Коронавирусно гасене на пожари

Кризите се използват за засилване на спиралата, която ги причинява

Чавдар Найденов
Чавдар Найденов / 22 May 2020 17:16 >
Коронавирусно гасене на пожари
Източник: БТА
Дали завръщането на епидемично отложената консумация няма да се окаже преждевременно?
Сякаш беше вчера, когато още гасяхме едни пожари, предизвикани от бездържавието, като палехме други. Фактът, че неизвестен стопански субект е източил питейното водохранилище на цял областен град (Перник), се забрави и прости, защото узнахме, че чак от Западна Европа се внасят огромни количества градски и индустриални отпадъци, за да се горят и заравят къде ли не. Но как да се сърди човек и на това, докато следи пикантния развой на делото за една къща в Барселона. Кое по-напред? И така, докато да дойде ред най-големият хазартен бос да избере свободата в Дубай, внезапно положението стана международно. 

От най-свещени места, чиито имена човек изрича с придихание, долетяха вести за безхаберие, каквото сме свикнали обикновено да наричаме българско. Да си спомним. От началото на века има поне 5 случая на прескачане на вируси от животни към хора. Съответно СЗО вече близо 20 години препоръчва страните да създадат мобилизационни планове, да държат в готовност адекватен брой специалисти, средства, запаси – легла за интензивни грижи, предпазни средства, материали и мощности за производство на тестове и медикаменти, апарати за командно дишане. И когато настъпи часът Хикс, се оказа, че повечето богати страни, числящи се към Запада, са се освободили от „излишен“ капацитет. При това са употребили целия месец аванс, който имаха (между 20 януари, когато Китай съобщи за заразяване между хора, до 21 февруари, когато за първи път бяха потвърдени 16 случая в Ломбардия), за да сочат клипчетата от Ухан и да коментират подигравателно „този маоизъм“. Много скоро ролите се обърнаха и в Северна Италия и Букурещ прибягнаха до същите крайни ограничения, но с по-лоша защита на медиците. Разбираемо, Китай напоследък е издигнат в ранг на геополитически опонент, и значи злорадството е похвален сантимент – но покрай удоволствието не беше зле  да се погрижат поне за здравето на собственото население. За техен срам сега отличниците са в Далечния изток – Япония, Южна Корея, Филипините, Тайланд, Индонезия, Виетнам. И разбира се, същият този Китай. 

Идеологическият ретуш на новините замазва чертите на едно ново статукво. Затова нека по-добре да сравняваме не с Китай, а с капиталистическа, голяма и богата страна – Япония. Към момента на писане на този текст заразените там са само 129 на милион! Същият показател на Запад е на цял порядък по-висок. Испания – 6000 на милион (40 пъти повече), Белгия – 4800, САЩ – 4700, Италия – 3700, Великобритания – 3600, Франция – 2700… Няма смисъл да ровим за причини в японската или азиатската душевност или специфика. Защото англо-културните Австралия и Нова Зеландия също са на един порядък по-добре от Запада – 280 и 300 заразени на милион. Разликата е в дееспособността на държавите.

След като старите западни метрополии ни надбългариха, къде сме ние? У нас пандемията замрази текущите конфликти по два начина. При обща опасност народът неизбежно възлага надежда на човека на върха, кредитирайки го с доверие в аванс. Добър, лош – някой трябва да взема решения и да не се бави. Така че рейтингите не само на Борисов, но и на почти всички негови европейски колеги се вдигнаха още през април – Меркел и Конти над 70%, датският премиер Фредриксен скочи рекордно с 40% и достигна 79% , австрийският Курц достигна 77%. Съответно навсякъде се слегнаха рейтингите на техните главни противници – точно както стана у нас. Особено изгодно за Борисов е това, че населението сравнява по-лошите показатели в престижните западни страни с нашите и най-сетне вижда класация, в която не сме на дъното. Нищо че това важи за цяла Източна Европа, щом няма кой да му каже.

Само че цитираните високи стойности напомнят за доверието към Андрей Луканов и Петър Младенов през първата половина на 1990 г., т.е. предвещават бурни времена. 

Ставащото прекрасно се налага върху парадигмата на „шоковия капитализъм“. Нейният създател, канадската професорка Нейоми Клайн, показва с много примери, че най-силните играчи рядко изпускат възможност да използват кризите, за да завъртят още един оборот на спиралата, която ги причинява. В САЩ например републиканците от бедните „червени“ щати настройват собствения електорат срещу богатите „сини“ щати, използвайки завистта към нормално осигурени общински учители, шофьори, полицаи, огнеборци. В републиканските щати профсъюзите вече са изчезнали, а в демократическите колективно са договорили добри пенсионни планове. 

А у нас Владислав Горанов спести трици, като представи работещите без социални вноски като „маргинали“ (местен кодов евфемизъм за „цигани“), недостойни за парична помощ. Второ, помогна на депресията в икономиката, трето, подтикна преводачи, шофьори, строители и пр. да разнасят зараза, докато търсят работа. Строго и не особено умно. А ресторантьорите направиха протест със сто джипа и си измолиха 9% данък. Гасейки един пожар с друг, Борисов нека им докара (под конвой) клиенти, склонни да седят в салон, пълен с непознати хора, и да си обменят облачета вирусен материал.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ