Бюджетен излишък за сметка на растежа

Липсата на правителствени капиталови инвестиции е основната причина за огромното превишение на приходите над разходите

iconomist
iconomist / 21 June 2019 12:38 >
Бюджетен излишък за сметка на растежа
Юлиан Войнов

Както в предишни години, така и през тази изпълнението на бюджета започна много силно през първите месеци. Приходите и помощите са 15,176 млрд. лв., или 34.6% от годишната програма, което е преизпълнение от 557,2 млн. лв., или с 1,3% над очакваното. Подобно преизпълнение се наблюдаваше и в началото на 2018 г.

Основната заслуга е на събираемостта на неданъчните приходи, които надхвърлят очакванията с 239,9 млн. лв., или с 3,6%. Много добра събираемост се отчита и при ДДС, който е с голям дял в данъчната структура – преизпълнение със 188,1 млн. лв., или 1,7% над прогнозата. Най-сериозното превишение обаче е през януари, във връзка с големите държавни и частни разходи в края на миналата година, и намалява с времето. Същевременно събираемостта на акцизите и митата е по-ниска от очакваното, като изоставането се ускорява с времето.

Сериозна роля за преизпълнението играе и събираемостта на корпоративните данъци, които надхвърлят прогнозата със 7%, или 188 млн. лв. Това обаче е близо два пъти по-ниско спрямо преизпълнението за същия период на 2018 г. Същият тренд се наблюдава при приходите от ДДФЛ, чието преизпълнение е с 1,7%, или с 64,6 млн. лв. спрямо прогнозата, и отново е над два пъти по-ниско спрямо миналата година.

Забавяне спрямо бюджетната прогноза има при приходите от социално и здравно осигуряване, където са събрани 119,1 млн. лв. по-малко (-1,1% от прогнозата), както и при помощите и даренията, които са по-малко със 132,3 млн. лв., или с 4,9%.

Ако този тренд се запази до края на годината, ще станем свидетели на следните процеси:

• Преките данъци ще бъдат много близо до заложените в бюджетната прогноза, с тенденция към минимално неизпълнение.

• Косвените данъци също ще бъдат много близо до прогнозата, с лека тенденция към преизпълнение заради по-добрата събираемост на ДДС и митните сборове предвид очакваното ускоряване на вноса. Приходите от акцизи най-вероятно няма да достигнат заложеното, основно заради по-ниската цена на петрола.

• Изоставането на вноските за социално и здравно осигуряване най-вероятно ще се обърне и в следващите месеци те ще отбележат минимално преизпълнение, като резултат от увеличените по административен път доходи на определени групи от населението.

• Неданъчните приходи ще отчетат сериозно преизпълнение, чийто размер ще зависи от развитието на процедурата за концесия на летище София.

• И накрая, приходите от помощи и дарения най-вероятно няма да бъдат изпълнени, въпреки че ще надминат постигнатото през 2018 г. като процент спрямо прогнозата.

На тази база може да се прогнозира, че в края на 2019 г. приходите по Консолидираната фискална програма ще бъдат преизпълнени с около 800 млн. лв., или 0,7% от БВП – значително по-малко от преизпълнението през миналата година.

За разлика от приходите бюджетните разходи изостават, и то значително, от заложеното във фискалната програма. Разходите и трансферите са за 12,476 млрд. лв., или 28,1% от годишния разчет, като в сравнение с април 2018 г. са нараснали със 7,1%, или с 824,8 млн. лева. Въпреки това неизпълнението спрямо годишната програма е в размер на 2,342 млрд. лв.

Вижда се ясно, че основната причина за огромния бюджетен излишък за първите четири месеца от годината е неизпълнението на разходите.

Без никаква изненада това изоставане се дължи в значителна степен на неизпълнението на капиталовите разходи на правителството, свързани основно с бавното усвояване на европейските фондове (с 21,6 % от прогнозното). Неизпълнението на текущите разходи в номинален аспект също е сериозно, но като относително представяне е малко под 4% от прогнозното. Малко вероятно е това изоставане да бъде наваксано до края на годината и по-скоро ще сме свидетели на неизпълнение на капиталовите разходи за поредна година. Невъзможността на правителството да ускори усвояването на европейските фондове най-вероятно ще доведе до повторение на заделянето на излишъците в специални сметки за покриване на бъдещи разходи (както се случи в края на 2018 г. с 1,3 млрд. лв. за автомагистрала „Хемус“, бел. ред.).

Цифрите дотук показват, че няма риск за неизпълнение на бюджета. Напротив, най-вероятно през годината ще се натрупа допълнителен излишък от 1,3 – 1,4 млрд. лв., затова няма да е неочаквано, ако правителството реши да увеличи някои от разходите, поддавайки се на популистки натиск в изборната година, или да намали някои данъци, каквито предложения избуяха напоследък. Но дори да не създават опасност пред бюджета в момента, подобни популистки действия ще имат негативни бъдещи последствия, които ще се усетят след смяната на икономическия цикъл.

Най-значителният риск от тази бюджетна политика остава забавянето на икономическия растеж под темповете, които публичните инвестиции позволяват да се постигнат. По-ниският от прогнозирания в бюджетната макрорамка растеж вече е основен сценарий и въпросът е колко по-малък ще е и дали изобщо ще надхвърли 3%. По-ниският темп на растеж обаче пречи на устойчивото нарастване на доходите и конвергенцията им към средните за ЕС, а оттам и на ограничаване на механичната миграция от страната.

Макроикономически предизвикателства
Всичко това е съчетано с макроикономическите рискове и дисбаланси, пред които е изправена българската икономика, и които бяха отбелязани и в последния доклад на Европейската комисия.

От статистическите данни за първите месеци на годината се вижда, че изпълнението на инвестициите е драстично по-слабо и само на тази база очакваният растеж от 3.4% е почти недостижим. Същевременно високият ръст на износа за първите три месеца е много малко вероятно да продължи и през останалите месеци, предвид случилото се през 2018 г. и забавящата се световна и европейска икономика, и то най-вече икономиките на основните търговски партньори на България. В последните си макроикономически прогнози ЕК непрекъснато понижава очакванията си за ръста на държавите членки, като ревизията надолу е най-голяма за Германия и Италия, след тази на Швеция. А износът към тези две държави формира около една четвърт от общия износ на България и около една трета от този към еврозоната.

От друга страна, изоставането в растежа на вноса в началото на годината със сигурност ще бъде компенсирано в следващите месеци поради все по-голямата обвързаност на България в световните вериги за доставки и заради засилването на търсенето в резултат от ръста на доходите. Затова прогнозите са ръстът на вноса значително да изпревари този на износа, а очакваното увеличение на вътрешното търсене няма да може да компенсира драстичното изоставане на инвестициите. Така кумулативният ефект ще се изрази в по-сериозно забавяне на икономическия растеж до стойности около и под 3% към края на годината.


Текстът е публикуван в брой 24 /2019 г. на списание "Икономист" от 21 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ