Готови ли сме за следващата криза

Рецесията може да не е тежка като преди, но излизането ще е бавно и мъчително

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 20 September 2019 08:40 >
Готови ли сме за следващата криза
ЗАГУБЕНО ВРЕМЕ: През 9 от изминалите 10 години държавата се управлява от ГЕРБ и освен да се повиши пенсионната възраст, не е направена нито една значима реформа в публичния сектор
"Българската индустрия вече е в криза", предупреди миналата седмица председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Само дни по-късно премиерът Бойко Борисов се похвали, че докато Европа е в рецесия, България поддържа растеж 3,5%.

Човек не трябва да е гений, за да си даде сметка, че всеки ще говори, каквото му е изгодно. "Стара планина холд" на Васил Велев в действителност минава през тежки времена.Те може би обясняват и постоянните опити на бизнесмена за орязване на придобивки за работещите в трудовото законодателство, пренебрегвайки факта, че човешкият капитал днес е най-оскъдната стока в България. Отсреща стои Бойко Борисов, който дойде на власт с обещанието да прекрати кризата, в която влязохме като част от световната икономика, а лошата тройна коалиция само беше втежнила с некадърността си.

Ако човек иска да се ориентира кой е прав и кой спекулира, ще му бъде много трудно. Ролята на ориентир би трябвало да играе статистиката – заетост, безработица, потребление, инвестиции, външна търговия. За съжаление, в България подкрепата със статистически данни често отсъства. Не че Националният статистически институт не произвежда навременна информация. Напротив. Проблемът е, че макроикономическата статистика се оказва поле за неспирни упражнения и ревизии. Така само за период от две-три години стойността за икономическия растеж може сериозно да се промени и в крайна сметка продукцията на НСИ върши повече работа на изследователите на миналото, но не и за анализаторите, прогнозиращи бъдещето. Дали тези корекции не замазват манипулации под политически натиск, може да се спекулира, но е факт, че редица водещи икономисти в България подозират голяма част от първичните оценки на НСИ. Така един от най-добрите помощници да разберем къде се намираме, може би ще е аналогията с миналото.

Преди 11 години първият сигнал, че назряващата криза ще удари и реалната икономика, дойде през лятото със спад на индустриалното производство в Германия. Още преди фалита на "Леман Брадърс" един от водещите икономисти в правителството на Сергей Станишев призна, че се задава криза, но не позволи да бъде цитиран. Междубанковият пазар пресъхна на 21 септември, но никой не обелваше дума и колегите журналисти проспахме този сигнал. По-късно видяхме срив в индустриалното производство за септември, но това стана при оповестяването на данните през ноември. Заради традицията през четвъртото тримесечие държавата да разплаща всички фактури имаше очакван бюджетен дефицит на месечна основа през ноември и декември, но и той не направи никакво впечатление.

Фискалният резерв беше 12 млрд. лева и за да потуши незапаления още пожар, с бюджета за 2009 г. правителството обяви мащабен инвестиционен план, с който да компенсира замразените частни инвестиции. В същия проектобюджет бе заложена прогноза за икономически растеж, макар че Агенцията за икономически анализи и прогнози, закрита по-късно от ГЕРБ, вече предвиждаше рецесия. Политиците от тройната коалиция решиха отрицателната стойност да остане за вътрешна консумация.

Едно от основните правила за прогнозиране на процесите е, когато се види корелация или аналог с предишен модел на поведение, да се провери дали окръжаващата среда е същата. Днес отново имаме сигнали за тревога отвън и силно представяне по националните показатели. Различното е, че предишната криза дойде като корекция на работеща икономика, с висок растеж и кредитиране, което банките експлоатираха, повишавайки лихвите. Днес тревогата отвън идва в условия на половинчат растеж и в Европа, и в България и рекордно ниски лихви. Друга разлика е, че в началото на кризата през 2008 г. фирмите, банките и потребителите не си вярваха. Днес те не вярват и на публичните институции – правителства и централни банки.

Добрата новина за България е, че банките са значително по-стабилни. Спестяванията на домакинствата им осигуряват ликвидност, която ги прави по-независими от подкрепата на банките майки в чужбина. Необслужваните кредити са едва 7,4% на ниво банкова система. Финансовите институции са задължени да поддържат висока ликвидност и да правят по-консервативно провизиране, което също е добре. Ако все пак има проблем с лошите заеми, днес има пазар на необслужваните кредити и те могат да се продават. Всичко това говори, че банковата система не трябва да притеснява държавата, както бе преди 11 години.

Притеснение има в сферата на публичните финанси, въпреки че правителството отрича проблемите, докато не станат невъзможни за скриване. Но днес така правят и водещите политици в най-големите икономики и нашите са си направо нормални на фона на театралното действие, което се подготвя.

Фискалният резерв на България е горе-долу като през 2008 г. с разликата, че оттогава икономиката е с две трети по-голяма. Има по-малко работещи, които да плащат данъци и осигуровки и повече пенсионери, които да се издържат от бюджета. Ако през 2008-а балоните бяха в строителството и туризма, днес бум има в строителството и в производството на авточасти. Това означава, че ако има нова глобална рецесия, България разполага със сериозен "резерв" от работещи, които могат бързо да станат потребители на социалната система и да останат такива за неопределен период от време.

Инвестициите отдавна са на критично ниски равнища, но това се скрива зад потреблението и усвояването на европейски средства.

Ако всичко това ни казва нещо, то е, че доверието на потребителите, доколкото го има, е последният вътрешен двигател на икономиката. Ако има рецесия в еврозоната, БВП ще расте, докато домакинствата имат кураж да харчат и не решат да спестяват за по-тежки времена. По време на предишната криза домакинствата започнаха да се притесняват цели 6 до 9 месеца след появата на тревожните сигнали. Много повече – цели четири години бяха нужни да си върнат доверието и потреблението се възстанови чак през 2015 г. Добрата новина сега е, че има спестявания, а лошата е, че те могат да си останат спящи в банките за години напред.

Или, ако можем да обобщим – дойде ли нова криза, най-неподготвени за нея ще са държавните институции. Изминалото десетилетие се оказа пропиляно време за реформи. Фискалните резерви на страната са както при последната криза, но социалният и демографският натиск може да е по-голям. И да не забравяме, че ще предстоят значителни погашения на външен дълг.

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ