Въоръжени с чувства

След Брекзит и Тръмп става все по-трудно да се прави политика напук на мнозинството дори когато става дума за НАТО

Бойко Василев
Бойко Василев / 21 February 2020 10:59 >
Въоръжени с чувства
Страх: Европейците не са готови да се бият с Русия, ако тя нападне тяхна съседна натовска страна
Залата беше пълна: българският политически елит посрещаше голяма звезда, канцлера на Германия Герхард Шрьодер. Ослепителната му усмивка на сериен чаровник огря присъстващите. Лекцията започна.

Традиционно разделени за Русия и Запада, българите чакаха любимата си мантра: Германия ни обича и ще направи всичко за нас. Шрьодер обаче имаше два други лайтмотива – Русия и Турция. С първото ядоса първата половина от публиката, с второто – втората.

Тази случка от далечната 2004 г., когато Западът ни беше драг, показва как историческите емоции изкривяват геополитическата преценка. Сякаш Германия ще се умили, защото сме губили две световни войни заедно.

Напротив, днес Берлин старателно избягва подобни алюзии. Залага на икономическата щедрост и миролюбието, отхвърля национализма. Справка – Меркел и имигрантската криза. За Германия е важна преди всичко Обединена Европа като цяло, после Русия (с газа), Турция (с гастарбайтерите), съседите от Вишеград и чак след това нейните ентусиазирани балкански исторически фенове, Хърватия и България. "За Германия Русия ще бъде изключително важна, винаги. Запомни го!", ми каза навремето един германски дипломат.

И наистина, двете континентални сили показват неочаквана близост. Германци градят модерна Русия, дори царската династия има немски корени, а гениалният Бисмарк внимава да не дразни мечката. Да, помним безжалостните касапници от Първата и Втората световна. Но не показват ли те колко жестоко могат да се сбият онези, които са били най-близки?

Спомних си всичко това, когато видях скорошното изследване на "Пю рисърч център", проведено в половината натовски страни.

Проучването засяга най-милото на НАТО, прословутия член 5: ако една членка бъде нападната, другите идват на помощ. Какво ще стане, пита "Пю", ако нападателят е Русия? За невъоръженото око резултатите са шокиращи. Цели 60% от германците (сравнени с 32% от нидерландците, 29% от американците и 34% от литовците) не са готови да воюват с Москва. По-въздържани са само гърците (63%), италианците (66%) и българите (69%). Въобще българите са на опашката на тази класация. Едва 12% от тях подкрепят военната опция при тези условия.

Само че нашето око е въоръжено и вижда какво стои зад числата. Германия не страда от липса на солидарност, а от излишък на миролюбие. Литва се бои от Русия, защото вижда себе си в ролята на евентуалната жертва. Преди 1989-а нидерландците бяха наричани "българите на НАТО", защото слушаха толкова САЩ, колкото българите – СССР. А колкото до българите: тук всичко е ясно. Те са воювали с Русия през Първата световна. Но днес никой не може да ги накара.

Жалко, че в изследването не участва Румъния. Може би щеше да се потвърди хипотезата, че на Балканите чувствата към Русия се променят от Изток към Запад. Колкото по-близо до Русия, толкова повече съмнения. Румънците са негативни, българите – разделени, сърбите – ентусиазирани русофили.

Изведнъж "Пю" сменя въпроса: дали САЩ биха защитили съюзник, ако го нападне Русия? И отговорите се променят. Всички са доста по-категорично "да". Колебаят се само Унгария, Чехия и Турция.

Пак няма защо да се изненадваме. Европа си остава гигант в икономиката и джудже в сигурността. Помните ли уплашения лондончанин в "Денят на трифидите" на фантаста Джон Уиндъм? Месоядните растения нападат града, а той пита: "Няма ли да дойдат американците?". Унгарците и чехите обаче са яли тази вечеря. Когато през 1956-а и 1968-а те въстанаха срещу Съветския съюз, "американците" не дойдоха. Колкото до Турция, тя се отдалечава от САЩ от 2003 г. Днес, по разни причини, най-големият американски съюзник на Балканите е Гърция.

Че има обяснения, има. Но те не отговарят на двата най-важни въпроса:

Как ще издържи един съюз, чиито членове имат различни, дори противоположни нагласи?

Трябва ли да обичаш една политика, за да работи?

Очевидно отговорът на първия въпрос следва от отговора на втория. Но и двата не са лесни.
Случаят с Шрьодер и заблудите ни с Германия изкушават да кажем: Тук няма емоции, има интереси. НАТО притежава стратегически смисъл. Следователно ще пребъде, въпреки смесените чувства на избирателите и закачките на Доналд Тръмп с европейците, които не плащат.

Но да не бързаме. След като НАТО остана без враг, а Европа забрави войната, нещата се пообъркаха. След Брекзит и Тръмп става все по-трудно да се прави политика напук на мнозинството. При това за първи път в историята мнозинството има глас. Там, в социалната мрежа и смартфона, емоцията побеждава разума, а мнението надделява над факта.

Чувствата все повече движат света. И даже най-мощният военен съюз в историята трябва да има предвид това.

Текстът е публикуван в брой 7/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ