В прегръдката на цикличността

Родната минна индустрия страда от забавянето на глобалния растеж, но засега успява да минимизира негативните ефекти

Пламен Енев
Пламен Енев / 15 August 2019 20:30 >
В прегръдката на цикличността
Източник: Shutterstock
ПРЕДВИДЛИВО: Постоянните инвестиции в оборудване и внедряването на технологии позволява на родните компании да посрещнат по-спокойно негативния цикъл

Какво добиваме
България има водеща позиция в европейския добив, заемайки трето място по добив на мед, четвърто място по добив на злато и пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват в страната, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.

Общата площ на находищата на подземни богатства в България е 1677,60 хил. дка. Установените находища на подземни богатства към 2018 година са 449. Около 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ.Действащите концесии за добив на подземни богатства са общо 531, като през 2018 г. държавата е получила от добивните компании концесионни приходи в размер на 74,975 млн. лв.

Това е лек спад в сравнение с предходната година, което се дължи на по-малко плащания от сектор енергетика и неметалните полезни изкопаеми – индустриални минерали. Значителен ръст обаче бележат приходите от рудодобива. При разпределението на концесионните приходи по подсектори с най-голям дял са металните полезни изкопаеми с 47%, следвани от въгледобива с 24%.
Минералносуровинната индустрия е стратегически отрасъл за икономиката на България, но той не е изолиран от влиянието на външни фактори. На практика международните пазари диктуват случващото се в сектора, а те пострадаха сериозно през миналата година. Това, разбира се, се отрази и на добивната промишленост у нас, която като цяло доби по-малко през 2018 година спрямо предходната, но пък спечели повече.

Общият добив на полезни изкопаеми в България през 2018 г. е в размер на 108,42 млн. тона и е с незначителен спад спрямо 2017 г. Но в структурата на отделните материали се наблюдават различни тенденции. Така например рудодобивът бележи повишение с 3 на сто, като общият му обем достига 34,66 млн. т. Това затвърждава устойчивия път на нарастване в този подотрасъл през последните години. Ръст бележат и подотраслите добив на инертни материали и добив на скалнооблицовъчни материали съответно с 10% и с 32%, като през последните години промените при тях са колебливи и не се откроява тенденция. Това, което дърпа статистиката назад, е спадът при въгледобива с 11%, чийто общ обем е 30,79 млн. тона, което е най-ниското ниво от 2013 г. насам. Това е от значение за цялостното представяне на сектора, защото въглищата имат дял от 31% от общия добив. 32 на сто се падат на рудодобива, а инертните и индустриалните материали държат съответно 25% и 12%.

Като стойност на произведената продукция на предприятията от добивната промишленост през 2018 г. се отчита ръст с 2%, до 2,9 млрд. лева. Този ръст се дължи най-вече на по-високите добиви и повишението на цените в началото на годината в подотрасъл рудодобив. Ръст в стойността, но с 8% има и при неметалните полезни изкопаеми. Спад с 19% има в стойността на произведената продукция при въгледобива в резултат на снижените обеми на добив и по-ниските цени. При спомагателните дейности в добива също има спад, но той не се отразява съществено на общата стойност на продукцията в отрасъла.

Оперативната дейност на предприятията в сектора продължава да се финансира предимно със собствени вложения. Въпреки това през миналата година е измерен ръст в краткосрочните задължения, но от друга страна, е налице и минимален и намаляващ дял на банкови заеми.

По данни за 2018 г. продуктите на минералносуровинната индустрия формират 6,43 млрд. лв. от общия износ, което е повишение с близо 17% спрямо 2017 г. Вносът на минерални суровини в стойност обаче продължава да е със значителен превес, като през 2018 г. той е в размер на 12,45 млрд. лева най-вече заради вноса на горива, който също влиза в статистиката на сектора и чийто дял е 70% от общия за минералносуровинните продукти.

СПАД: По-ниският добив на "Мини Марица-изток" се отразява на целия сектор заради големия дял на въгледобива в нея. На снимката" Рудник "Трояново-1"

На какво се дължи и какво ни чака
Поради различни фактори миналата година бе отбелязано забавяне на растежа на глобалното индустриално производство, който възлезе на 2,9% (3,5% през 2017 г.). То бе съществено при развитите икономики, включително Япония и еврозоната. Несигурността се дължи основно на търговския конфликт между САЩ и Китай, който оказва влияние на икономиките навсякъде по света. Това доведе до негативни ефекти за родната добивна индустрия, която е зависима от международната конюнктура. Според анализаторите през 2018 година секторът е навлязъл в низходяща фаза след силните предходни няколко години. През второто полугодие на м.г. бе отчетен спад на цените на металите с 20 – 30% в глобален мащаб, а при някои видове метали той продължава и в момента. Според изп. директор на Българската минно-геоложка камара Иван Митев родният сектор като цяло е успял да елиминира негативния ефект, увеличавайки количествата добита суровина при металните руди, което е компенсирало лошата година на въгледобива. Това само по себе си не е достатъчно, но повишената ефективност на компаниите от сектора се отплаща в тежки години. Цикличността в отрасъла е нещо обичайно, а рудите в България са бедни, което кара дружествата от сектора да инвестират по 200-300 млн. лева годишно в нови технологии, което се наблюдава неизменно през последните десетина години. Все още няма окончателни данни за миналата година, а някои от проектите се изпълняват за по-дълъг период от време, но и през 2018 година инвестициите в сектора са в този порядък, обясни Митев. Той е категоричен, че компаниите от сектора ще продължат да инвестират, дори и в несигурни времена, тъй като новите технологии водят до оптимизация, която е особено необходима в бурни времена. А такива предстоят.

"Несигурността е вече тук, а това, което идва, е криза. Просто не знаем кога ще е. Важният въпрос е как ще я посрещнем. В по-общ икономически план, като състояние на държавните финанси и основи на промишлеността ни, мисля, че сме в по-добро състояние отпреди 10 години. Конкретно в добивната индустрия това също е вярно, но тук има и други фактори. Добивната промишленост би следвало по дефиниция да има дългосрочен хоризонт, тоест да е по-устойчива на периодичните рецесии и спад на търсенето в икономиката", казва икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев (интервю с него на стр. 50).

Очакванията на бранша са подобни – глобална несигурност, която ще се отрази на пазар на метали. Според шефа на "Асарел - Медет" Делчо Николов прилагането на адвектна инвестиционна програма ще даде възможност на предприятията да посрещнат падащите търсене и цени чрез подобряване на ефективността и себестойността на продукцията си.

Компаниите са предвидили някакво ниво на криза, но има много неизвестни пред бъдещето на световната икономика. Прогнози за рецесия на германската икономика и Брекзит без сделка са особено обезпокоителни, като към тях трябва да прибавим и намеците на американския президент Доналд Тръмп, че може да утежни вноса на европейски автомобили. При реализирането на няколко подобни риска икономическата картина ще се влоши много по-сериозно от очакваното, което ще затрудни и добивната индустрия.

Устойчивостта на сектора и постоянното развитие на технологиите, което се нуждае от различни метали, обаче ще му позволи да посрещне турбулентните времена без катастрофични щети.

Материалът е част от специализираното приложение към бр. 32 на списание "Икономист" - "Добивна индустрия". Броят можете да закупите в разпространителската мрежа от петък, 16 август. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ