Робърт Мугабе – от освободител до диктатор

Президентът управляваше Зимбабве от 1980 до 2017 г., когато бе свален с военен преврат

iconomist
iconomist / 16 September 2019 10:02 >
Робърт Мугабе – от освободител до диктатор
Шерше ла фам: Според мнозина зимбабвийци обратът в съдбата на президента Робърт Мугабе и на цялата страна започва от брака му с Гучи Грейс
Робърт Мугабе бе честван като освободител на бившата британска колония Родезия и застъпник за помирение между расите, когато през 1980 г. дойде на власт и стана първият министър-председател на новата държава Зимбабве. През 2017 г. той бе яростно атакуван в страната и чужбина като обсебен от властта диктатор, способен да изпраща отряди на смъртта срещу противниците си, да фалшифицира изборни резултати и да съсипе икономиката с корупция и катастрофално управление. След седмици на яростни протести на същите жители на столицата Хараре, които го приветстваха в екстаз преди 37 г., той бе свален с военен преврат от собствената му армия, припомня Ройтерс. На 6 август 2019 г. той почина на 95 г. в Сингапур, където се лекуваше от 2 г.

Мугабе демонстрира своето упорство, наричано от някои инат, до последно отказвайки да приеме свалянето си от президентския пост и изключването от собствената партия Зимбабвийски африкански национален съюз, с думите: "Само Господ, който ме е назначил, може да ме свали".

Висшистът Мугабе, роден в град Кутама, възприема идеите на марксизма. Заради критики срещу управлението на Родезия той е хвърлен през 1964 г. в затвора за 10 г., без съд и присъда, пише Би Би Си. Една година преди да излезе оттам, Мугабе е избран за лидер на създадената от него партия и след освобождението си бяга в Мозамбик, откъдето започва партизанска война срещу управлението на бялото малцинство на Йън Смит, продължила 7 г.

След началото на новата ера за Зимбабве Мугабе е честван наравно с Нелсън Мандела по цял свят като освободител на чернокожите от колониализма на белите. Първите признаци за диктаторски инстинкти обаче се появяват още през 1987 г., когато премахва премиерския пост и става президент.

През 1996 г. той сключва втори брак с Грейс Маруфу, по-млада от него с 41 г., след смъртта на първата си съпруга, дълбоко уважаваната в Зимбабве Сали. Мнозина жители на страната, отбелязва Би Би Си, свързват последвалия обрат и за президента, и за тях самите, именно с този брак. Тя е наричана Гучи Грейс заради страстта си към луксозни дамски аксесоари, пилеенето на партийни средства за изградените два двореца, единият от които е купен от либийския диктатор Муамар Кадафи. Около нея се оформя клика от корумпирани ласкатели, толерирани от Мугабе, който с влошаването на физическото и психическото си състояние след 2000 г. започва да разчиства пътя на Грейс към наследството начело на държавата. Тя оглавява женската организация на управляващата партия, публично се опълчва срещу вицепрезидента Емерсон Мнангагва и през ноември 2017 г. урежда той да бъде отстранен от поста. Тогава тя обявява намерението си да стане вицепрезидент на Зимбабве, а Мнангагва търси убежище в чужбина и военните извършват преврат, поставяйки Робърт Мугабе под домашен арест. Но заради заслугите към нацията му е разрешено да живее в президентската резиденция и да пътува до Сингапур.

Действията на Грейс едва ли биха могли да свалят от власт "иконата на африканското освобождение", както го наричат мнозина, включително и Емерсон Мнангагва, който след преврата става президент на Зимбабве. В първите години на управлението си той печели адмирации с разширяването на достъпа на чернокожото мнозинство до образование и здравеопазване. През 2000 г. обаче Мугабе извърши катастрофална поземлена реформа, като започна да експроприира собствеността на белите фермери, притежаващи най-плодородните земи в страната, включително чрез насилствени атаки и палежи, и постепенно доведе икономиката на страната до хиперинфлация. През 2008 г. по време на изборите използва отряди на смъртта, за да сплаши политическите си опоненти.

За някои Робърт Мугабе ще остане в спомените като зъл диктатор, който би трябвало да изгние в затвора заради престъпления срещу човечеството. За други той е революционен герой, опълчил се срещу расизма, империализма и неоколониализма.

По собствените му думи - "аз съм безспорен успех".

Текстът е публикуван в брой 36/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ