Краят на старите пестициди

Над 4000 т опасни пестициди от времето на ТКЗС-тата до 15 януари трябва да са откарани и изгорени в инсинератори в Швейцария и във Франция

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 09 September 2019 09:47 >
Краят на старите пестициди
ТРАНСФЕР: Над 100 бидони със стари и опасни пестициди бяха извозени от склад край с. Драгивище в края на август

Поне 100 малки и големи сини бидони са скупчени пред неголяма постройка край кюстендилското село Драговищица в края на август. Всичко е оградено с мрежа, с предупредителен знак с череп - символ за опасни химикали. Това е един от 215-те склада в страната, където се съхраняват близо 4400 тона пестициди и препарати за растителна защита, купувани през миналия век за ТКЗС-та от Съветския съюз.

Срокът им на годност е изтекъл някъде през 80-те и 90-те години, но едва сега държавата стартира операция по изчистването им.

В морето от бидони край с. Драговищица са сортирани изветрели пестициди, които ще се закарат за изгаряне в Базел. Проектът се финансира по Българо-швейцарската програма за сътрудничество, с грант от близо 24 млн. швейцарски франка (43 млн. лв.). Заради голямото забавяне на действията часовникът сега тиктака и всеки ден, в който отпадъци се извозват след 7 декември т.г., ще е за сметка на българския бюджет.

Опасни
"В този склад намерихме пестициди, произведени през 70-те години на миналия век, а срокът им на годност е около 10 години. По времето на ТКЗС-тата в съседство е имало площадка, където химикалите са се смесвали и са пръскани със самолети", разказва Камен Колев от консултантската фирма "Техническа помощ". И наистина наблизо може да се видят остатъци от писта.

Колев е един от двамата супервайзори за този склад и работата му е била да сортира различните типове пестициди, така че при смесването им да не се получат опасни химически съединения, които могат да причинят запалвания и взривове. Той следи и в бидоните да се складират само пестициди, а не друг материал, например пръст и фирмата изпълнител да надпише отпадък и да усвои повече средства.

"В складовете, които са разположени на територията на цялата страна, сме намирали химикали, произведени и през 50-те години на миналия век", прекъсва го Георги Марков, главен експерт в ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда).

Марков е координатор на проекта от българска страна и не крие, че са намирали доста занемарени складове, в които личи, че местни хора са влизали и са изнасяли част от химикалите, вероятно да торят с тях. За разлика от тях освен че е един от най-големите - в него се съхраняват 120 т химикали, складът в Драговищица е и един от малкото обезопасени, с охрана от общината.

215-те склада са на територията на 100 общини и повечето от тях са общинска собственост, но често местните бюджети не стигат, за да се поддържат. Затова на доста места могат да се видят изпочупени прозорци, течащи покриви, разбити врати. "Много от хранилищата са в лошо състояние, съществува риск след време отровите да проникнат в почвата или във водата. Затова заедно с България потърсихме решение за този проблем - да унищожим пестицидите в съответствие с най-високите международни стандарти", каза преди дни ръководителят на проекта от швейцарска страна Ролан Питон пред швейцарската телевизия SRF.

През 2016 г. са извършени проверки от РИОСВ и представители на общините на всички складове, които са в близост до водни обекти, както и на оценените като рискови. В резултат са обезопасени съоръжения в град Хисаря и с. Старосел, с. Марково, община Каспичан, с. Хърсово и др. Подобрено е и състоянието на складовете в с. Търън, община Смолян, с. Тeлиш, община Червен бряг, централизираните складове в Никопол и Карлуково и др. Складовете се проверяват поне веднъж годишно от РИОСВ и "Пожарна безопасност", обяснява Георги Марков. Но и досега част от кметовете по места не са наясно за размерите на опасността, която крият складовете. Преди седмици например фирма изпълнител по проекта, отворила склад със стари пестициди в бургаското село Камено. Пред входа ги чакал кметът заедно с група местни хора с лопати, за да помагат за изчистването. Наложило се да им обяснят, че пестициди с лопати не се обезвреждат и дори неволно пръскане от препарат и попадането му в устата на човек може да доведе до смърт.

 


Хронология на едно забавяне
Преди 9 години, на 7 септември 2010 г. президентът на Конфедерация Швейцария Дорис Лойтхард и българския министър по евросредствата Томислав Дончев подписват Рамково споразумение между България и Швейцария, с което реално е даден старт на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. В нея е набелязан и проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита“. Договор за реалното му изпълнение обаче се подписва цели 5 години по-късно на 21 април 2015 г. На 12.06.2015 г. е подписан договор между всички институции, отговорни за изпълнението му у нас - МС, Министерство на околната среда и водите и Изпълнителния директор на ПУДООС. Обща стойност на проекта е 23,4 млн. швейцарски франка. От тях българското съфинансиране е 3,5 млн. франка, останалото е грант. Едва към края на 2016 г. обаче реално се подписват първи договори с изпълнители. “Първо трябваше да изберем спомената фирма “Техническа помощ”, която със своята експертиза да ни помогне за изработването на другите поръчки - за одит на проекта, за публичност, с която да уведомим местното население и най-важното поръчките за избор на консорциуми, които да пакетират и извозват опасните отпадъци до инсинераторите”, посочва Георги Марков. Той уточнява, че още при първата поръчка(за избор на Техническа помощ) е имало забавяне 7-8 месеца, защото тогава класираната на второ място фирмата обжалва първо пред КЗК и след това два пъти на ВАС. По настояване на партньорите от Швейцария е сменена изцяло концепцията за избор на консорциумите, извозващи до инсинераторите. “Реално по техния модел проектът стана по-добър - беше решено да разделим отпадъците в складовете на няколко категории, с цел по правилно разходване на ресурса. През декември 2017 г. ние успяхме да обявим поръчката за избор на консорциуми-изпълнители”, добави Марков. Реално всички поръчки, които са над 500 000 франка, задължително трябва да минат на одобрение през швейцарското министерство на икономиката, затова експертите от страната донор също имат поглед над ситуацията. “В България се сблъскваме с различни предизвикателства - провеждането на конкурси и възлагането на обществени поръчки трае твърде дълго. Фирмите, които не получат даден договор, по правило обжалват и така забавят нещата. Персоналните промени на всички нива са постоянни, а напоследък става все по-трудно да намерим квалифицирани служители - много от добрите емигрират", обяснява Ролан Питон пред швейцарската телевизия.


Унищожаването на пестицидите е разделено на шест лота, като договори за първите два са подписани на 07.09.2018 г. Те включват извозването на пестициди от складове в областите Велико Търново, Враца, Плевен и Монтана. Останалите четири договора обаче са подписани едва на 15 октомври 2018 г. за областите Варна, Русе, Шумен, Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Смолян и Хасково. На фирмите е предоставен срок от 15 месеца да изпълнят договорите. Именно подписаните по-късно четири договори вероятно ще прескочат договорения срок за приключване на проекта с Швейцария, който е 7 декември. Всички останали отпадъци в складовете след тази дата ще бъдат унищожени за сметка на българския бюджет, като средства за целта са осигурени, посочиха от ПУДООС. Като че ли по-голямата беда е избегната, защото реално е щяла да изгори много по-голяма част от швейцарския грант, понеже първоначално проектът е трябвало да приключи още на 31 май т.г., но партньорите от Швейцария са проявили разбиране и са удължили срока до 7 декември.

Реално пакетирането и закарването на българските пестициди до инсинераторите се изпълнява от два големи консорциуми. Единият е консорциум “ПРОЕКТ ПЕСТИЦИДИ 2019”, включващ фирмите “Людон транс” ЕООД (България) и “Tredi” (Франция), като за тази си дейност той ще усвои 16 844 928,52 лв. без ДДС. Те закарват българските пестициди до инсинератори във Франция, а като допълнителни мощности са посочили Дания и Германия.

Другият е консорциум “ИНДЕКОСЕЙФ”, включващ “Еко Сейф” ООД (България) и “IND EKO” (Хърватия), като стойността на договора е: 12 750 465,10 лв. без ДДС. Те основно карат българските пестициди за унищожение в Базел, Швейцария, но и също и до инсинератори в Германия и Белгия. И двата консорциума си разделят по три лота на проекта. Като цяло дейностите, които трябва да извършат, включват - пробовземане и анализ на пестицидите, почистване на складовете, транспортиране, предаване на инсинератор.

“Първоначално не е предвиждано да се унищожават наши пестициди извън България. Но е установено, че у нас няма такива съоръжения за изгаряне”, разясни Георги Марков. Всъщност, инсинераторът в Базел представлява огромен завод, в който има голяма роторна кръгла пещ, която се върти на специални лагери и поддържа висока температура.
Към момента, 80 ТИР-а с български пестициди, възлизащи на 1640 тона вече са изгорени в тези инсинератори, по-голямата част от това количество във Франция. Подготвени за извозване и изгаряне са и нови количества, като в някои области за 100% отпадък, но в други едва 14%. (виж таблицата -б.а.).

“За съжаление дори и след приключване на проекта, ще останат пестициди от времето на социализма, които няма да бъдат обезвредени. Причината е че на много от местата в складовете се установява, че количествата, които са заложени са по-малко от реално намерените. Появяват се и допълнителни складове, които се установяват в процеса на работа. Хората научават за програмата и ни се обаждат”, посочва още Георги Марков.

Все пак проектът в България е един от най-големите за унищожаване на пестициди, реализиран в ЕС и дори в света, твърдят експертите. Очакваните ползи от него са намаляване на риска за здравето на повече от 2,2 млн. българи живеещи в тези 100 общини, подобряване на живота там и на възможностите за инвестиции и като цяло намаляване на икономическото и социално неравенство между България и другите в ЕС, което е основна цел на Българо-швейцарската програма.

Текстът е публикуван в брой 34/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ