Когато се наливаха основите

Михаил Вешим
Михаил Вешим / 10 November 2019 11:00 >
Когато се наливаха основите
Трийсет години от 10 ноември 1989… Самия ден го помня много добре – от сутринта зачакахме… Знаехме, че нещо ще се случи. И то се случи – в 6 вечерта радиото съобщи, че на пленум Тодор Живков е подал оставка и тя е била приета.

Същата вечер имахме уговорена среща в Клуба на журналистите с колеги от моя курс от Факултета по журналистика – по случай годишнина от завършването. В клуба на ул. „Граф Игнатиев“ на видно място имаше голяма снимка на Тодор Живков с големина на фототапет – той говори пред репортери, а към него са насочени микрофони… Когато някой от посетителите прекалеше с виното и с градуса на изказванията, мълчаливо му посочваха  микрофоните от тапета и бунтовното слово стихваше – хората имаха страх от „слушалки“. От онова време е и шеговитият стих на Радой Ралин: „Под всеки балкон - микрофон“. Микрофони в клуба имаше не само на снимката, твърдяха, че там и стените, и масите, даже и столовете имат „уши“… За келнерите също се говореше, че са ходещи и сервиращи „микрофони“ – изпълняват поръчките с изострен слух. 

Тогава, в самата ноемврийска вечер на 10-и, си спомням, че когато сервитьорът дойде, му поръчах на висок глас: „Порция кюфтета, каничка лопушанско и да падне тапетът от стената – както днес падна от власт!“. Сервитьорът се направи, че не ме чува, и бързо изчезна, а пък приятелите на масата се спогледаха и предупредиха с пръст на устните: „Шшт! Забрави ли,че и стените тук слухтят?“… 

Снимката тапет на Тодор Живков с репортери и микрофони вися в клуба на журналистите няколко месеца след 10 ноември, докато някой от ръководството събра кураж да я свали.

Една снимка бе трудно да се свали тогава, а какво остава за цял главен редактор. Начело на „Стършел“ през 1989 г. бе поетът Орлин Орлинов, небезизвестният автор на „Ода за СССР“. Днес никой не я помни, но по онова време учениците  наизустяваха цитати за „русия Ванка, който ще влезе в танка“ и за Андрюша, който „ще яхне катюша“ – солдати от „Ода“-та, готови да смачкат империализма. Едно шеговито двустишие от неизвестен автор описваше О. Орлинов напълно и изцяло: „Полковник, гражданин, поет – с инициали на клозет“… Поетът с нулеви инициали не беше фейлетонист или сатирик, начело на „Стършел“ бе спуснат от ЦК – самият бе член на ЦК. А на пленума от 10 ноември единствено той не бе разбрал, че ще свалят Тодор Живков, и малко преди оставката бе дръпнал похвално слово за Генералния… Присъстващите в залата се подсмихвали и си намигали, докато го слушат: „Тоя не знае ли какво следва по следващата точка от дневния ред…“.

Още в първите дни след 10-и ние, по-младите „стършели“, намекнахме на главния си редактор, че е редно да последва оставката на своя любим другар Т. Ж. А той ни намекна, че е по-лесно нас да уволни, отколкото той да напусне: „Мен партията ме е сложила тук, само тя може да ме махне!“… Но не смееше да ни уволни – нали ще ни направи герои, мъченици на демокрацията, вместо това ни поучаваше по живковски: „Момчета, бурята бързо ще отмине и ще си продължим постарому“. Ама бурята навън не отминаваше, а бушуваше по-силно – всеки ден митинги, шествия, демонстрации. Бурно стана и в редакцията, вече не говорехме с намеци, а в прав текст: „Абе ти няма ли да си ходиш!“. Вместо да си тръгне с достойнство, поетът О. О. се скри, взе си отпуск и мина в нелегалност. (След 10 ноември партийците се изпокриха, както преди 9 септември 1944.) Тогава в карето на вестника написахме: главен редактор Орлин Орлинов (в отпуск)… 

О. О. няколко месеца се кри и отлагаше оставката си, чакаше събитията да утихнат. Капитулира чак когато и в ЦК се отказаха от него. Тръгна си безславно от редакцията, изпратен с дюдюкания.

Така мъчително ставаха нещата – зор бе да свалиш една снимка от стената или един главен редактор, на когото не му е там мястото… А колко трудно бе да махнеш петолъчката от Партийния дом, да извадиш Мумията от Мавзолея или досиетата от архива на ДС…

Трудно се наливаха основите, демократичните. За сметка на киселините, стомашните.


Текстът е публикуван в брой 44/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ