Три жълти картона за европарите за селата

154 млн. лв. ще бъдат отнети от ключови пера на ПРСР заради слабо изпълнение. Дали средствата ще бъдат спрени, или ще бъдат прехвърлени към други приоритети, зависи от Брюксел

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 01 November 2019 16:15 >
Три жълти картона за европарите за селата
ОБЕЩАНИЯ: Чиновниците на министър Десислава Танева убеждават, че независимо от слабото изпълнение на някои от целите по сегашната програма за развитие на селските райони Брюксел няма да замрази средства за България
Три жълти картона от Брюксел за българската администрация, фермери и бизнес докара слабото усвояване на европарите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020. Общият ресурс, който ще бъде орязан от ключови пера на програмата, възлиза на 154 млн. лв. (77,5 млн. евро) заради непостигнати цели към средата на програмния период – 31 декември 2018 г. Най-много средства, цели 42,7 млн. евро, ще загубят българските общини. Това е сумата, която няма да отиде за проекти за инфраструктура, водопроводи или саниране на училища, детски градини и т.н. Пари ще се вземат и от мярката за субсидиране на сдружаването на фермери и за маркетинг на преработвателни предприятия в хранителната индустрия. Не на последно място, ще се орежат средства за ВЕИ и енергоспестяващи проекти. Българските власти се надяват тези 150 млн. лв. да бъдат прехвърлени към други пера на програмата, където се справяме с усвояването, за да не се стигне до налагане на корекции или временно спиране на средства. 

В този програмен период Европейската комисия за първи път въведе механизъм за залагане на междинни цели от всяка държава, които трябва да бъдат постигнати до 31 декември 2018 г., ако съответните правителства не искат да бъдат санкционирани. В ролята на санкция влиза заделения по всички мерки на европрограмите 6% резерв. За сериозно неизпълнение се брои постигането на по-малко от 65% от заложеното към края на 2018-та. Ако такъв е резултатът за поне два показателя от една и съща цел, Брюксел може да спре временно плащанията по тях. Ако изоставането е по-малко, в рамките на 75% и само на един от показателите на целта, финансовият резерв би следвало да се преразпредели към други приоритети, при които целите са изпълнени. 

Пълна или празна е чашата?

Любопитен факт е, че в момента чиновниците в аграрното ведомство са в ролята на оптимиста, който гледа чашата и вижда само водата в нея, но не и празното пространство. Макар да са се провалили с целите по 3 от 5 приоритета на селската програма, те отчитат над 200% по другите два. Отличниците са проекти за нови ферми, модернизиране на съществуващи стопанства, за млади фермери и за опазване на екосистеми в горското стопанство. 

От доклад за изпълнението на ПРСР на земеделското министерство, с който „Икономист“ разполага, става ясно, че по определени показатели българските власти имат много по-слабо представяне от заложеното, но смятат, че няма да се стигне до спиране на междинни плащания по проблемната мярка. Подобен развой няма да е прецедент, защото вече се случи за няколко месеца през лятото на  2016 г. Тогава бяха спрени 14 млн. евро по мярката за биоземеделие от ПРСР, след като одит на Еврокомисията установи, че българските власти не са упражнявали почти никакъв контрол върху тези производители. 


Над 80 млн. лв. минус 

за малките общини

МИНУС: Общините ще загубят 80 млн. лв. от ЕС за инфраструктура, защото България усвоява бавно средствата по това перо. Най-вероятно парите ще бъдат пренасочени по друга мярка от селската програма, за нови ферми

Сега най-драстично е изоставането от целите по приоритета „Насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие” в селските райони, което е може би най-важният източник за финансиране на малките общини, които не са включени в ОП „Региони в растеж“. По него България е заложила пред ЕК, че ще подкрепи до 31 декември 2018 г. 235 проекта за основни услуги и инфраструктура в селските райони, но е успяла със само 43 (eдва 18% изпълнение). Драстично по-слабо е разплащането по това перо. Изплатени са „скромните” 13,7 млн. евро, а целта е била цели 203,7 млн. евро, което е едва 7 на сто изпълнение. От аграрното ведомство обясняват, че са положили огромни усилия, за да сключат над 500 договора за над 470 млн. евро по този приоритет, но липсата на междинно или окончателно плащане (каквото е евроизискването, за да се счита целта за изпълнена) по 90% от тях се дължи на „спецификата на мерките и задължителното провеждане на обществени поръчки“. В това перо добро представяне се наблюдава единствено в подпоказателя „население, обхванато от местни групи за действие”, където целта е била 1,3 млн. души, а са обхванати 1,6 млн. души. Става въпрос за малки проекти по мярката „Лидер”, които се реализират под формата на публично-частни партньорства между общините, бизнеса, фермери, НПО-та и други. 

„За общинските проекти се губи доста време, защото фирмите много често обжалват избора на изпълнител. Освен това по първия прием след 2014 г. администрацията промени в крачка правилата за кандидатстване. Първо се казваше, че ще получат най-много точки проекти на общини с най-много километри нови пътища, а след това бе взето решение да се мери само най-дългата единична отсечка в тях”, припомни пред „Икономист” бившият зам.-министър на земеделието и настоящ шеф на Националния съюз на земеделските кооперации в България Явор Гечев. До промяната се стигна, след като се установи, че в един проект общините залагат улиците на няколко населени места, за да си осигурят по-голяма дължина. Гечев припомня и че вече мина средата на програмния период, но все още има неотворени мерки, давайки пример със специализираната схема за възстановяване на поливни системи.

„Зачеркването” на над 80 млн. лв. за инфраструктурни проекти в общините се е случило независимо че от началото на 2018 г. администрацията е задействала екшън план за „минимизиране на риска” от неизпълнение на целите. Фонд „Земеделие” е ускорил процедурите по предварителния и последващия контрол по обществените поръчки и е дал срок на общините – 6 месеца, за стартирането на вече одобрени проекти. Друга част от екшън плана е било  изискване към общините, след избора на изпълнител, да изпращат веднага във фонд „Земеделие” документи, доказващи стартирането на дейностите – протоколи, фактури, плащания към изпълнител, обясниха пред „Икономист” от дирекция „Развитие на селските райони”. Като мярка за подобрение на изпълнението се посочва приемането на постановление на Министерския съвет за отпускане на временни безлихвени заеми от централния бюджет на общините, чрез които да финансират разходите по проектите. Заемите са необходими, защото по правилата на ЕС средствата първо се изплащат от общинския бюджет и след приключването на проекта се възстановяват от ЕС, като субсидията за общинските проекти е 100%. Проверка на „Икономист” обаче установи, че въпросното постановление е обнародвано едва на 5 октомври 2018 г., т.е. по-малко от 2 месеца преди крайния срок за постигане на междинната цел. 

Дежавю: Пак каша 

със „зеления ток”

ОТЛИВ: Предприемачите в земеделието не кандидатстват по проекти за „зелен ток“, защото могат да го ползват само за собственото си производство, без да имат право да продават излишъците

„Зеленият ток” успя да обърка администрацията и по настоящата ПРСР, този път по приоритет „Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и преход към нисковъглеродна икономика”. За постигане на тази цел до края на 2018 г. администрацията е обещала пред ЕК да изплати 134,8 млн. евро, но вместо това е отпуснала едва 27,6 млн. евро (21%). Обещаният брой разплатени проекти в енергоспестяване, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е бил 148, но са извършени плащания по едва 48, т.е. 32% от заложеното. Слабото усвояване на средствата по този приоритет не е изненада, казват консултанти по програмата пред „Икономист“. Предприемачите избягвали да ги реализират заради рестриктивните изисквания по мярката. От тях се изисква да произвежда ток само за собствени нужди, без да имат право да продават излишната енергия, за да не излезе, че програмата субсидира ВЕИ производители, а не земеделие. До ограниченията се стигна заради проблеми в предходния програмен период, когато ЕК регистрира като нарушение факта, че с европари бяха купени фотоволтаици, а после на преференциални цени държавата изкупи „зеления“ им ток. Заради това „двойно субсидиране” България бе в дълга помирителна процедура и получи санкция в размер на 10 млн. евро. Консултанти добавят, че всеки проект за нова ферма, модернизиране на съществуваща, за нов цех на предприятие в сферата на храните получава „бонус” точки, ако има заложена енергийна ефективност, и именно затова повечето бенефициенти са ги заложили. „Управляващият орган на програмата бе убеден, че ще успее да отчете направената енергийна ефективност по тези проекти към тази цел и така да компенсира отлива от ВЕИ проекти. Явно обаче администрацията не е успяла в това начинание, не на последно място и защото същите проекти бяха отчетени по друга цел - „Подобряване на жизнеспособността и конкурентоспособността на стопанствата”, където изпълнението е над 200%”, обясни водещ консултант пред „Икономист”. 

Всъщност по целта за нисковъглеродна икономика е изпълнен само един подиндикатор – „Земеделски и горски земи под управление с цел намаляване на емисиите на парникови газове, въглерод или амоняк”. По него страната ни е обещала до 31 декември 2018 г. да има 11 000 хектара, а реално постигнатата площ е почти двойно по-голяма. 

Това означава, че има неизпълнение на два от трите подпоказателя на „зеления“ приоритет. В доклада на земеделското ведомство този факт се признава, но се изразява надежда, че средствата няма да бъдат загубени безвъзвратно, а резервът, който изчисляват на 18,3 млн. евро, ще бъде прехвърлен към друг приоритет с изпълнена междинна цел. 

Трудното сплотяване

България не е изпълнила целта и по приоритета „Насърчаване на организацията на хранителната верига”, но с отчетените 58% е сравнително близо до заложеното. Именно затова българските власти очакват „резервът” от 16,4 млн. евро по него да бъде прехвърлен към друга част на програмата, където администрацията се справя. Изплатеното подпомагане в това направление е 37 млн. евро вместо заложените 63,3 млн. евро. Негативният общ резултат идва независимо от положителните данни по два от подпоказателите. Първият се отнася до броя на подпомогнатите организации на производители – 114 при заложени 90, което е изпълнение от 127%. Вторият добър подпоказател е за подпомогнатите предприятия от хранителната индустрия по отношение на маркетинг. Там се отчитат 74 проекта от заложени 90 (82%). За да засили представянето по това направление, агроведомството е защитило пред ЕК изменение на ПРСР и е прехвърлило средства от мярката за възстановяване на напоителната инфраструктура. Но въпреки добрите резултати при договарянето реалното изпълнение, което се измерва с междинни плащания по проектите, остава незадоволително. „От нивата на разплащане категорично може да се каже, че земеделското министерство не е планирало правилно този приоритет - не може да си подпомогнал повече от заложения брой земеделските сдружения, но с по-малко от предвидените пари. И да се наложи на пожар да се прехвърлят средства”, коментира пред „Икономист” бившият зам.-шеф на фонд „Земеделие” Виолета Александрова. 

Така изглежда представянето на България по най-голямата европрограма за селата към средата на прилагането ѝ. Властите са оптимисти, че няма да се стигне до спиране на средства, а тези над 150 млн. лв. ще се пренасочат към приоритети, където се справят с усвояването. Надеждата им е екшън плана, който е одобрен от Европейската комисия икойто те твърдят, че изпълняват. Финалното решение дали жълтите картони ще се превърнат в червени, както винаги има Брюксел. Очаква се то да бъде взето до Нова година. 

Текстът е публикуван в брой 43/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ