Софийската филхармония е като училище за възрастни

Агресивността в живота ни се дължи на занижената емоционална интелигентност, казва диригентът и директор на Софийската филхармония Найден Тодоров

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 15 September 2019 12:30 >
Софийската филхармония е като училище за възрастни
Наситен и емоционален се очертава сезон 2019/2020 на Софийската филхармония. Както „Икономист“ вече писа, предстоят концерти с участието на световноизвестни певци, инструменталисти и диригенти, с разнообразна по стил музика от класически и съвременни автори. За това как се подбира репертоарът, за да бъде интересен на публиката, разговаряме с диригента и директор на Софийската филхармония Найден Тодоров.Тромпетист, пианист, композитор и диригент, той е роден на 8 април 1974 г. в Пловдив. Завършва местното Музикално училище, а след това Виенския музикален университет при проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайовиц. Специализира в Израелската филхармония като стипендиант на фондация „Ленард Бърнстейн“. Дирижира оркестри у нас и в чужбина. Носител е на две награди „Кристална лира“, два пъти е избран за „Музикант на годината“. След три мандата като директор на Държавната опера в Русе от 2017 г. ръководи Софийската филхармония.

– Г-н Тодоров, в края на миналия сезон получихте за втори път наградата „Музикант на годината“. Защо твърдите, че този приз е много специален за Вас?

– Това е наградата на слушателите, на публиката, на хората, които са смисълът на нашата работа. С времето те стават все по-чувствителни, все по-желаещи, изискващи и не е лесно човек винаги да им доставя онова, което имат желание да чуят. Другият проблем е, че като хора, занимаващи се с музика, ние трябва да даваме на публиката това, което тя желае, но като хора на изкуството е добре да ѝ даваме не това, което желае, а онова, от което има необходимост, дори понякога да не го осъзнава. И това е важният момент в невидимата нишка, която води или не води музиканта до наградите.

– Как разбирате от какво имат нужда слушателите в залата, преди още да са го осъзнали?

– Хм, това е много сложен процес. Проблемът е кой къде се намира в собственото си развитие и какво му предстои. Затова правим интересна закачка с публиката. Провеждаме анкети, в които хората пишат какво искат. А после ние не оценяваме желанията им, а разбираме докъде са стигнали те в своето развитие и преценяваме какво повече можем да им предложим и да надградим това, от което се нуждае тяхната душевност. Ако на едно 7 – 8-годишно дете предложим Девета симфония от Малер, то ще избяга с писъци от залата, но за слушателя с опит не е така. Хората са различни и надграждането трябва да е постепенно.

– Тоест не сте почитател на резките скокове?

– Досега животът ми е показал, че винаги, когато е имало скок в развитието на дадено нещо, а то не е продължило по равен път, после се е стигало до връщане назад, за да се запълни дупката, образувана при скока. Затова може би най-трудната част от работата ни е да преценим кой от какво има нужда и да намерим начина, по който да разделим хората на групи. Тук идва и ролята на Филхармоничното общество към Софийската филхармония – неговите членове ни помагат да разберем нивото и желанията на всеки, за да се почувства той добре в залата и да има смисъл от нашите концерти.

Отсега знаем, че има публика, която няма да дойде на цикъла „Извън петолинието“, тъй като там музиката е малко по-несериозна, по-лека, тя е за хора, които просто искат да изпитат удоволствие в залата. Но за другите, които искат да се насладят на красотата на класическата музика, правим циклите с Хайдн, Моцарт, Бетовен. Има слушатели с много богата душевност, слава Богу, за тях сме подготвили цикли с музиката на Малер, Рихард Щраус, Брукнер, Шостакович.

– Звучи почти като вид образование?

– Точно така е. В човешката душа е същото, както и в образованието: има произведения, които са за първи клас, има други, които са за десети. Творбите на Малер са за хора екстроверти в своите емоции. И обратно, музиката на Шостакович е опасна за определен тип слушатели, защото ако не знаят какво стои зад нея, могат да изпаднат в депресия. Вярвам, че напоследък Софийската филхармония има малко по-голям успех просто защото успяхме да разделим концертите си според тези показатели и вътрешната необходимост на публиката от нашите изпълнения.

– Допада ми, че казвате „това, от което имат необходимост“, а не „те искат това“, както чуваме в други области, включително в медиите. Възможно ли е един музикант да не се поддаде на подобно изкушение?

– Бръкнахте с пръст в раната. Ще се върна малко назад във времето – до 1989 г. класическата музика е била част от идеологическата пропаганда в държавата. Между 1989-а и 2010-а тя е оставена на самоизживяване, съставите се капсулират, всеки спира да се интересува какво се случва извън него, публиката постепенно се оттегля. Държавата започва да се грижи само за това музикантите да получат своите заплати, а от там нататък кой какво прави – не я интересува. Говоря малко пресилено, но това е била тенденцията.

На 1 януари 2011-а се случи реформата, която никой отстрани не осъзна колко е драматична за музикантите. Тя изкара класическата музика на пазара. Не го казвам позитивно. Влязохме във форма на финансиране чрез т.нар. делегиран бюджет и какво последва? До този момент, за съжаление, музикантите са свирили това, което сами преценят, без да ги интересува кой ще го слуша, а от 2011-а насам нещата се обърнаха с главата надолу. Не непременно в негативен смисъл, но проблемът е, че ни създаде свобода, без да сме подготвени за нея. Собственото ни финансиране вече зависи от публиката, която събираме в залата – колкото повече продадени билети, толкова по-голяма субсидия от държавата, толкова по-големи заплати и т.н.

Няма да коментирам самата формула на делегирания бюджет – за нея имам и хубаво, и лошо мнение според ъгъла, от който го разглеждаме. Неприятното е, че се обърна смисълът на съществуването на културните институти. Защото ако до този момент ролята на оркестрите, на оперите и т.н. – въпреки че те не са я изпълнявали – е била да възпитават вкуса на обществото, от този момент нататък те трябваше да дават на обществото това, което всъщност е неговият вкус. Тоест ние вече не формираме този вкус, а се водим по него, за да си получим заплатите.

– Наблюденията ми обаче подсказват, че сте намерили по-скоро позитивното в реформата…

– Да, дотук беше лошата й част. Но има и нещо друго – ако внимаваме, когато формираме политиката си, но за това наистина трябва определена подготовка, можем да използваме това, което хората искат, като морковче, за да им дадем онова, от което имат нужда. Трябва обаче да се прави много внимателно, защото някои осъзнават от какво имат нужда, но други – не.

Точно това е и смисълът на училищата. Аз не познавам дете, което да обича да учи. Но децата имат необходимост от това. И ако то не се случва, обществото, нацията ще загине. Същото нещо е с културата. Каква е разликата? В училището – нарочно преувеличавам – децата ги учат да бъдат интелигентни, как да обработват подаваните им знания; а в нашата сфера, в културата – ние ги учим на емоционална интелигентност, тоест как да се справят с нещата в живота, даваме им не познанието за тях, а реакцията към тях. И смятам, че агресивността в нашия живот днес се дължи именно на тази занижена емоционална интелигентност.

Хората не осъзнават колко често биват подвеждани – дори не умишлено – от политици, от отделни личности, от медии. В чисто емоционален аспект те не разсъждават рационално. А културата и изкуствата като част от нея са това, което ни учи как да оперираме със собствената си емоционалност, как да я разбираме и как да не изпадаме в крайности. Как да не скачаме веднага да убиваме нещо, защото не ни е харесало на нас лично. А да разберем какво не ни харесва, защо не ни е харесва, какво можем да направим, за да го променим или да променим нашето отношение. Затова приемам нашата дейност като вид училище за култура за възрастни.

Текстът е публикуван в брой 36/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ