"Белене" в девет стъпки

Енергийните консуматори могат да заменят държавата за гарантираното изкупуване на ток от новата АЕЦ, но неизвестните пред тях са твърде много

ЗА ПРЪВ ПЪТ: Миноритарни акционери в бъдещата централа могат да бъдат фирми - големи енергийни консуматори
С процедура в 9 етапа трябва да бъде избран стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, реши правителството на 7 ноември. Решението трябва да бъде одобрено и от парламента. Новото в сегашния римейк на „втора атомна“ е възможността за участие в него на големи енергийни консуматори от страната и чужбина. Предвижда се, при желание от тяхна страна те да могат да бъдат миноритарни акционери или да сключват дългосрочни договори за покупка на електроенергия от бъдещата централа. С тях обаче не са водени разговори, казаха и от енергийното ведомство, и от предприятията.

Последните действия на правителството в търсене на стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене“ не са детайлизирани все още, но това, което се знае, е, че той трябва да вложи не по-малко от 10 млрд. евро, като не трябва да получава държавни гаранции под каквато и да е форма. Според енергийния експерт от Института за пазарна икономика Калоян Стайков включването на енергийните консуматори в процеса е опит за осигуряване на някакъв вид гаранции, но от бизнеса – дали чрез миноритарни дялове, или с договори за изкупуване. „По този начин централата ще си гарантира част от паричните потоци, а останалото явно ще дойде от продажбите на пазара“, обяснява той. Стайков веднага уточнява, че към момента е много трудно да се прогнозира доколко успешен би бил такъв сценарий, защото липсват основни данни – каква част от тока ще се изнася, каква част ще е за вътрешния пазар, по какви цени и на каква база.

Възможностите
Самите големи потребители в миналото са предлагали варианти за договори за изкупуване на електроенергия още през 2004 година, когато АЕЦ „Козлодуй“ излезе на свободния пазар. „Принципно такова участие за нас е важно и може да бъде изгодно, защото предприятията, които представляваме, консумират енергия в огромни количества и по 24 часа в денонощието“, каза пред „Икономист“ по този повод Константин Делисивков, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Той допълва, че от страна на консуматорите са предлагани и специфични формули за определяне на цената на електроенергията, които вероятно ще се обсъждат и сега, когато процесът се избистри. „По правило методиките са обвързани с кошница от цени, в която водещо място заема цената на крайната ни продукция, когато тя е борсова“, поясни той. За членовете на БФИЕК въпросът е важен, защото електроенергията представлява между 20 и 60 на сто от крайната цена на продукцията им. Това важи с особена сила, когато става въпрос за метали и метални изделия. „При тренд на възходящи борсови цени на оловото и другите метали ние бихме могли да плащаме по-висока цена за електроенергията, но когато трендът е обратен – не. По този начин бихме гарантирали за себе си адекватни цени, а за енергийния производител – заетост и пазар“, обясни Делисивков.



Що се отнася до евентуалното придобиване на миноритарни дялове от бъдещата АЕЦ, към момента има твърде много въпросителни, за да може да се каже дали ще е изгодно за крайните консуматори. „Не е ясно какво точно ни се предлага, на каква база ще се формират за нас цените на електроенергията от новата централа, какви ще са цените до влизането ѝ в експлоатация, с какъв микс ще се конкурират те, когато новата мощност започне работа – с цените на АЕЦ „Козлодуй“, с цените на ВЕИ-централите, на термичните централи или на газови? Цената на емисиите също ще бъде част от уравнението. Освен това трябва да имаме предвид, че съществуват и разходи по обезпечаването на централата, включително и след излизането ѝ от експлоатация. На какъв принцип ще бъдат разпределени те?“, изрежда Константин Делисивков. Той смята, че преди да се види тази конкретика, не е възможно потенциалното участие да се оцени положително или отрицателно.

Какъв е пътят
Според правителствения план в момента се извършва оценка на съществуващото оборудване на площадката на АЕЦ „Белене“, което трябва да бъде апортирано в проектната компания. След това активите ще бъдат отделени в нова компания, която ще разпрати предложението до потенциални стратегически инвеститори, включително и към такива, които досега не са заявили интерес. Тя ще уведоми конструктора на проекта „Атомостройекспорт/Росатом“ и ще изпрати писма до големи енергийни консуматори в страната и региона, които биха проявили интерес към участие в проекта. След това поканените ще трябва да подадат заявления за участие, на чиято база ще се изготви кратък списък от тези кандидати, които ще бъдат поканени да представят обвързваща оферта за изграждането на проекта „Белене“. Офертите трябва да включват правна организация, визия за развитието на проекта и финансов модел. Ще последва етап на преговори и ако те са успешни, ще се пристъпи към подписване на акционерно споразумение. Ако всичките 9 етапа бъдат преодолени, то до една година ще има структурирана проектна компания, която да започне да работи по финансирането, смята енергийният министър Теменужка Петкова.
Черна гора „с интерес“
На 8 ноември енергийният министър Теменужка Петкова се срещна с посланика на Черна гора у нас Снежана Радович и покани страната за участие в проекта. Това би могло да се реализира с включване в капитала на проектната компания или чрез договори за изкупуване на електрическа енергия. Посланикът на Черна гора у нас заяви, че Подгорица проявява интерес към участие в проекта с миноритарен дял.

Очакванията
Калоян Стайков смята, че самото предложение за процедурата звучи повече от разумно и добре планирано, но не е убеден, че посоченият от Петкова срок от 12 месеца ще е достатъчен, за да бъдат изпълнени всички посочени стъпки. Според икономическия анализатор Евгени Кънев АЕЦ „Белене“ няма как да бъде изградена без държавни гаранции за изкупуване на тока от него, а обявената от правителството процедура най-вероятно ще завърши с поредното прекратяване на проекта. „Който и да е инвеститор, за да вложи 10 милиарда, използва банки. Няма банка на света, която на пазарен принцип да даде такъв кредит без яснота как ще бъде изкупуван токът впоследствие. Това може да е само суверенен фонд, каквито има в Арабския свят и Русия, но там целите не са пазарни“, заяви пред БНР Кънев. Той насочва вниманието и към противоречие, пораждано от възможността енергийните потребители да са акционери в бъдещото дружество, тъй като, от една страна, те като собственици ще трябва да се стремят към пазарна възвръщаемост на инвестицията, а като консуматори ще искат да купуват ток на подпазарна цена. По думите на Кънев никоя частна или държавна компания не може да се ангажира да купува ток от „Белене“ 30 години, колкото е един от прогнозираните срокове за изплащане на инвестицията.

Предложението звучи добре и пазарно, но не е изпълнимо, обобщи пред „Икономист“ Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. „Това е така, защото цената на тока от централата ще е много висока и неизгодна за предприятията, които сега се канят като акционери в нея. Затова смятам, че в крайна сметка ще се стигне до модела „Пакш“ в Унгария, при която има държавен заем чрез „Росатом“, прогнозира той.

Текстът е публикуван в брой 46/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit