Защо Ламбо няма да умре

Болестта отне Стефан Данаилов от света на живите, но духът на Мастера е попил в залите, в екраните и ефира, във всеки, докоснал се до неговия чар и талант

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 29 November 2019 17:34 >
Защо Ламбо няма да умре
Последната театрална роля на Стефан Данаилов, заедно с Аня Пенчева - в "Актрисата" на режисьорката Росица Обрешкова
Кой казва, че Ламбо го няма? В първите минути на 27 ноември отлетя душата на Стефан Данаилов; материята ще изтлее, както изтлява всичко земно, но духът на артиста, който десетилетия наред докосваше с обаяние, усмивка и талант поколение след поколение българи, няма как да изчезне. Толкова беше силна енергията, която Мастера разпръскваше от сцените и екраните и с която даряваше учениците си, партньорите си, зрителите си и (не)съпартийците си, че тя няма как да изчезне.

От онази далечна 1956-а, когато 13-годишният син на преподавателя по политикономия Ламби Данаилов дебютира в детския игрален филм "Следите остават", реж. Петър Василев, до лятото на 2019-а, когато "изпя" лебедовата си песен редом до Аня Пенчева в спектакъла "Актрисата", реж. Росица Обрешкова, Стефан Данаилов не се умори да бъде любимец. Усмихнат и благ, някак по природа обичлив, малцина привиждаха в него враг въпреки явната му принадлежност към "червените". "Сините" уважаваха достойнството му да не се пребоядиса фалшиво и не си позволиха да подценят актьора Данаилов.

Спомен за великия Стефан Данаилов - фотогалерия

"Обожавам го, че не се взе насериозно. Защото много е важно да не грееш една година. А у нас от звезди май трябва да спрат атомната централа", сподели ми приживе Пепа Николова (Циганката от "На всеки километър") в разговор за Стефан Данаилов. Друга негова партньорка, Виолета Гиндева ("Черните ангели", "Князът"), допълни: "Стефан притежава качества, които много рядко се срещат – широта и замах в общуването, подплатени с особена доброта. Те му дават сила". А Боряна Пунчева, която имаше късмета да дебютира с Ламбо в "Дами канят", нарече първата си среща с него "открит урок по кино" и допълни: "Мастер, в теб се влюбваха поколения – баба, майка, аз, след това, естествено, и дъщеря ми, може би също внучките и правнучките ми…".

Може би именно там е ключът към неговото "неумиране". В природата на Стефан Данаилов сякаш бе кодирана някаква магнетичност, несвойствена за другите. Неизброими са ролите му в киното ("С дъх на бадеми", "Сватбите на Йоан Асен", "Топло", "От нищо нещо", "След края на света"), в театъра ("Делото Дантон", "Вишнева градина", "Януари", "Нощем с белите коне", "Хамлет, принц на Дания", "Пер Гинт", "Лоренцачо", "Венецианският търговец", "Пигмалион", "Жените на Джейк"), на тв екрана ("Харолд и Мод", "Вражалец", "Историята на един кон", "Стъклен дом"); неизброими са и наградите му, и студентите, които възпита в това да бъдат верни на изкуството.

Дръзна да опише живота си в книга ("Романът на моя живот", съавтор Георги Тошев, изд. "Книгомания", 2017) едва тогава, когато болестите започнаха да рушат тялото му. И реши да бъде откровен, най-вече пред себе си:

"С годините все повече заприличвам на баща ми. Станах кротък, а бях буен като майка ми. Може би защото напоследък все по-често съм сам."

"Така се случи, че поради различни обстоятелства нямах възможност да отгледам свои деца. Но пък се посветих на студентите. С тях винаги съм бил безцеремонно честен. Моите деца, моята надежда."

"В живота винаги ще има някой, който ще иска да те смачка, но много повече хора ще срещнеш, които ще ти подадат ръка. Запомни от мен – всички сме грешни, но достойните хора ходят изправени."

Ламбо до последно ходеше изправен. Затова няма как да умре. 

Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ