Един ден в Ню Йорк

Най-големият град на източното крайбрежие трудно може да се опознае от турист, но най-важното може да се види и за ден

новини животът Бруклинският мост: свръзката между Манхатън и един от най-романтичните квартали на Ню Йорк, обезсмъртен от толкова много филми
Бруклинският мост: свръзката между Манхатън и един от най-романтичните квартали на Ню Йорк, обезсмъртен от толкова много филми / Икономист
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Има няколко начина да влезете в Ню Йорк. Ако пристигате на международното летище „Кенеди“, ще имате удоволствието да преминете през Бруклинския мост. Ако сте с автомобил, но от север, то първият ви сблъсък ще е с легендарните квартали „Бронкс“ и „Харлем“. Идвате ли от някой западен или южен град и сте с автомобил, то най-вероятно ще попаднете във фунията на тунела „Линкълн“ и в момента, в който излезете отново на светло, но на остров Манхатън, ще ви посрещне класическо за мегаполиса задръстване.

Не се плашете, трафикът наистина може да изнерви някого, който бърза, но ако сте турист и разполагате с цял ден, загубата на време няма да е фатална. Ако сте с автобус, той най-вероятно ще ви остави на пресечката на „Осмо Авеню“ и „40-а улица“. Цивилизована, макар и недотам популярна част на града. Ако направите моята грешка и не си набележите предварително места за посещение, ще бъде хубаво да намерите най-близкия „Старбъкс“, за да седнете и да направите план. Ако се огледате, ще видите, че не сте единствени в това положение.
Градът е чудесно устроен – 11 авeнюта, които разкрояват Манхатън от южния бряг до „Сентрал Парк“ и десетки улици, които ги пресичат напречно, всяка носеща номер вместо име, като малките номера са в долния (южен) край. Има и една диагонална, известна е по цял свят с театрите и вариететните си програми – наричат я „Бродуей“.
Измежду всички най-известно е „Пето Авеню“ – централният булевард, и точно по него избирам да се запозная с града. На него се намира една от най-емблематичните сгради „Емпайър Стейт“, но там също е и кулата „Тръмп“, а само на 50 метра встрани е „Рокфелер Център“. Филмовите фенове могат да забележат офисите на своите любимци – сериалът „Костюмари“ или „Момчетата от Медисън Авеню“ са снимани само на няколко пресечки. За да видите къде слепият Полковник Слейд кара ферарито си, навигиран от Чарли Симс, трябва да отидете в „Бруклин“. На същото място, между другото, Диан Лейн изневерява на Ричард Гиър с тъжния и загадъчeн търговец на антикварни книги, изигран от Киану Рийвс. Малко пò на север се намира мястото, където Сони Корлеоне пребива Карло Рици в „Кръстникът“. С киното дотук.
Една от най-красивите гледки, които може да намерите, е именно на 87-ия етаж на „Емпайър Стейт“. Оградено с решетки, това е последното ниво, което предлага гледка без ограниченията на постоянно затворен прозорец.
Ако в България сте любители на конспиративните теории, в Ню Йорк ще останете изненадани колко неприкрита е масонската символика. Неговите знаци, както и самата философия, се манифестират в архитектурата и по украсата на фоайетата.
Решението е да се тръгне на юг, защото там са забележителностите, които си струва да видите, докато е още светло.
„Пето авеню“ приключва в южния си край, достигайки триумфалната арка и малкия парк, именуван на президента Джордж Вашингтон. Ако сте в добра физическа форма, можете да направите няколко набирания и да получите оценка как се справяте, от морските пехотинци, които по този начин промотират службата в най-смъртоносното редовно формирование на американските въоръжени сили. Зад този парк започва американският квартал „Сохо“. Спокойно, той няма нищо общо с лондонския си съименник. Всъщност по-скоро напомня на пенсионерско селище като столичния „Изток“, където голяма част от търговските обекти всъщност са клубове по шах, и центрове за химическо чистене. Продължавайки на юг, стигате до World One Trade Center. Оставям името на небостъргача без превод, защото не се сещам за смислово подходяща българска версия. Там са изкуствените водопади, с инкрустирани имена на загиналите при терористичните атаки на 11 септември 2001 година.
Дори и да сте се възползвали от шанса да хапнете легендарния хотдог, приготвен в каравана на улицата, след 6 километра ходене ще ви се иска да хапнете по-солидно. Добро решение може да бъдат ресторантите в „Малката Италия“. За да стигнете дотам, трябва да минете през „Уолстрийт“ и сградата на Фондовата борса. Малко след това бетонът и гранитът отново ще отстъпят пред тухлените постройки с външни противопожарни стълби.
Малко ще е странно поляк да ви кани в пицария, която претендира да е италианска, но ако навлезете по-навътре, ще намерите такава, която все още се притежава от италианска фамилия и не държи на туристическия поток. Настанявам се в такъв тип заведение. Собственикът е любезен, интересува се откъде пристигаме и лично надзирава обслужването ни. Изборът на маса на самия тротоар, покрита с червено-бяла карирана покривка, създава уют, но усещането, че си далеч от дома, някак си се натрапва. В един момент човек решава да отиде до „двете нули“ и влизайки вътре, вижда как телевизорите на екрана показват директно мач от Шампионската лига по футбол. Това значи, че в София е най-малко 22 часа вечерта, а в Ню Йорк все още си е късен следобед. Консумацията на пица, две бири, кафе и кейк за десерт излиза някъде около 30 долара. Това е моментът, в който усещате дискриминацията заради произхода си, която персоналът трудно прикрива. Някак си краят на похапването и моментът на плащането са изпълнени с напрежение дали няма да побегнете и да направите „бомба“.
Решавате да покажете, че са сбъркали с притесненията си, като оставите бакшиш. В Америка заведенията сами включват таксата за обслужване в сметката, а ако сте останали особено доволни, то обичаят е да удвоите плащането на тази такса.
Това може би е моментът да вземете метрото и да се прехвърлите на север. „Сентрал Парк“, булевардът с богаташките кооперации на „Сентрал Парк Уест“ са последното, което ще можете да видите в светлата част на деня. За десерт остава „Таймс Скуеър“. Там никога не може да сте сигурни на какво ще попаднете. Каубоят-китарист по боксерки, шапка и ботуши или нацепеният чернокож батка, който блъска пред публика. Всеки луд с номера си, а някои от това дори изкарват и пари. На това място всеки човек може да се почувства нищожен. Светлинните реклами се извисяват на десетки метри и създават онова усещане, което само Ню Йорк може да даде. В случай че и вие сте разочаровани от популярните американски бири, точката, откъдето си тръгвате, е вашето спасение. „Бирените власти“ (Beer Autority) е кръчма точно до автогарата на „40-а улица“ и „Девето Авеню“, срещу небостъргача на „Ню Йорк Таймс“. Това е мястото да опитате американски крафт бири, както и класически европейски кехлибарени напитки. И така, докато стане време да продължите, хващайки автобуса за Вашингтон. Но за него другия път.

Споделяне

Оставете коментар

..................................