Тъй рече Сократ Избрана

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Михаил Вешим

Както си четях новините из мрежата, попаднах на следната: Магазин от търговска верига във Франция намалил течния шоколад „Нутела” със 70 на сто. Пуснал бурканчето по евро и нещо. В резултат на което се стигнало до бой. Хората взели да се блъскат и удрят и се наложило да извикат полиция. „Бяха като животни. Една жена я оскубаха, възрастна дама беше ударена с кутия по главата, друг пък имаше кръв по ръката“ - разказва очевидец пред френска медия. „Хората се блъскаха, бутаха всичко, чупеха друга стока, беше нещо страшно и се наложи да извикаме полиция“, допълват служители в магазина.

Изведнъж някаква машина на времето ме върна в годините на „реалния социализъм”, когато в нашите магазини ставаха подобни схватки, но не за „Нутела”. Течен шоколад с лешници, „Тоблерон” и шоколадови яйца тогава се продаваха само с долари в „Кореком”, а правото да пазарува там не бе за всеки.

По обикновените магазини обикновеният народ се биеше за по-нужни вещи – нафтови печки или цветни телевизори „Велико Търново”, около Нова година – за портокали и банани, а през останалото време – за тоалетна хартия.

Разказваше се следният случай: пред ЦУМ се трупа народ, пуснал се слух, че са докарали нафтови печки. Тълпата се бута, ръмжи, недоволството расте. А печки няма за всички. Обаждат се на министъра на търговията, тогава Пеко Таков. Той пристига пред ЦУМ и нарежда да му донесат трибуна с микрофон. Застава на трибуната и започва да държи реч (той минаваше за голям оратор). Говори за успехите в социалистическото строителство, за решенията на конгресите, за ръководната роля на партията и лично на другаря Живков... Постепенно тълпата се умирява, отегчава и се разотива. Остават само трима души да го слушат. „Дайте им на тия тримата по една нафтова печка!” – нарежда министърът в края на речта си.

Още един куриоз от онова време: мекичар прави и продава мекици. При него идва някакъв човек и му казва: „Една мекица ти струва четири стотинки. Ето ти десет лева, раздай безплатно на хората двеста и петдесет мекици!”. Мекичарят взима парите и обявява: днес мекиците са безплатни! Настава бой и грабене – всеки граби не толкова, колкото може да изяде, а колкото може да докопа. Става като с „Нутелата” във Франция – удари, скубане, писъци...

А човекът, платил за сеира, седи отстрани и гледа. След като мекиците са разграбени, мекичарят го пита: „Защо ти трябваше това?”. „Вече съм стар – отвръща човекът, - няма да доживея комунизма, когато всичко ще е безплатно. Затова исках да го видя как ще изглежда.”

Дали сега някой левичар във Франция не прави опит да си представи комунизма, като раздава почти безплатна „Нутела”?

Докато ви разказвам тия работи, ми звъни телефонът. Обажда се нежен женски глас – служителка на мобилен оператор. С изгодна оферта – предлага ми безплатен таблет и 4 Джи – на корем. Отказвам. Но другата страна не се отказва и пак повтаря офертата: „Защо не приемате, господине? Толкова е изгодно...Само...“.

– Ще ви отговоря с философски пример – казвам. – Древният философ Сократ всеки ден ходел на атинския пазар, разглеждал сергиите и нищо не купувал. Когато го попитали защо нищо не купува, а ходи на пазара, отвърнал: „За да видя от колко неща нямам нужда!”. Разбрахте ли ме?

– Да – отвръща женският глас. – Благодаря ви! – и затваря.

А аз благодаря на Сократ за прекрасния пример – върши чудесна работа в разговори с търговци и рекламни агенти.

– Жив да си вечно, философе! – казвам му лично. Не на него, а на магнитчето с неговата физиономия. Купих си го от Гърция и си го лепнах на вратата на хладилника.

Може да е кич, но ми е полезно – при всяко отваряне на хладилника Сократ ме поглежда и сякаш ми казва:

– От колко много неща нямаш нужда...

Текстът е публикуван в брой 5/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................