Есен с полъх на пролет

Протестите в Египет, Ирак и Ливан са различни, но породени от недоволство срещу корупция и висока безработица

iconomist
iconomist / 09 November 2019 10:35 >
Есен с полъх на пролет
ОБЕДИНЕНИ: Независимо от различната си религия ливанците са обединени в протестите си срещу управлението на страната
С президент – християнин, премиер – сунит, председател на парламента шиитски мюсюлманин, властта в Ливан си поделя безотговорността за проблемите в икономиката. Недоволни от всички религиозни деноминации в страната поискаха оставка и смяна на системата, а протестиращите вече имат своя „първа победа“. Не така стоят нещата в Ирак, където силите на реда стрелят срещу недоволните. Дали за абсурдни такси, или голяма безработица, протестите в Близкия изток показват много сериозни проблеми, наслоявани с годините. 


Заобиколен от пустинните страни на Близкия изток, Ливан е като зелен остров на брега на Източното Средиземноморие. Сухите ветрове и горещите температури на октомври се оказаха подходяща възможност за развитие на пожари, които изпепелиха над 3 милиона дървета в страната. Продължила няколко дни, стихията бе овладяна благодарение на задружните усилия на обикновените ливанци. И докато кофите с вода се бореха с мощните пламъци, специализирана въздушна техника не се включи. 3-те противопожарни хеликоптера останаха на земята, а причината е лошо състояние и липса на средства за тяхната поддръжка. 

Пожарите не само оголиха склоновете на Ливан, но също свалиха последните илюзии за състоянието на страната и управлението. От години наред близкоизточната страна трупа дълг, който днес възлиза на 150% от брутния вътрешен продукт. Неспособното да се справи със стихията правителство излезе с нови мерки, дни след като ливанците се справиха сами с огнения ад. Промените предвиждаха увеличение в цените на бензина, цигарите и...  Wattsapp. По цял свят безплатно, приложението за разговори и съобщения щеше да струва на ливанците 6 долара месечно.

Многохилядни протести във всички големи градове бяха отговорът на народа към вдигането на цените. В крайна сметка масовото недоволство накара правителството да отмени законите още в деня на тяхното приемане. Кутията на Пандора обаче беше отворена. В следващите дни недоволството прерасна в многолюдни демонстрации, които парализираха страната, а исканията далеч надхвърлят скандалната такса за телефонни разговори. В Ливан от дълго време властта не може да организира извозването на боклука, а между купищата смет безработицата за лицата под 25 години стига 37%. Започнал като митинг против абсурдните такси, на протеста можеха да се чуят някои познати скандирания от не толкова далечната Арабска пролет. 


Оставка и смяна на системата

Пръв опит да се тушира напрежението направи премиерът Саад Харири, след като стана ясно, че сълзотворният газ е недостатъчно средство, за да се охладят страстите.  На четвъртия ден от началото на демонстрациите 30-членният кабинет на Харири прие реформи. Може би най-значимата от тях е орязването с 50% на министерските заплати, както и други редукции, удрящи по джоба на настоящи и бивши политици. В своя реч президентът Мишел Аоун също изказва подкрепа за реформите и поиска протестиращите да направят същото. Крайно недостатъчни и граничещи с популизъм, тези решения не успяха да намалят недоволството на ливанците. Демонстрациите  продължават и се превръщат в ежедневна константа за 220-километровата страна, където протестиращи без значение на религиозната си принадлежност сформираха жива верига, дълга 170 км. 

Вътрешнодържавният конфликт не е чужд за ливанците, чието общество още ближе рани от дългогодишната гражданска война. В лицето на икономическата криза в страната, за пръв път от десетилетия, разделението отстъпва на общонародни искания за по-добър живот. Причината е, че политическата система в Ливан отразява религиозния състав на страната, създавайки квоти. Християни, шиити и сунити могат да гласуват само за партии, отговарящи на тяхната религия, а това циментира едни и същи политически субекти във властта. Затова исканията на протестиращите прераснаха в настояване за смяна на системата, която по-скоро разделя и владее, отколкото да управлява.    

На 13-ия ден от недоволството премиерът Саад Харири отново влезе в новините. Този път с неговото решение да подаде оставка. Трудно е да се каже дали това не е бягане от отговорност, защото премиерът напуска в момент, когато икономиката на страната е срината и безработицата е безпрецедентно висока. Разкрития за министър-председателя няколко години преди да стъпи в длъжност, показват, че Харири е дал 16 млн. долара на модел от Южна Африка. Макар широките пръсти на бившия премиер да не противоречат на закона, със сигурност щедростта му среща широко неодобрение. И ако скандалите и корупцията петнят не едно име от ливанската политическа класа, през годините границите на страната успешно са били преминавани от милиони бежанци. Обграден от конфликти, Ливан побира нови и нови мигранти след всеки сблъсък в региона. Само от Сирия от 2011 г. до днес са дошли 1.5 милиона бежанци, или ¼ от населението на Ливан.  Но ливанците ясно показват, че оставката е крайно недостатъчна, продължавайки с протестите, а „Смяна на системата“ е лозунг, превърнал се в мантра за демонстрантите. Не е ясно дали блокадите по пътищата и парализирането на страната ще продължи, но със сигурност желаната промяна ще дойде трудно предвид с години замитаните под килима проблеми.  


Навява ли размирният 
октомври арабска есен? 

Освен плахите опити за протест в Египет и безпрецедентното масово обединение на демонстранти в разединен Ливан, Ирак също се появява на картата на недоволството. Подобно на Ливан, броят на младите в Ирак е твърде голям за вилнеещата в страната безработица. Корупцията също не е чужда за един от най-големите производители на нефт в света. По данни на Transparency International близкоизточната държава е на 168-о място по корумпираност от 180 страни.

Сходствата с Ливан обаче свършват дотук. За разлика от Бейрут в Багдад не пестят бойни патрони срещу протестиращите. По данни на „Дойче Веле“ от началото на демонстрациите 1 октомври има над 220 убити от силите на реда, а от Би Би Си научаваме за предположения, че стрелящите са маскирани мъже, свързани с проиранска групировка. Същият геополитически профил витае и около „Хизбула“, която е против демонстрациите в Ливан (виж карето).  Правителството на Ирак е и много по-креативно в опитите си да спре протестите. Интернетът в почти цялата страна е бил спрян, за да не могат недоволните да се организират. Именно Мрежата бе основното оръжие, което мобилизира недоволните през прословутата Арабска пролет. А главна цел на протестиращите е „Зелената зона“ – мястото, където е разположена властта в Ирак. Освен социалните искания допълнително масло в огъня на недоволството наля уволняването на Ал Саади. Генералът е изиграл важна роля в борбата с „Ислямска държава“, но бива преместен на по-нисш пост.   

Не е ясно дали есенното напрежение ще обхване и други страни и дали ще се превърне в революция по подобие на Арабската пролет, започнала преди 9 години в Тунис. От Египет през Ирак и до Ливан – протестите в Близкия изток са много различни едни от други. В Египет потушени, в Бейрут с успешно начало, за Ирак демонстрациите се превръщат в кръвопролитие. Какъвто и да е изходът от тези прояви – недоволството показва много външни и вътрешни проблеми на тези страни, чиито разединени народи са обединени от възмущението си от царуваща корупция и вилнееща безработица. И
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ