Защо се срина чилийският неолиберализъм

Моделът концентрира богатството на страната в ръцете на ограничен елит и остави средния чилиец със заплата между $560 и $700 на месец

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 10 November 2019 12:02 >
Защо се срина чилийският неолиберализъм
Отстъпки: На 25 октомври президентът подписа под уличния натиск закон за повишение на пенсиите.
„Чилийското чудо“, както се изрази икономистът Милтън Фридмън, бе създадено през 1985 г. от финансовия министър Ернан Бучи на фашисткия диктатор генерал Аугусто Пиночет (управлявал след преврата срещу социалиста Салвадор Алиенде през 1973 г. чак до 1990 г.). Той е едно от „Чикагските момчета“ от чилийски икономисти, завършили в Университета на Чикаго. Неговата концепция, почерпана от теориите на Фридмън, се състоеше от икономическа либерализация, приватизация на държавната индустрия (Чили е най-големият производител на мед в света) и овладяване на инфлацията, отбелязва Euromoney. 


В класацията на този сайт за издръжливост на икономически риск в Латинска Америка и Карибите Чили бе на 12-о място през 1985 г., а 10 г. по-късно излезе на първо, което запази и до 2019 г. Друго признание за успеха на неолибералния модел на Чили е, че страната първа приема управление с цел фискална стабилност, основава суверенен фонд за държавното богатство, става първата латиноамериканска страна, получила инвестиционен рейтинг и приета в клуба на богатите ОИСР. През миналата година БВП на Чили по паритет на покупателната способност бе $481 млрд., с който зае 42-ро място в света.

„След края на бруталната диктатура през 1990 г. нивото на бедността в Чили спадна от 40% на по-малко от 10 на сто, инфлацията е ниска, а публичните финанси са добре управлявани, смята The Economist. Чилийският модел остава за подражание в региона, защото се основава на малка роля на държавата и по-голяма за гражданите в осигуряването на собственото им образование и благополучие.“ Само че, отбелязва списанието, чилийците се чувстват все още недостатъчно подпомагани от държавата. Те отделят пари за собствената си пенсия, но мнозина не са го правили достатъчно дълго, за да спестят за поносими доходи. Опашките в държавните болници са дълги, така че пациентите плащат допълнително за обслужване. Достъпът до университетите е разширен, но студентите ги завършват с големи дългове само за да открият, че най-добрите работни места се дават на връзкарите, изтъква списанието. И добавя, че властта облага „богатите с ниски данъци, олигополите определят цените на всичко – от лекарствата до пилешкото месо, над 1/4 от работниците не са на трудов договор и дори чилийците от средната класа живеят в мизерни домове.

Тези констатации се подкрепят от френския „Монд дипломатик“, който отбелязва, че неолибералният модел на „Чикагските момчета“ се оказа толкова ефикасен, че от Пиночет до Мишел Бачелет, президентка социалистка от 2005 г. до 2010 г. и след това от 2014-а до 2018-а, в Чили почти не са променяни икономическите правила. Между двата ѝ мандата пък управляваше дясноцентристът Себастиан Пинера, който и сега е държавен глава.

Пукнатини в системата

При липса на реална алтернатива в очите на част от народните маси промяната успя да се осъществи по маниера на Пинера. Иван, на около тридесет години, е амбулантен търговец в центъра на столицата: „Какво да ви кажа, това правителство не е направило кой знае какво. Гласувах за Пинера през 2010 г., защото той поне е успял в живота. И се надявам, че ще направи нещо подобно и за страната, за да можем и ние да се възползваме малко“.

Още тогава обаче се появяват първите пукнатини в неолибералния модел. Това е правителство на компаниите, смята Вивиана Урибе. Тя не вярва на приказките за социална и демократична десница. Законът на пазара управлява всичко и ако някой не го приеме, веднага следва репресия, заявява пред „Монд дипломатик“ председателката на Дружеството за защита и насърчаване на правата на народа, което членува в Международната федерация за защита на човешките права. 

Анализът на Euromoney бе публикуван в средата на септември, само месец преди началото на масовите  протести, които разклатиха не само властта на президента Себастиан Пинера, но и самата концепция за неолиберализма и за вездесъщия чилийски модел. Президентът добре се е възползвал от него и е един от най-богатите хора в Чили със състояние през миналата година $2,8 млрд. според „Форбс“. Той го е натрупал основно чрез въвеждането на кредитните карти в страната в края на 70-те години и от закупените акции в чилийската LAN Airlines, както и в частна телевизия, и в популярния футболен отбор „Коло-коло“. Но не всичко е чисто. Местният регулатор го глоби през юли 2007 г. с около $680 000 за търговия след получена вътрешна информация с акциите на авиокомпанията. А в далечната 1982 г., когато е бил главен мениджър на Banco de Talca, срещу него е издадена заповед за арест за нарушаване на банковите закони. Тогава той се е укривал 24 дни, докато адвокатите му обжалват присъдата и в крайна сметка е оправдан.

„Не сме за 30-те песо, а за 30-те години“

Когато отново пое президентския пост през миналата година, Пинера се зарече да въведе строги мерки за икономии, като призова за подкрепа от намаляващата средна класа в страната. Средният чилиец днес получава между $560 и $700 на месец, а най-бедната 1/5 от населението преживява със $140. Протестите на 18 октомври бяха предизвикани от наглед дребен факт – повишаване на цените за метрото с 4%, или 30 песо. Според „Гардиън“ обаче това бе „емблематично за неспособността на управляващия елит да задоволи и дори да разбере основните потребности на народа. Същинските причини са много по-дълбоки и се трупат от дълго време. Днес те доведоха до гняв срещу икономическата и политическата система, които игнорират по-голямата част от населението, макар че Пинера представя Чили като „оазис“ в район на борба за оцеляване“.



През седмиците след 18 октомври над 20 души загинаха при сблъсъци с полицията, стотици бяха ранени и пребити, а над 7000 бяха арестувани. При тази най-тежка криза в страната след края на диктатурата на Пиночет армията отново патрулира улиците, за да въдвори ред, но протестиращите пренебрегнаха наложеното в Сантяго извънредно положение и продължиха да грабят магазини, да опожаряват станции на метрото (78 само в първия ден на бунта), автомобили и банки. Хардлайнерската реторика на Пинера само разпали още повече недоволството: „Ние сме във война със силен и безкомпромисен враг, който не уважава нищо и никого“. Той съзнателно използва тази прочута фраза на Пиночет, а споменатият от него враг са чилийските граждани. Техните демонстрации бързо ескалираха до всеобщ протест срещу неолибералната икономическа политика на редица, повечето леви, правителства (през 2010 г. Пинера бе първият дясноцентрист на власт след падането на диктатурата). Както гласи популярен техен лозунг: „Не сме за 30-те песо, а за 30-те години!“. 

Президентът започна да отстъпва. Той обеща да премахне увеличението на цените за обществения транспорт, както и неотдавнашното поскъпване на електроенергията, да увеличи минималната заплата и пенсиите и да отдели повече средства за здравеопазването. И още: заплатите на депутатите, министрите и други висши държавни служители ще бъдат намалени, както и цените на лекарствата. После уволни цялото правителство. „Неолиберализмът се роди в Чили и ще умре в Чили!“, скандират още демонстрантите.

Тези мерки очевидно не се диктуват от пазара, а от улицата, която му отне мандата и иска оставката му, пише кубинската агенция „Пренса латина“, според която функцията на това правителство от сега нататък ще е да прави отстъпки в опит да успокои недоволството. Но не е изключено и завръщане към авторитарното управление, отдавна смятано за забравено.


Текстът е публикуван в брой 44/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ