основният лост, с който България може да ги "натиска" – нашето "да" за дата, вече няма значение. Нито едното, нито другото, каза проф. Илчев и ми посочи трети вариант – просто в Скопие знаят, че каквото и да се случи, колкото и те да се опъват, колкото и да са некооперативни, България ще ги подкрепи. Знаят това не от днес и не от вчера, знаят го далеч преди комисията да заработи. И превръщат тази романтична слабост на българската политика, тази незараснала рана на българското общество в собствена политика. А оттам до игричките на членовете от Северна Македония в комисията е толкова близо…

И да припомня още веднъж – понеже комисията е орган, формиран от политическо споразумение, политиците са тези, които трябва да решат – той ще продължи ли да съществува и да върши някаква работа, или не. И да кажат все пак: каква роля ще играе той в комплекса отношения между София и Скопие. Защото досега това не е напълно ясно.

Текстът е публикуван в брой 49/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ