Важен е не входът, а изходът на университета

Не знаем каква държава искаме да е България след 50 години, а е важно да знаем, защото и държавите си имат специализация

iconomist
iconomist / 06 September 2019 09:15 >
Важен е не входът, а изходът на университета
С N-то класиране: От най-непретенциозните до най-реномираните български университети в много специалности приемат студенти, докато има изобщо желаещи
Иван Стамболов – Сула

Като че ли старият виц: „Като знам аз какъв инженер съм, мога да си представя какъв лекар си ти!“, вече не е виц. Миналата седмица научихме, че ВУЗ-овете (звучи като „ТЕЦ-овете“, някак напористо) съвсем са свалили летвата, само и само да се запише някой да учи в тях, та да му вземат парите. Научаваме, че можеш да кандидатстваш с тест, който си попълнил у дома с помощта на мама, тате, баба, дядо и чичко Гугъл. Научаваме също, че някои ВУЗ-ове (в интерес на истината абсолютно незнайни) мамят младежи със социални придобивки, а други свеждат изпита за обща култура до това кой е написал българският химн. Между другото, мен на този въпрос със сигурност ще ме скъсат, защото ще отговоря Никола Живков*. Имало даже и такива Алми матери, в които записвали за студенти даже онези, които Алми материте сами не са класирали след последното класиране.

Едно време „висшист“ звучеше гордо, а сега е все едно да наречеш някого „пешеходец“. Защо е този резил във висшето образование?

Най-вече заради това, че съществуват прекалено много ВУЗ-ове, които не би трябвало да съществуват. Нещо като излишните частни болници, но без този елемент на спешност. Университетите не са научни средища, а търговски дружества, в които главният счетоводител е по-високопоставен от председателя на академичния съвет.

Има и нещо друго. Сега времената са различни. През 90-те години CV-то (това пък ми звучи като WC-то, става ми нещо днес...) беше важно, но се гледаха и други неща. В момента не се гледа нищо друго освен тапии за завършени образования и квалификационни курсове. А щом търсенето на тапии се повишава, повишава се и предлагането. Самите тапии не струват нищо и въпреки това HR-ите (това няма да казвам на какво ми звучи) не гледат нищо друго, за да не носят после отговорност за избора на един или друг кадър: „Но той имаше толкова впечатляващо CV! Кой да очаква, че ще се окаже такъв некадърник!“.

Усещате ли как се преплитат думите „кадър“ и „некадърник“, макар етимологически да нямат нищо общо – едното е от италиански през френски и руски, а другото – от турски. Все едно.

Едва ли е толкова голям проблем, че студентите кандидатстват с тестове от къщи. Нека всеки, който желае, да се запише даже и без тестове. Но да завършат малцина. Нека всяка година да става все по-трудно, нека отпадат все повече студенти. Но кой е луд сам да се лиши от таксите! Така че проблемът не е кой влиза във ВУЗ-овете, а кой излиза от тях.

Истината е, че има два вида ВУЗ-ове и два вида специалности – такива, от които има нужда и в които се влиза и учи трудно, и такива, от които няма кой знае каква полза, освен да впишеш в CV-то си някаква екзотична специалност, която срещу заплащане си завършил с лекота. Съществуването на втория вид ВУЗ-ове трябва да се преосмисли, дори и да се финансират изцяло сами, защото некачественото образование компрометира дефиницията за национален елит, а това разваля нравите. Какво да очакваш от народ с дребнав, егоистичен, некомпетентен и често мошенически елит!

Два са и мотивите да се обучават студенти в една или друга специалност – техният личен стремеж към добра реализация и стратегическите нужди на обществото. Първото е грижа на самите студенти. Те виждат кои специалности се търсят и възнаграждават добре и се ориентират към тях.

Другият мотив са нуждите на обществото. Но те са в пряка връзка с националната доктрина, а точно тя леко ни куца – не знаем каква държава искаме да е България след 50 години, а е важно да знаем, защото и държавите си имат специализация. Ако искаме да поддържаме старата си слава, ще произвеждаме борци, гимнастички и оперни певици; може да решим, че селското стопанство е приоритет, защото сме богати откъм качествена земя; може да решим да произвеждаме лекари, може инженери, може да решим да изнасяме високотехнологична продукция, за чието производство са необходими специалисти, а може да изнасяме и черноработници, за което ВУЗ-ове не са нужни. Точно в такива моменти държавата трябва да се намеси с дългосрочна визия и категорични политики. А тя се ослушва, защото по традиция образованието винаги ѝ е било последна грижа.

Всъщност има и един трети мотив – човек записва да учи това, за което чувства призвание, дори и да гладува след това. Сигурно все още има и такива хора и дори и рядко да чуваме за тях, не бива да ги изключваме от парадигмата. А всъщност, като се замислиш, това е най-естественият порив за образование.
А има и четвърти мотив – да трупаш знание, да трупаш диплома след диплома, цял живот да учиш и цял живот да се усъвършенстваш. Но да не забравяме, че самоцелната жажда за знание е лакомия като всяка друга. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Текстът е публикуван в брой 35/2019 г. на списание "Икономист" от 6 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ