Мутри и бухалки

iconomist
iconomist / 22 May 2020 18:00 >
 Мутри и бухалки
Димитър Шумналиев

България не е правова държава, управлява се от хунта в момента, заяви бизнесменът Васил Божков от скромния си апартамент в Дубай. Мутрите и бухалките пак работят.

За младите ще припомним какво създаваха мутрите с бухалките. Те се появиха след изгрева на демокрацията. Когато тя избухна, по израза на проф. Михаил Неделчев, държавността беше в колапс, армията умираше, милицията колабираше. Бившите спортисти ставаха застрахователи, милиционерите – борци. Всички воюваха за новия правов ред не със закони, които бързо заспаха, а с бухалки. Например влиза в кварталното магазинче певец на демокрацията с дебел врат и принуждава собственика да се застрахова в неговата фирма. Магазинерът чупи пръсти: ма, вчера се застраховах в друга фирма, не щем при вас. На, ето ми полицата. В подобни случаи не влизат аргументи, влизат бухалките. За да просъществува, магазинчето се застрахова – доброволно! – в още няколко бригади. Така получава мир и покровителство.

Бухалките отидоха на високо равнище, приватизацията отне от държавата и предаде в частна собственост заводи, комплекси, кооперативи. Авиокомпания „Балкан“ бе продадена на израелския тарикат Гад Зееви за жълти стотинки, а знакови сгради в София чрез дружество „Софийски имоти“ попаднаха във владение на явни и полуявни мутренски образувания. Столицата и досега воюва да си върне къпалня „Република“, грабната от известен бос на чистотата, Летния театър, свърталище на клошари, територии в Борисовата градина, раздадени на тъмно и полутъмно на близки мутренски бригади. 

Бухалките сцепиха съдебната система, бивш главен прокурор подписваше бланки за арест без попълнени имена, разрухата стана част от надеждата. Скачащите по площадите бързо осъзнаха, че са барутно месо. Зад митингите, в тихите прислои на новото време тарикатите не трупаха лозунги, а пари, крадяха държавната баница и тихо и полека се превърнаха в олигарси. Мутрите поеха властта.

Времето на прехода е илюстрирано с хиляди покъртителни набези над държавата, правото, морала. Присъдите се изпълняваха от участниците в битката. Конкуренцията масово се избиваше и масово липсваха конкретни извършители. Знакови фигури бяха разстрелвани по кръстовища, барове, дискотеки или в луксозните си мерцедеси. Така мутрите раздаваха онази справедливост, която държавата не успяваше. 

Васил Божков ни върна към онези времена с убеждението, че изговаря присъди. Само че няма над кого. Хазартният му бизнес е бил в информационното обкръжение на финансовия министър Горанов, който призна, че се познава с говорителя от Дубай и неведнъж са обсъждали лотарийните му иновации. На 29 октомври 2014 г. Георги Кадиев внася предложение за промяна в закона, в която се препоръчва разлика от 20 на сто в разни вземания, бая неясна материя, отхвърлена от парламента. На 26 ноември Менда Стоянова внася същия закон, като призовава за по-ясно събиране на такси и комисиони, с което казусът става още по-заплетен и още по-неизгоден за Васил Божков. Тогава той призова главния прокурор Иван Гешев да се въведе в случая и да предизвика корекции. „Ако не, значи е бухалка!“, възкликна собственикът на „Нове холдинг“. 

Така бухалката отново актуализира същността и природното си предназначение. Няма власт без бухалки.

Както няма хунта без жертви. Според ранното значение на думата „хунта“ тя е събрание. Нещо като колективен орган на идеи и действия. По-късно се сдобива с мрак и нощни хайки. Тя съществува, защото издига самооправдателни цели. И съсича съмняващите се. Хунтата е и гигантски разузнавателен център. Нейните октоподи държат жертвите си, защото разполагат с информация. Служителите им знаят две и двеста. Ала – внимание! Васил Божков знае повече от двеста.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ