България като Балъков – много полезен играч в центъра

Българското председателство за 6 месеца работи по над 180 законодателни предложения, проведе 350 събития и ръководи над 1300 заседания

България като Балъков – много полезен играч в центъра
Отчет: Министри, социолози и политолози дискутираха на 27 юни резултатите от българското европредседателство. По думите на министър Лиляна Павлова България е била посетена от 35 000 души, а очакванията са били за 20 000
Източник: БТА
Проф. Георги Димитров

 

Ако търсите в Гугъл „българско председателство“, ще видите, че то е изпреварено по популярност само от три традиционни българщини – Възраждане, школо и знаме. Но пък вече е успяло да пререди гражданство, национално радио, бельо, овчарско куче и хоро.

Самото това вече е постижение, защото големият проблем на българската евроинтеграция бе, че тя е непозната – чужда, далечна и маргинална – за мнозинството от съгражданите ни. Нашето председателство на Съвета на ЕС най-малкото успя да повиши тукашната видимост на проблемите на Съюза и да ни направи съпричастни към тях. В този контекст дори и „малкото“ всъщност е много – особено ако помним, че от лятото на миналата година във вестници и сайтове заваляха прогнози за очаквания провал на българското председателство, по-интензивни от дъждовете през есента.

Със сигурност отново ще има недоволни и трябва да сме наясно с техните основания:
Поначало у нас за успех приемаме само извънредното – някакъв рекорд, още по-добре – подвиг, а най-добре – чудо невиждано. Ала в полето на председателствата нищо подобно не става. Очаквалите постижения от такъв порядък ще бъдат тежко разочаровани. Също така кисели ще бъдат онези, които се надяваха, че понеже бюджетната рамка на ЕС се изготви през нашето председателство, то правителството ни ще успее да придърпа поне една четвърт от „брюкселската баница“.

Основната причина за неадекватните оценки ще идва не толкова от преднамереност, а от това, че постиженията на българското председателство изобщо остават „под радара“ на обичайната ни представа за обществена значимост. Пък и свършената работа е необозрима – актуализираната през май правителствена програма за събитията през тези шест месеца включва около 350. Само като пример, миналата седмица бе изпълнена с 33 мероприятия, с „рекорд“ в четвъртък – 13. Но всичко това мина напълно незабелязано...
Така че непознаването на свършеното ще е втората основна причина за недоволство освен непремерените очаквания. Засега никой не може да знае резултата от цялата тази безшумна (защото протече без скандали като цяло), но чудовищно голяма работа от дневния ред на ЕС. За да придобием поне бегла представа за обхвата и сложността на постижението в нашето председателство, да дадем думата на експерт, участвал пряко в тази, невидимата за публиката, дейност:

„Трудно може да бъде направен кратък и едновременно пълен преглед, защото законодателството, по което се работеше, е много и е във всички възможни сфери – от рибарство, през торове, през медикаментозни фуражи, през техническа хармонизация на стоки, до какво ли не – огромна по обем регулация, но и изключително важна, за да бъде възможен Единният пазар на ЕС…“.

Става дума за изработването – търпеливо и с много диалогичност, каквито не са ни присъщи – на съгласие между страните, членки на ЕС, и постигане на компромисни договорености между институциите на Съюза, върху които стъпва въвеждането на нови правила за интегративни политики. Заради това да продължим с навлизане в детайлите:
„Законодателните предложения, по които българското председателство е работило през 6-те месеца, са около 180. Не може да се каже точно колко са наследени и колко са нови, т.е. представени от ЕК от януари 2018 г. насам – това е въпрос на сложна сметка. Защото някои справки отчитат законодателния пакет като едно цяло, други – като брой отделни досиета в него, трети отчитат само законодателството по обикновената законодателна процедура, четвърти не включват актове като заключения на Съвета, а само регламенти, директиви и решения. Но сами по себе си 180 законодателни инициативи са много голям обем законодателство, включително в сравнение с други председателства.

Има и едно друго предизвикателство, което рядко се отчита: в последните 2 – 3 години ЕК излезе с огромен обем законодателни предложения поради редица причини: икономическите промени; цифровата революция; проблемите на киберсигурността и традиционната сигурност; също и в социалната сфера – предвид нарастващата мобилност; промените в климата и много други предизвикателства, на които ЕС трябва да намери отговор. В резултат налице е огромен натиск за напредък по драматично голям обем законодателство.

Оценката на председателството следва да отчита и предизвикателствата в чисто координационен план – България е председателствала над 30 заседания на различните формати на Съвета на ЕС. Заседанията на работни групи и комитети в рамките на Съвета на ЕС (т.е. работните експертни нива под Корепер, които подготвят законодателния процес в Съвета) под българско председателство са над 1300.

Безспорно най-основателен ще е въпросът за броя приключили преговори. Трябва да се отчитат две неща:

а) брой приети т.нар. общи подходи на Съвета, т.е. позиции на Съвета по законодателни предложения като ключова стъпка, преди Съветът да може да пристъпи към тристранни преговори с Европейския парламент (ЕП) и с Европейската комисия (ЕК) по съответното досие. (Това е крайъгълен камък в процеса на преговори и затова е много съществено постижение – на практика означава мнозинството страни членки, дори – ако е възможно – всички единодушно да се обединят около компромисния текст, предложен от председателството);

б) брой финализирани преговори с ЕП и ЕК, тоест триалозите, по които по време на председателството участниците са си стиснали финално ръцете по текста.
Но и двете бройки ще са ясни чак след края на протичащите и през последната седмица преговори“.

За да се влезе в същината на конкретните проблеми, да видим какво се казва на сайта на Европейския съвет за поне едно от тези постижения:

Съобщението от 25 май т.г. посочва, че в изпълнението на стратегията на ЕК до края на 2018-а да се завърши изграждането на Банковия съюз, под българското председателство Съветът на ЕС е постигнал съгласие по Банковия пакет за намаляване на рисковете в банковия сектор на ЕС. Този пакет включва две директиви – Директива 2013/36/ЕС и Директива 2014/59/ЕС, и два регламента – Регламент (ЕС) № 575/2013и Регламент (ЕС) № 806/2014), променящи правилата, по които функционират банките. Този Банков пакет ще направи по-малко вероятно възникването на финансови кризи, тъй като предвижда страните членки да са взели вътрешни мерки за намаляване на риска и така да избягват възможността за пренасянето му към целия ЕС. Още по-важно е, че договореното не само отваря врата за преговорите с ЕП, но и отвежда към следващ напредък и по останалите елементи за завършване на Банковия съюз.

Всичко това може би не изглежда външно атрактивно. Обаче е изключително важно за успеха на евроинтеграцията…

Но и Балъков не бе Стоичков. Което не му попречи да направи изключително успешна кариера в европейския футбол…

И да не забравяме основния ни успех – колкото по-стабилна е перспективата за членство в ЕС на страните от Западните Балкани, толкова по-пряко ние се отместваме към „центъра на терена“ на обединяваща се Европа!

Текстът е публикуван в брой 26 /2018 г. на списание "Икономист" от 29 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit