Отлагане или почти отказ от съкращения

Бизнесът е разочарован, че не може да попълни недостига си на кадри с уволнени чиновници

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 28 January 2019 10:26 >
Отлагане или почти отказ от съкращения
Източник: БТА
Разочарование: Работодателите се надяваха да позакърпят кадровия дефицит в частния сектор със съкратени държавни служители. На снимката (от ляво надясно) Васил Велев - председател на АИКБ, Радосвет Радев - председател на БСК, Цветан Симеонов - председател на БТПП, и Евгени Иванов – изпълнителен директор на КРИБ



Идеята на бизнеса да попълни недостига си на работна ръка със съкратени чиновници е на път да катастрофира. Не съкращения, а нови назначения искат част от министерствата, които вицепремиерът Томислав Дончев призова през декември 2018 г. сами да предложат как да свият състава си. От отговорите на пресцентровете на ведомствата до „Икономист“ става ясно, че мисията „съкращение“ се отлага не защото министерствата не искат, а защото кадри не достигат и непрекъснато се възлагат нови функции на оптимизирана вече администрация. Затова съкращаването на структури или аутсорсването на дейности можело да стане само след цялостен анализ.

На практика плановете на министерствата за съкращения временно се отлагат, което вероятно ще разочарова работодателите, които държат да попълнят кадровия си недостиг именно с уволнени чиновници. „Ние искаме правителството да спази обещанията си за съкращения, защото тези кадри са квалифицирани и ще си намерят работа в частния сектор“, коментираха и във вторник от работодателските организации.

Колко голям е проблемът
Експерти, с които „Икономист“ разговаря, заявиха, че от осем години администрацията е в своеобразен борд и назначенията в нея стават по строги правила. От години числеността на държавната администрация не се увеличава, а постоянно намалява, което се вижда и от данните на НСИ. В момента в централната администрация работят 57 333 души, в специализираните териториални администрации – 6 727, в областните – 1 114, в общинските – 34210. В МВР са заети 49 838 души, а в администрацията на МО – 831. „България далеч не е сред страните с най-голяма администрация“, коментира ресорният вицепремиер Томислав Дончев. Данните на Евростат потвърждават, че с най-голям брой държавни служители са Швеция, Дания, Финландия, Португалия, Естония, Литва, Франция и Унгария.

Баланси: Вицепремиерът Томислав Дончев през март трябва да сглоби цялостната картина на кадровия ресурс на държавната администрация
„Срокът, в който администрациите трябваше да предоставят предложения за оптимизация на числеността и функциите, изтече на 11 януари. Към 18 януари две министерства не са предоставили информация, но предварителните данни са, че е предложено намаление на числеността на администрацията с над 1600 щатни бройки“, коментираха пред „Икономист“ от кабинета на Томислав Дончев. По-голямата част от тези 1600 бройки ще дойдат от преструктуриране на „Агенцията за борба с градушките”, които стават държавно предприятие, съобщиха от МЗХ. От кабинета на Дончев уточниха, че предложенията на министерствата все още се преглеждат и систематизират, поради което не може да бъде предоставена обобщена информация за броя на административните структури, които се предлага да бъдат оптимизирани. Цялостна картина на оптимизацията щяло да има през март, когато ще е налице и актуализирана методология за провеждане на функционален анализ, с нови инструменти за оценка на секторни и хоризонтални политики. „Използването на новата методология ще позволи да се идентифицират институции с припокриващи се функции в даден сектор на управлението и да се формулират предложения за закриване, сливане или преобразуване“, казват от кабинета на Дончев.

Какво казват министерствата
„Припомняме, че ние нямаме териториални структури с обща администрация. Министерството отдавна не разполага с почивни станции, респективно управители на комплекси, готвачи, сервитьори и други неприсъщи дейности и длъжности. По-нататъшното намаляване на администрацията би довело до невъзможност за качествено изпълнение на икономическите приоритети на правителството за 2019 г.“, се казва в отговор на Министерството на икономиката до „Икономист“. Числеността на министерството, заедно с десетте второстепенни разпоредители с бюджет към него, е 1890 души и всички структури били оптимизирани и работели максимално натоварено. Но допълнително щели да се анализират законодателните възможности за преструктуриране, включително на второстепенните разпоредители, и възможностите за реално съкращение чрез извеждане на структури извън бюджетното финансиране. Такива са например Институтът по метрология, Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“ и Патентното ведомство, чиито функции и дейности в последните години изключително много се увеличили като обем и се стигало до забавяне на услугите поради недостатъчна численост на персонала.

Да работят ли пенсионерите
Омбудсманът Мая Манолова атакува пред Конституционния съд забраната пенсионери да заемат държавна служба, а заедно с това – задължението да бъдат уволнени всички пенсионери, които са държавни служители към момента на влизане в сила на закона.  Промяната в Закона за държавния служител беше въведена с преходни разпоредби в Закона за държавния бюджет за 2019 г. – без обществено обсъждане и без разчети за въздействието ѝ. По данни, подадени от администрациите в информационната система на Доклада за състоянието на администрацията (актуални към 31 декември 2017 г.), броят на пенсионираните служители и служителите, придобили право на пенсия, но продължаващи да работят в държавната администрация, е 6382, или 4,9% от реално заетите служители. Данни, валидни към 31.12.2018 г., ще са налични след предоставянето им от администрациите до края на февруари тази година, когато изтича срокът за попълването им в системата. 
На въпрос какво следва от тази жалба, от кабинета на вицепремиера Дончев отговориха, че съгласно чл. 54, ал. 1, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс административният орган спира производството по издаване на индивидуален административен акт, „когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон“. Отделните администрации сами ще решават дали да изпълнят изискването на Закона за държавния служител, или да изчакат произнасянето на Конституционния съд.
От Министерството на правосъдието също констатират недостиг на кадри. „Недостатъчният брой на служителите в местата за лишаване от свобода постоянно е обект на коментари от страна на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказания (КПИ), омбудсмана, Българския хелзинкски комитет и Инспектората към министъра на правосъдието. В докладите от посещенията на КПИ неизменно се констатира, че персоналът в затворите и арестите е недостатъчен, и се препоръчва да предприемем мерки за увеличаване броя на служителите там“, се казва в отговора на правосъдното ведомство. Намаляването на този етап на числеността на охранителния състав на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и на Главна дирекция „Охрана“ щяло да доведе, от една страна, до закриването на важни в охранително отношение постове, а от друга – до надвишаване регламентираното работно време и невъзможност за ползване на законоустановените отпуски. И „като краен резултат това би застрашило сигурността и безопасността в местата за лишаване от свобода и охраната на съдебните сгради, магистратите и гражданите“. Иначе сега в министерството се реализирали редица проекти, които ангажирали голям човешки и времеви ресурс. А тепърва предстояло и да се предприемат действия за изпълнение на отделните мерки по специфичните цели в Пътната карта по Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Това включвало и изменението на редица нормативни актове, имащи отношение към дейността на съдебната система и попадащи в компетентността на министъра на правосъдието.
От Министерството на отбраната също искат време за анализ. „С решение от 9 януари 2019 г. Министерският съвет стартира процедурата по извършване на Стратегически преглед на сигурността и отбраната и Преглед на отбраната като неразривна част от него. В процеса на Прегледа на отбраната ще бъдат разгледани всички допустими варианти и сценарии за промяна на организационната структура, отговорностите на отделните нива на командната верига и мисиите на въоръжените сили. В рамките на този процес ще бъде извършена и оценка на всички структури на пряко подчинение на министъра на отбраната с възможност за оптимизиране на административната система на Министерството на отбраната“, се казва в отговор на военното ведомство до „Икономист“.

Текстът е публикуван в брой 4 /2019 г. на списание "Икономист" от 25 януари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ