Отъпканата пътека не е моят път

Струваше ми се, че наистина полудявам, казва Хоакин Финикс, който изпълнява главната роля във филма „Жокера“

iconomist
iconomist / 03 November 2019 15:00 >
Отъпканата пътека не е моят път
„Жокера“ вече е най-касовият хит на всички времена в категорията за филми, забранени за малолетни зрители. От 4 до 27 октомври той е спечелил $849,1 млн. от световното си разпространение и се очаква да прехвърли $1 млрд. Отличен бе със „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция и се говори за сигурен „Оскар“. Очевидно „вината“ е в различния подход на режисьора Тод Филипс и актьора Хоакин Финикс към класическия комиксов герой. Интересът към изпълнителя на ролята на Жокера е огромен, затова известният мълчаливец Финикс дава общо интервю пред избрани чуждестранни медии, което публикуваме със съкращения:

– Първото, което се набива на очи във филма, е болезнено слабото ви тяло. Колко килограма свалихте, как се отрази това на превъплъщението ви и не беше ли опасно за здравето ви?
– Отслабването беше най-трудният период в подготовката ми за „Жокера“. Живеех с 300 калории на ден и за няколко месеца свалих почти 24 кг. А когато губиш много от теглото си за кратък срок, това се отразява на психиката ти. Същевременно репетирах смеха на героя, затова понякога имах усещането, че наистина полудявам. Но отслабването беше необходимо. Първо, физическата ми немощ контрастира с класическия образ на Жокера, а аз преследвах точно това. Второ, помага на зрителите да разберат защо Артър се срива.
– Издайте как измислихте смеха му…
– Това, което виждате и чувате от екрана, е резултат на дълги, понякога мъчителни репетиции. Реших, че смехът е най-добрият начин моят Жокер да не прилича на останалите. И това съвпадна с идеята на режисьора Тод Филипс да „снабди“ героя ми с нервно заболяване и с табелка с послание. Тоест смехът на Артър е реакция на преживян стрес. Изгледах куп видеа за хора със синдром на Турет, за да открия в себе си тази невъздържаност и да направя смеха максимално нездрав. Зрителите вероятно забелязват, че героят ми се смее по три различни начина. Първият е болезненият, вторият е по-скоро приятелски, с който Артър се опитва да се влее в обществото. А третият е на финала – смях на обладан от лудост и преливащ от задоволство човек.
– Твърдите, че вашият Жокер не прилича на предишните му версии, но образът на неуспелия стендъп-комик е взет от „Убийствена шега“, класическия комикс на Алън Мур. Какво друго ви вдъхновяваше?
– Нищо! Дори не съм разгръщал споменатия комикс. Поначало сценарият беше написан за клоун неудачник, който мечтае да е стендъп комик. Първо се захванах с един бележник с неудачни шеги. Посветих му няколко дни, стараех се да разбера що за човек се крие зад тези писания. И това се превърна в скелет, около който градих образа.
– Милионите почитатели на Жокера вероятно са имали определени очаквания…
– Аз съм актьор. И моята работа е да се превърна в това, което не съм. Да, хората имат установена представа за Жокера, очакват определени неща и аз бих могъл да ги направя. Но това ще противоречи на принципите ми. Отъпканата пътека не е моят път. Не искам да се харесвам на всички. Тази роля е опит да открия нещо ново за мен и за зрителите. Може да не е най-доброто въплъщение на този персонаж, но то наистина е нещо различно.

– Зрителят остава с усещането, че чрез неговия образ се поставя диагноза на обществото. Наистина ли всичко е толкова зле?
– За мен „Жокера“ е филм за това, което е в състояние да притисне човека в ъгъла така, че да няма какво повече да губи. Загубата на всички морални принципи и страхове може да доведе дотам, че дори най-състрадателният сред нас да сепревърне в чудовище.

Текстът е публикуван в брой 43/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ