Деян Кюранов: Преходът не можеше да е друг

Гражданските движения трябва да стават партии, за да се опитват да печелят избори и да влязат във властта, казва политологът Деян Кюранов

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 08 November 2019 09:00 >
Деян Кюранов: Преходът не можеше да е друг
Диалог: На националната кръгла маса, провела се между 3 януари и 14 май 1990 г., лидерите на БКП и на демократичната опозиция договориха как да се извърши преходът към демокрация и пазарна икономика
– Г-н Кюранов, Вие сте участник в Кръглата маса. Доста хора смятат прехода за провален заради социалната несправедливост. Можеше ли още в началото да се заложи друг модел, който да не ни класира сега в групата на най-бедните, най-нещастните и най-обезлюдените страни в ЕС? Имаше ли тогава начин този преход да е социално по-справедлив?
– Направих всичко възможно, за да не стана част от евентуалния субект на прехода, когато видях накъде тръгват нещата още в самото начало. Александър Каракачанов съвсем неочаквано се отцепи от "Екогласност" и създаде "Зелена партия в България”. Направи го изненадващо за управителния съвет, а ние все пак бяхме доста близки. Заедно сме яли бой на шествието на "Екогласност” и той се държа по-героично от мене. В началото на прехода видях и как практически се създаде СДС. Тогава реших, че нямам място в какъвто и да е субект на прехода, защото не мога да поема моралната отговорност, при положение че започваме с ръгане в ребрата и удари в гърба ненадейно. Като загубих доверие в евентуалния субект на прехода в лицето на "добрите", станах наблюдател на този преход и от тази гледна точка не мога да отговоря сега дали е било възможно нещо друго. Отвън погледнато, сякаш не беше възможно. Като познавам хората от това време като интелектуално можене и морални възможности, не можеше да се очаква много от тях. Така че не мога да кажа, че съм разочарован. Разбира се, че ми е тежко от социалната несправедливост на прехода, както и от психоударите и изкривяванията, които той нанесе на много хора. Но нямам никакъв проблем да поема отговорността за промяната на системата в несистема. Боя се обаче, че голяма част от хората у нас плачат за системата. Мисля, че искат ред, защото друго не са видели. Исторически ние много малко сме видели от системи, които да не се основават на някакъв тип авторитаризъм или тоталитаризъм. Огромната стабилност на все по-тоталитарното и все по-корумпиращо се управление на Бойко Борисов показва точно това. Главно софиянци са щастливи от малкия икономически растеж, но те в момента определят нещата в страната, а другите вървят след София. Тези хора изобщо не се интересуват не само от социалната справедливост, а и въобще от някаква справедливост. Виждаме отношението им към съдебната система, което се изразява в масовото "много си ни е добра”.

– На Кръглата маса през 1990 г. се говореше за политика и почти никак за икономика. Това не предпостави ли нашето изоставане в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа, които също живяха в тоталитаризъм?
– Нямаше кой да говори за икономика. Първата икономическа програма за работата на демократична България беше направена от работна група начело с Венцислав Антонов, Румен Аврамов, Огнян Пишев, Диана Пишева, Боян Славенков и други. Тези хора представиха икономическа програма три-четири месеца след провеждането на Кръглата маса. Т.е. на кръглата маса нямахме нищо готово за разговорите. А и не знаехме накъде ще тръгнат нещата. Аз например тогава не можех да разбера защо комунистите се съгласиха да участват в Кръглата маса. После също не съм се занимавал с историята на т.нар. дворцов преврат, който ние тогава наистина не знаехме, че се провежда. Не знаехме защо Андрей Луканов се държи по такъв начин и после разбрахме, че се опитват да направят промяна, при условие че те останат начело. Тогава не бях убеден изобщо, че те са готови да дадат властта или да я споделят. А те я споделиха на равнище държава. На равнище страна я дадоха, защото в момента, в който се съгласиха да разформират първичните партийни организации, изгубиха тази власт. Идеята явно е била да се правят нови социални мрежи, включително и корупционни, и тези мрежи започнаха да се създават към втората половина на 90-те години.

– Кой участваше в тях и каква е ролята на "червените куфарчета"?
– В тези схеми се наредиха тези, които са по-енергични, по-безскрупулни. Склонен съм да вярвам в червените куфарчета, защото не виждам никакви морални прегради пред това Луканов да е раздавал такива пари. И когато говорим за морал, трябва да имаме предвид, че говорим за морала на една червена аристокрация, която твърдеше: ние това сме си го заслужили, защото сме потомствени рицари, и ще заседаваме в ложата на лордовете, ще отворим касата и ще си раздадем парите.

– Кой трябва да поеме моралната отговорност за този преход - левицата или десницата, защото и двете управляваха?
– Не мога да отделя леви от десни, червени от сини като отговорност. Един път, защото гледам нещата отвън, второ, защото мисля, че и едните, и другите направиха доста лоши неща. Главната причина не е някакви злодейски помисли, а незнание. Нямаше достатъчно гениални хора, които да могат в тази ситуация на липса на знание да измислят, да открият какво да се направи - нито от едната, нито от другата страна.

– Как гледате на призивите за нова конституция? Те също се чуват периодично още от началото на прехода?
– Досега не съм намерил смислено обяснение какво ѝ е на конституцията, която приехме. Какво е комунистическото в нея, освен че беше гласувана от комунистическо мнозинство? Това е доста нормална конституция, която действа и може да се развива без подскоци. Когато се приемаше, по-активните и амбициозни седесари се усетиха, че им се изплъзва властта, и се опитаха да се борят за нея. А дали управлението, което взеха тогава, беше успешно, е друг въпрос.

– Слави Трифонов си направи партия, чиято цел е да приложи резултатите от
референдума, който той предизвика за намаляване броя на депутатите от 240 на 120, задължително гласуване, орязване на партийните субсидии, мажоритарни избори. Какви проблеми ще реши една такава промяна?
– Това е популизъм, който няма да реши никакви проблеми. Ще оплете нещата още повече.

– Появиха се гласове отдясно, че трябва да се извади прокуратурата от съдебната власт и да мине към изпълнителната. Това разумно искане ли е?
– Не. Проблемът тук е корумпираното използване на властта. При това управление, което имаме и което е подкрепено от голямата част от хората, всякакви технически промени се превръщат в механични. От ЕК препоръчаха да се свали мониторингът, защото също разбраха, че ние действаме, както когато се прави комсомолски отчет. В него всичко е точно, което изобщо не е така, но на кого му пука.

– Какво трябва да се промени, за да има по-активно гражданско общество? В момента има една активна десница, която обаче не успява да привлече сериозна гражданска енергия - нещо, което видяхме на протестите срещу избора на нов главен прокурор?
– До 2013 г. можех фукливо да твърдя, че не съм бил член на никоя партия. През 2013 г. обаче станах един от основателите на Реформаторския блок. Тогава се запитах две неща – дали целта ще е да докараме процентите така, че да влезем в парламента, или ще водим борба да влезем във властта, за да правим реални промени. Тогава отговорът, който получих, беше, че не се борим за проценти, а за властта, за да правим реформи. Исках да знам също дали ще предложим такава социална политика, която да може да разшири електората ни от недоубитата бивша градска буржоазия към недоубитата работническа класа. Отговорът, който ми дадоха, е, че ще правим точно това. Тези, които ми отговориха и на двата въпроса, се оказа, че просто са излъгали. Бяха щастливи, че са влезли в парламента, и стана ясно, че нямат никакво намерение да правят социална политика. Ще дам пример. Когато успях с лек скандал да прокарам нещо в полза на работниците в гражданския съвет на РБ и то беше прието, един бизнесмен, член на съвета, заяви, че това никога няма да го покаже на работниците си, и приетото предложение остана на масата.

– Как бихте определили днешната градска десница?
– Като смехотворна и жалка. Реформаторският блок се опитваше да обедини градската десница, но така и не можа да се оправи с расистки настроената и най-силна партия ДСБ, която обясняваше, че всеки, който не е роден в София и не е от буржоазен род, е втора ръка и затова те са истината. Дори някои от водачите на блока да са искали искрено да променят нещата, те бяха дърпани постоянно назад от тази нагласа. И досега това върви. Другата партия, на която съм основател, е "Да, България", която не можа да се превърне от политическо движение в политическа партия и реши да се прегърне точно с ДСБ.

– Грешка ли беше, че ДСБ и "Да, България" не излязоха заедно на изборите през 2017 г.?
– Не мисля, че е било грешка. През 2017 г. се радвах, че двете формации не са се явили заедно на изборите, но бях ужасен от начина, по който "Да, България" се яви на тях. Тя не можа да се превърне в политическа партия, защото за това се искат умения за партийно строителство. Онези малцина, които са имали потенциал да направят това, не са го направили.

– На тези избори в София изненадата бе Борис Бонев. Част от десните заявиха, че покрай него се е родила градската левица. Така ли е?
– Десните ги е страх и искат да обяснят тази победа, като сложат етикет, че е градска левица. Ако бях на мястото на левицата, веднага бих придърпал Бонев, защото 30 години социалистите не направиха нужното да измислят ново ляво. Както и да се маскират, все се оказва някакъв вид сталинизъм. Бонев бръкна с предложенията си в дебелите портфейли на разни предприемачи, които искат да строят небостъргачи, и затова го наричат ляв. Аз не познавам Бонев, но гласувах за него, защото съм запознат с дейността му в "Спаси София", ангажиран съм с екологията и това ме накара да го припозная като истински. Тепърва Бонев ще трябва да си мисли дали ще се определя политически, ако се определя, къде ще е и с какви хора ще се заобикаля. Случаят с Христо Иванов показва, че не става просто да се надяваме, че свестните хора ще се обединят около една свястна идея и ще свършат политическа работа – трябват и политически умения. Твърдя, че в момента у нас няма друга печеливша формула, освен тази гражданските движения да стават партии, да се опитват да печелят гласове и да влязат в парламента. Но не да влязат в него, както влезе Реформаторският блок – по милост от г-н Борисов, с потупване по рамото и по други меки части, за да върши работата на ГЕРБ и да бъдат използвани като бушон.

– Печеливша ли е формулата "Всички срещу ГЕРБ", какъвто призив имаше на тези избори?
– В София аз гласувах изключително цинично за Мая Манолова с единствения мотив, че две мафии са по-добре от една. Защото, като се абстрахирам от личностите, виждам г-жа Фандъкова като функция от ГЕРБ, а г-жа Манолова като функция от БСП. Така че, когато две мафии се джафкат помежду си, има шанс да се краде по-малко, защото нито една от двете няма пълното спокойствие да прибира ярмата.

– За тези 30 години преход българите, които като цяло се отнасяха със симпатии към Русия, защото оттам тръгна перестройката и надеждите за промяна, сега са разделени на русофили и русофоби и двете групи сериозно се ненавиждат. Колко още може да се задълбочава това разделение?
– Аз принадлежа към яростните путинофоби, но заедно с това харесвам руската култура и в този смисъл съм русофил путинофоб. Това е сложна позиция и тежка за разбиране. Тази промяна в настроенията на българина не идва от нещо специфично, което се е случило у нас, а от развитието на Русия. Масовото съзнание, което не вижда себе си организирано по друг начин освен тоталитарно, което забелязваме у нас, в Русия важи с десетократна сила. В началото на 90-те години там се произведе хаос, в сравнение с който нашият е нищо. Там се проля немалко кръв, разпадна се социалната тъкан и Путин дойде като спасител. Той изхожда от позицията, че ще остане на власт докрай, защото веднъж вече се е явил като спасител и не се интересува с какви средства ще остава на власт. А тези средства са силно антидемократични. Действа като по учебник – прави външни проблеми като анексирането на Крим, за да обедини народа около себе си. След това анексиране аз станах яростен путинофоб и цялата 2018 г. писах статии по въпроса. Путинофобията има основание да се развива у нас. Колкото до русофобията, която се основава на това, че руснаците са грешни, защото са руснаци и това им е по ген, е чист примитивизъм, който оправдава всяка проява на нацизъм и фашизъм. Русофилството у нас, когато не е платено, се дължи на огромната инерция, натрупана от учебния материал в училище. Ние продължаваме да учим децата си, че Дядо Иван е голяма работа, и когато някой историк каже, че това не е така, веднага се опонира, че ние имаме великолепна образователна система. А другарят агент Гоце обикновено се изкашля от позицията си на президент и казва, че Батак не може да се пипа, защото това е най-голямата ни светиня, независимо че не турци, а българи с мюсюлманска вяра са клали българи с християнска вяра.

– Тази система не се ли пропука вече?
– Стената на историческото мълчание е кърпена ежечасно от по-голямата част от Историческия факултет на Софийския университет, който бди, за да не се пропука. Очевидно тя няма да е вечна, но очакването да престане да съществува е от близо 30 години. Цели поколения израснаха с нея и те няма как да не се радват на г-н Борисов и на подмигванията с едното му око към ЕС, а с другото към Москва. Лиляна Александрова, моята съпруга, с която сме учредители на "Екогласност”, от години лансира тезата, че в момента живеем в общество на победилия социализъм, което е сбъднало мечтите на обикновения гражданин да се пътува и работи в чужбина, но е запазило шуробаджанащината, корупцията, липсата на интерес у повечето хора към управлението на държавата и към самата власт.

Деян Кюранов е философ и политолог, д-р по философия от Софийския университет, учил е и в университета "Уорик" във Великобритания. Член на УС на ПК "Екогласност” през 1989 – 1990 г. Участник в Кръглата маса от страна на СДС. Бил е програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, директор на фондация "Отворено общество”, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Текстът е публикуван в брой 44/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ