Новият здравен модел – въпроси без отговори

Застрахователите питат какво ще влиза в основния пакет на здравните услуги, а експерти предупреждават, че здравето ще се оскъпи още повече заради нови административни разходи

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 19 July 2019 08:40 >
Новият здравен модел – въпроси без отговори
Намерения: Здравният министър Кирил Ананиев обяви, че ще има втори кръг разговори за новия здравноосигурителен модел

Много въпроси с отложени отговори. Това представлява новият здравен модел на Кирил Ананиев, който предвижда демонополизиране на Здравната каса при запазване на вноската за здраве от 8%. Намерението на Ананиев да вкара ред в здравния сектор у нас чрез въвеждане на конкуренция няма да се осъществи веднага, а след години. Вероятно през 2021 г., защото в предизборната програма на ГЕРБ е записано, че до края на мандата на това управление трябва да има повече от една здравна каса.

"Това е само една концепция, в която няма разчети кое колко струва", презастрахова се от крайни срокове Ананиев и обеща цифри и разчети едва в края на тази година. Тогава ще е ясно какво точно ще включва основният пакет от медицински услуги, които пациентите ще получават срещу вноската си за здраве и какво ще трябва да доплащат на частните здравни фондове.

Концепцията за демонополизация на НЗОК беше посрещната с известна умора от страна на заинтересованите страни – лекари, пациенти, застрахователи, защото още миналата година Ананиев излезе публично с две предложения за нов здравен модел – демонополизация на касата и тристълбов модел на осигуряване.

Тогава той свика работни групи, които трябваше да изберат един от двата варианта, но пак поради липсата на разчети кое колко струва, становищата на групите се разминаваха. Към днешна дата Ананиев даде да се разбере, че все пак е избрал демонополизацията. "Това е скелет на модела", образно определи идеите си министърът. Официалната презентация се различава от презентацията, която предварително изтече в медиите, по цифрата, която се изисква за лиценз на нов застрахователен фонд.

Вместо 1 млн. души изискването е фондовете да имат поне 500 хил. души, записани в тях. Има изискване към фондовете и къде да инвестират печалбите си. "Тази концепция съдържа много неясноти. Освен че не е ясно какво включва основният пакет от дейности, не е ясно как държавата ще казва на частните дружества за какво да си харчат печалбата", коментира пред "Икономист" Кирил Бошов, член на УС на Асоциацията на застрахователите у нас. Той допълни, че не е ясно защо се изисква да се лицензират наново застрахователни фондове, които вече имат опит с доброволното здравно осигуряване. Според него е логично да се стъпи на техния опит и те да отговорят на допълнителни условия, но не и наново да се стартира процедурата по получаване на лиценз.

Концепция като скелет
Според модела на Ананиев вноските ще си останат 8% и ще се събират от НАП, като за всеки гражданин на фондовете ще се превежда осреднена сума. Моделът остава солидарен за здравноосигурените граждани, а НЗОК ще има конкуренция в лицето на новите здравни фондове, за които има изискване да покриват цялата страна. Застрахователите нямат право да си подбират клиентите по никакъв признак, което означава, че не могат да връщат тежко болни и пенсионери. Предвидено е да заделят определена сума за Гаранционен фонд, който при евентуален фалит да може да осигури медицинските грижи на пациентите за три месеца. В концепцията е записано, че новият модел ще влезе в сила, когато поне един от застрахователните фондове набере нужните 500 000 души. Според Кирил Ананиев с този вариант на здравеопазване гражданите ще имат право на избор кой фонд да управлява парите им и в коя болница да се лекуват. Конкуренцията пък ще подобри контрола в системата. Във варианта на Ананиев МЗ и съсловните организации ще договарят основния пакет, в който ще влизат дейностите, които ще се покриват от задължителната здравна вноска.


Цените в него обаче ще се договарят между фондовете и изпълнителите на медицинска помощ – болници, ДКЦ и лекари. Отстъпките за лекарствата и медицинските изделия също ще се договарят между фондовете и фирмите. За някои дейности МЗ ще може да определя пределни цени, съгласувано със съсловните организации. За дейностите, които са извън основния пакет, гражданите ще могат да избират дали да си доплащат на ръка в болницата, или да се застраховат допълнително за тях в някой от фондовете или в НЗОК. Хората, които не са направили избор, ще останат осигурени в НЗОК или ще бъдат служебно разпределени към някой от частните фондове. На здравните фондове ще се позволяват административни разходи в размер до 3% от приходите. Фондовете ще могат да формират и печалба при ефективност. Според Ананиев обаче печалбата ще се преразпределя така, че да остане в здравната система. В концепцията е записано също, че МЗ ще отговаря за регистриране и лицензиране на лечебните заведения, ще определя медицинските стандарти, ще провежда търгове за лекарства и медицински изделия. Осигурените ще могат да сменят фонда си веднъж годишно. "Политиката по договарянето на цени извън основния пакет съществува във всяка една държава, на чийто пазар оперират частни фондове.

Логиката зад това фондовете да договарят цени, цели да даде дискреция върху избирането на най-разходоефективна терапия и лечение на пациентите, както и допълнителни услуги от страна на болничното заведение. За да се случи това обаче, е нужно всяка една (държавна, общинска и частна) болница да публикува своите цени, за да се осъществи реална ценова конкуренция. Опасността от подобен тип действие е създаване на регионални монополи от страна на застрахователните фондове и определени болници", коментира пред "Икономист" Аркади Шарков, здравен експерт от ЕКИП. Според Калоян Стайков от ИПИ този модел не създава равнопоставеност между частните фондове и НЗОК, която има много по-голям ресурс от бюджета. "Представете си, че в НЗОК има записани 6 млн. граждани, а в даден фонд 1 млн. души. Касата ще договаря на едни цени услугите с болниците, докато фондовете на други. Освен това частните фондове могат да фалират, докато касата – не", заяви пред "Икономист" Стайков.

"Това не е окончателният вариант за реформа, ще се съобразя със забележките по модела", заяви Ананиев. И обеща да отговори на въпросите, свързани с набирането на здравните вноски. Проблем е кой плаща вноски у нас и кой не. От здравни вноски у нас се събират 4.2 млрд. лева. Разбивката сочи, че от тях 1.4 млрд. лв. представляват трансфер от държавата за осигуряваните от нея пенсионери, деца, студенти, безработни и др. и че тя не внася 8%, а по-малко. Според Ананиев въпросът колко да внася държавата за тези лица ще е обект на дискусия около бюджета за 2020 година.

Критиките
Новият здравен модел беше разкритикуван от различни пациентски организации от БЛС, от синдикатите и дори от шефа на НЗОК Дечо Дечев. Според Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", се създава нов бизнес за частни играчи, който със сигурност ще оскъпи модела. Според президента на КНСБ Пламен Димитров пък условията към частните застрахователи са такива, сякаш от тях се очаква да бъдат филантропи. "Няма частно дружество, което да не се стреми да работи на печалба, и в това няма нищо лошо", каза Димитров. "Трябва отсега да е ясно, че в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента, тъй като трябва да се заделят пари за Националния гаранционен фонд", заяви Мими Виткова, шеф на Асоциацията на доброволните здравни фондове. Според Иван Мерджанов, шеф на Българския лекарски съюз, е недопустимо болниците да договарят цени съвместно с фондовете, при положение че има съсловни организации. Георги Михайлов от БСП пък заяви, че въпросът за основния пакет е важен, защото в момента в него са включени няколко хиляди заболявания и само 3 – 4 са извън него. За новия здравен модел на Ананиев се обявиха обаче от ДПС, като депутатът Хасан Адемов заяви, че това е идея на партията му от 15 години насам. А от ГЕРБ обещаха, че новият здравен модел ще влезе в парламента едва когато по него има обществен консенсус.

Текстът е публикуван в брой 28/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ