Защо по-малко незаконни мигранти пристигат в Италия Избрана

Изглежда, намаляха хората, готови да рискуват опасния преход през Централното Средиземноморие

Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

През последните седмици моделът на незаконната миграция през Средиземноморието рязко се промени. Сделката от миналата година между ЕС и Турция почти затвори източния морски път към Гърция. След това на Италия се падна лъвският дял от пристигащите, с над 100 000 души, влезли в ЕС през 2016 г. от юг, повечето потеглили от Либия. Изглежда, че и този маршрут сега е прекъснат. Пристигналите през юли бяха с над 50% по-малко от същия месец миналата година. Спадът през август, изглежда, ще е още по-рязък: до 22 август 2745 мигранти пристигнаха без разрешение в Италия спрямо 21 294 през целия миналогодишен август. Броят на пристигащите в Испания обаче се увеличава: на 16 август бяха спасени над 600 мигранти – най-големия брой за един ден от 2014 г. насам. Какво се случва?

Предложени бяха различни обяснения. Европейската агенция за граничен контрол Frontex изтъква променливото време, повишената активност на либийската брегова охрана и насилието в либийския град Сабрата, който напоследък бе основният център за трафик на мигранти. Други цитираха затегнатия контрол в Италия. Правителството предостави екипировка и обучение на либийската брегова охрана и разположи собствени военни кораби в подкрепа. Италия предложи пари на племената в Южна Либия да блокират притока на икономически мигранти и политически бежанци. И наложи ограничения на неправителствените организации, които извършваха операции по търсенето и спасяването край либийските брегове.

Информация на Ройтерс от миналата седмица предложи различно, макар и не противоречиво обяснение: че въоръжена групировка в Сабрата, може би тази, която се нарича „Бригада 48“, пречи на мигрантите да избягат и в някои случаи ги хвърля в затвора. Ако това е основната причина за спада на техния брой, затишието може да е временно. След падането на покойния диктатор Муамар Кадафи Либия се разпадна на територии, контролирани от враждуващи въоръжени банди. Възходът на тази конкретна групировка, която според съобщенията удря трафикантите, може да не трае дълго.

Прехвърлянето на отговорността за контролиране на Средиземно море върху Либия получи ентусиазирана подкрепа в Италия и останалите членки на ЕС. Но това е поне толкова лошо в морален аспект, колкото и миналогодишната сделка с все по-авторитарното правителство на Турция. Най-приемливият аргумент в негова полза е, че пречи на хората да рискуват живота си по „най-смъртоносния път за миграция в света“, както го нарича Международната организация по миграцията, по който от 2014 г. загинаха почти 15 000 души.

Има два основни контрааргумента. Първият е, че макар мнозинството от тези, които се опитват да прекосят морето, да са икономически мигранти, значително малцинство бяга от преследвания (често в самата Либия). Задържането им в страната ги лишава от правото да поискат убежище. Втората забележка е за ужасяващите условия в либийските лагери, в които са държани мигрантите. Германски журналисти, които посетиха през юни лагер за жени, цитираха една от задържаните, която е била изнасилвана многократно и им показала дрехите си, изцапани с кръв. В доклад на ООН от миналата година условията са характеризирани като „общо взето нечовешки“, при които „пазачите бият, унижават и рекетират мигрантите“. Не е учудващо, че мигрантите са готови да рискуват живота си по море. 

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................